В днешни дни около 300 000 догони живеят мирно в техните селища от глинени колиби, издигнати в равнината на Нигер. В подножието на скалите народът посреща смяната на сезоните с характерни ритуални танци, а животът им е пропит с митове от дълбините на времето.
Догоните изглеждат обикновени хора, въпреки че притежават изненадващи познания по астрономия. Техният създател, бог Амма, съществувал като нещо подобно на яйце, в което не съществувало нищо – също така и времето, и пространството. Но когато Амма отворил очи, неговата мисъл излязла извън спиралата, разпростряла се и това обозначило създаването на света – легенда, сходна с Теорията на Големия взрив, в резултат на който се е образувала Вселената. След Големия взрив започнал процес на разширяване на Вселената. Амма създал Земята, като разхвърлял късчета скали в космоса и изработил от глина Слънцето и Луната. Според митологията, Амма изваял от глина и осем Nomo – малки хора с червени очи и зелени тела. Тези митове стават особено интересни, когато става ясно, че осемте Nomo идват от Сириус.
Космогонията на догоните – преоткриването на легендата
През 1931 г. легендата на племето е преоткрита от френския антрополог Гриол и етнолога Далтейрен, които правили прочувания сред африканските племена, включващи и три други племена от региона – бамбара, божо и минианка. В продължение на 20 години Гриол и Далтейрен споделят живота на догоните, които постепенно ги приели за свои и подпомагани от местния свещенник, склонили да споделят с тях цялата си визия за Вселената. Двамата изследователи описват митовете на догоните, без да се занимават с трънливия проблем на техния произход. Сигурно е обаче, че знанията на догоните по астрономия са далеч извън техните възможности за наблюдение и изчисление.
Обяснявайки вижданията си за Вселената, мъдреците на племето начертават с пръчка на земята пред французите схема, в която втрещени те разпознават съзвездието Голямо куче, звездата Сириус, обикаляна от по-малка звезда и още едно тяло. Догоните се прекланяли пред Сириус, защото техният велик прародител е дошъл преди хилядолетия от планета в орбита около Сириус C, която ние все още не познаваме. Легендите на догоните разказват, че техните предци са били същества – амфибии и са кацнали на Земята преди много време на определен ден, на който те днес празнуват пристигането им – „Денят на рибата“.
Първият предтеча Nomo бил червен като огън, приземил се в североизточната част на областта, в облак от прах и силен шум, който разтърсил камъните. След това се потопил в яма, пълна с вода и едва тогава земноводните «астронавти» излезли от капсулата.
Водата играе важна роля сред догоните, които смятат, че прясната вода е с мъжествен характер, а морската вода има женска природа. Те вярват, че водата е жизнената сила на Земята, сила, която се намира и във вътрешността на камъка, тъй като влагата е навсякъде.
Nomo, което също означава «командващия на кораба», слязъл на Земята, като носел семена от растения, които растат в „Небесните полета“. След създаването на Земята, растенията и животните, той създава първата човешка двойка, от която се родили по-късно осемте велики предци на догоните. След като предал своите знания на хората, неговата задача завършила и Nomo се върнал на небето. Това предание е близко до много други известни истории от древността.
Сред значителния обем на астрономическа информация, която Nomo е предоставил, включително описание на теорията за Големия взрив, се твърди, че Сириус е всъщност тройна звездна система. Нейната главна звезда те наричат „Сиги толо” (“толо” на езика на догоните означава „звезда“), а втората звезда (Сириус B), която те наричат «По Толо» е малка, много плътна, почти невидима и обиколя голямата звезда, която ние наричаме Сириус A, по елиптична орбита. Голямата плътност при малките размери на „По Толо” те обясняват с наличието на „сагала“ – непознат на Земята невероятно плътен метал, от който е изградена тя. Едно трето, по-леко слънце «Еме я толо” също обикаля в орбита около Сириус А. Догоните твърдят, че «Еме я толо”, наричана още и „малкото Слънце на жените”, е по-голяма от „По толо”, но е четири пъти по-лека. Около него се въртят две планети – „Ара толо“ и „Ю толо“.
Догоните знаят също, че Сириус В («То Поло») обикаля около Сириус А по елиптична орбита за 50 години и празнуват на всеки петдесет години празника Сигуи, чиито церемонии са предназначени да регенерират света и да осигурят добра реколта. Церемонията се провежда, когато Сириус е видим през малък отвор в една скала до едно от селищата им и съвпада с конкретен момент от орбитата на Сириус. Сложната серия от танци се изпълнява от мъже със странни маски, символизиращи природните сили. Следващата Сигуи церемония ще се проведе през 2027 г.
Френският екип записва интересната история и по-късно я публикува. Темата е забравена до 70-те години, когато учените с помощта на най-новите и най-мощните телескопи успяват да получат добри снимки от системата Сириус.
Междувременно астрономите анализират легендите на догоните, но загадката как са придобили изключителните си космически познания, навярно ще си остане неразгадана.
Какво знаем за Сириус в действителност?
Сириус А е нашата най-ярка звезда, тя е 21 пъти по-ярка от нашето Слънце и е на разстояние 8,6 светлинни години от нас. Първи германецът Фридрих Бесел през 1844 г. изказва предположение за съществуването на втора звезда в съзвездието Голямо куче, за да обясни необичайните колебания на видимото движението на Сириус A.
Теоретичната орбита на звездата Сириус В, невидима за невъоръжено око, е изчислена през1851г., а през 1920 г. В. Адамс открива, че Сириус Б всъщност е бяло джудже и е първото бяло джудже, отрито от хората. Въпреки че е невидима за невъоръжено око, Сириус Б има маса, четири пъти по-голяма от масата на нашето Слънце. Периодът му на обикаляне около Сириус А е изчислен на 50 090 години. Вече знаем със сигурност, че Сириус В съществува, но до този момент Сириус C не е открита.
През 1995 г. двама френски астрономи Д. Бенест и Дж. Дувент, публикуват статия в престижото списание «Астрономия и Астрофизика», озаглавена „Дали Сириус не е тройна звезда?“. Те изказват предположението, че има малка трета звезда в системата от типа „кафяво джудже“ с маса, колкото половината маса на Сириус Б.
Слънчевата система
Догоните притежават и други, също толкова невероятни астрономически познания за едно изостанало племе, което живее в центъра на Африка и е на практика без контакт с външния свят. Те знаят, че Луната е мъртва планета. В продължение на поколения, свещениците им учат, че Млечният път се движи по спирала, в която участва и нашата Слънчева система. Познават различните фази на Венера, които са почти идентични с тези на Луната, и дават шест различни имена за различните аспекти, все едно ги наблюдават от Космоса. Те твърдят, че Венера има спътник – несъмнено астероидът, открит между Земята и Венера. Разделят небето на 22 равни части и 266 съзвездия, както ние днес, знаят и за пръстените на Статурн, и за четирите спътника на Юпитер, макар и невидими с просто око. Но не познават планетите отвъд Сатурн – Уран, Нептун и Плутон, въпреки че знаят звездните спътници на Сириус. Следователно е очевидно, че догоните сами не биха могли да придобият тези знания по друг начин, освен чрез космическите си прародители.
Разширението на Вселената
Догоните също твърдят, че цялата Вселена се върти в конична спирала и около едно централно ядро от гласа на техния върховен бог Амма, точно както се казва и в Библията, че «в началото бе Словото на Господ». За тях Вселената е безкрайна, но измерима, което се потвърждава от теориите на Айнщайн. Още повече – те вярват, че безкрайните светове се отдалечават от нас с много висока скорост в спираловидно движение, чрез комбинация от преходи и ротации. Комбинация, която се намира, както те казват, и в безкрайно малките елементарни структури, също както и при безкрайно големите. Така виждаме потвърдени най-новите открития, свързани с разширяването и структурата на нашата Вселена.
Връзка с древния Шумер
От историята на Близкия изток е известно, че шумерите също отдават напредъка на своята цивилизация на контакта им със същество, слязло от небето в морето. Трябва да се има предвид, че това същество не е описано като Бог или ангел, както са описани други шумерски митологични фигури. Подобно на нашите земноводни, това създание трябвало да живее в близост до вода и често във водата. В действителност е изобразявано в скулптурите на Близкия изток като същество половин риба, половин човек, което се появява няколко пъти, за да цивилизова и образова хората. Очевидно то се е срещало няколко пъти с шумерите и им е предоставило много от своите тайни. Тази легенда се предава от поколенията сред множество племена, включително вавилонците. В скалните рисунки съществата са изобразени като човекогущери, приличащи на полубога амфибия Оаннес и на демоните с рибешки опашки „оанни“, описани от вавилонците. Възможно е и да се направят паралели с легендите на други цивилизации от епохите около времето на миграциите на предците на догоните, защото описанията на Nomo са до голяма степен подобни на амфибиите „еа“ на акадите и на шумерския бог Енки.
Мистериите на ацтеките
Интересно е, че предания за хора-амфибии – благодетели на човечеството се срещат и в митовете на племената и от другия край на Земята. Легендите на древните ацтеки разказват, че хора-делфини се спуснали от техния кораб в езерото Титикака преди няколко хиляди години и разказали същата история, като тази на догоните. Екипажът изкопал голяма дупка, напълнил я с вода, което позволявало на съществата, които приличат на делфини, да излизат от съда и да се гмуркат в басейна, за да общуват с тях. Според историята на делфините, два вида хора съществували на Сириус – раса на делфини и една на хора с 4 м височина.
Космически произход
Изглежда, че от дълбока древност хората са притежавали знания за строежа на Вселената. Изключителното космическо знание на догоните ни смайва и можем само да се чудим как са могли да узнаят всичко това без микроскоп, телескоп и висша математика, които са били необходими на нас, за да прогресираме. Ако някой ден се окаже, че Сириус C съществува, тогава ние трябва да обмислим и други хипотези за възникването на човешката цивилицация. И ако всичко това е вярно, тогава миналото на нашата планета ще се окаже много по-невероятно и различно от скромната представа, която имаме сега.
Тогава си задаваме въпроса, защо съвременният човек е изгубил наследството на дедите си? Несъмнено в древността е съществувал културен обмен и е възможно чрез египтяните част от знанията на месопотамските народи да са достигнали дори до Гърция. Освен това виждаме, че Сириус се появява често в древните митологии. Това не е изненадващо, защото в края на краищата, това е най-ярката звезда на нашето небе. Египтяните са знаели добре, че той е свързан с разливите на Нил. В гръцката митология легенди описват редица амфибийни същества полуриба – получовек.
Но въпреки това, хипотезата за чуждопланетяни, които желаят да споделят своите знания с догоните, не ни изглежда много сериозна. Астрономът Карл Сейгън е съгласен с Р. Темпъл, че догоните няма как да придобият това знание, без контакт с по-напреднала цивилизация. Ако все пак се намират учени, които вярват в извънземната хипотеза, болшинството си остават скептични. За някои това знание се обяснява много просто. Догоните са били колонизирани от французите, които откриват своите светски училища през 1907 г. И може би техните изненадващи познания идват от собствената ни цивилизация. Този много рационален аргумент за съжаление не е основателен. В действителност знанието на догоните е много старо и датира от преди началото на колонизацията. Още по-малко вероятно е учителите да са им преподавали астрономия и още по-необичайно е да преподават за Сириус Б.
Другото предположение е вече много по-правдоподобно. Догоните не са изолирано племе. Селата им са разположени по големите търговски пътища, които свързват Западна Африка и древен Египет. Може би са установили и контакти с най-големия ислямски университет на Тамбукту, откъдето са черпили своите знания. Самият Карл Сейгън също предполага, че въпросната цивилизация е земна, а не извънземна. Може би конспирацията е създадена от самия Темпъл въз основа на това, което е научил от Гриол. Гриол е записал легендата с помощта само на един не много добър преводач, така че е възможно да не е записана съвсем точно. Ако някой ден открием, че Сириус С, невидима все още за нас, съществува, това ще бъде неоспоримо доказателство и знанието на догоните ще бъде потвърдено.
Изследването на древните предания е определено вълнуваща задача, но доказването на достоверността им е доста трудно. Многобройни свидетелства ни показват неоспоримото значение на Сириус за хората още от зората на човечеството. Но какъв е истинският произход на легендите на догоните може и никога да не разберем. Достатъчно е да намерим потвърждение…
