Т.нар. кристални деца са следващото поколение след децата индиго. Докато децата индиго са тук от около 100 години, с голямо увеличение на индиго ражданията след 1970 г., първите деца кристали са родени около 2000 година, въпреки че има някои спекулации, че те са започнали да се появяват по-рано, след 1995 г. Подобно на индиго децата, кристалните деца се смятат за изключително надарени, с основна цел да преведат човечеството към следващото ниво в еволюцията ни и да ни разкрият нашата вътрешна сила и божественост.
Нещата, които ги правят уникални и ги отличават от индиго децата са, че те функционират като групово съзнание, а не като индивиди и се движат от мотивацията, че всички хора са част от едно цяло. Други характеристики, които ги отличават от индиго са, че кристалните деца до голяма степен са много по-зрели и уравновесени от другите деца на тяхната възраст. Кристалните деца са поколение, което върви по пътеките, проправени от пионера индиго, като обаче обединени са много по-силни. Идеалният сценарий в бъдеще би бил индиго децата да проправят пътя напред с тяхната сила и борбеност, а след тях кристалните деца да ги следват по изчистения път към създаване на един по-безопасен и по-сигурен свят.
Индиго децата като възрастни могат да претърпят трансформация и да станат кристални чрез развитие на тяхната духовност. Смята се, че всеки има потенциал да развие кристална аура, но тези, родени с индиго аура, имат по-кратък път за извървяване, докато го постигнат.
За кристалните деца се твърди, че са спокойни, прощаващи и уравновесени, за разлика от децата индиго, които имат воинствен дух. Силните психически способности, повишената духовност и чувствителност са общи черти и за двете категории деца. Приема се, че кристалните деца имат универсално съзнание, а не индивидуално усещане за себе си. Поради това, те общуват телепатично или невербално и могат да започнат да говорят на по-късно, в сравнение с другите деца. Някои родители твърдят, че тяхната склонност да проговарят по-късно, не създава пречка за комуникация, тъй като децата могат лесно да общуват и по други начини – например чрез жестове и невербални звуци.
Смята се също така, че увеличението на диагнозите на аутизъм се дължи на разпространението на кристалните деца, тъй като и кристалните, и децата с аутизъм са много чувствителни, и имат проблеми с вербалното общуване. Трябва да отбележим, че двете условия не са просто различни имена за едно и също явление. Много предполагаеми кристални деца не са диагностицирани като страдащи от аутизъм, тъй като за тези деца се казва, че са кротки по природа, докато аутизмът понякога се свързва с агресия. В диагностичните критерии за аутизъм се посочва, че лицето с аутизъм живее в свой собствен свят и изолирано от другите хора. Аутистите не говорят, защото са безразлични към общуването с другите, докато кристалните деца са сред най-комуникативните, грижовни и мили. Те са много философски и духовно надарени, като показват безпрецедентно ниво на доброта и чувствителност към заобикалящия ги свят.
Основният признак, според който се характеризират кристалните деца, е че имат кристално оцветена аура (б.е. теоретично поле на излъчване около тялото, което някои твърдят, че са в състояние видят). Загадката е как изглежда кристалният цвят (кристалите, както знаем, са безцветни)? Често се твърди, че тези деца имат и опалесцираща аура (още по-голяма загадка) и понякога ги наричат деца на дъгата. В допълнение, кристалните деца са силно свързани с енергията на планетата, както и със самата планета и настроението на масите – например, ако в световен мащаб се случва някакво важно събитие, те го преживяват лично.
Кристалните деца имат силни връзки с енергията на земята, природата, луната, звездите и животните. Подобно на древните друиди, вавилонци и египтяни, те са очаровани от звездното небе и пълните луни. Много деца-кристали могат да видят Луната и звездите през нощта, преди те да станат видими за очите възрастните. Тези деца биха предпочели да играят на открито сред дървета, скали, цветя и вода, отколкото някъде другаде. Кристалните деца излъчват любов във всичките си действия и дела. Те са показатели, че човешката раса се развива в посока на преодоляване на дребните различия и кавги.
За да разберем напълно феномена необикновени деца, трябва да се върнем до 1986 г., когато една дама на име Нанси Ан Тейп написва книга, наречена „Разбери живота си чрез цветовете“, в която обяснява как е започнала да вижда някои деца, заобиколени от енергийно поле и то в цвят индиго. Нанси за първи път прави това наблюдение в края на 1970 г.
За самата Нанси Тейп е известно, че има рядко заболяване на мозъка, наречено синестезия (syneasthesia). Това състояние смесва информация от петте нормални сетива, като позволява да се случват такива странности, като чуване на форми или дегустация на звуци. Един синестет би могъл да вижда в съзнанието си музика в цветове или форми. Това състояние най-често се проявява в детството, като синестезията не се смята за заболяване, а по-скоро за явления. Затова Нанси има способността да вижда цветове, където другите със сигурност няма как да го направят. Това условие тя е описала в книгата си като фактор, допринасящ към нейните парапсихически способности, да може да установява цвета на човешката аура.
Движението Ню Ейдж енергично подхваща темата за специалните деца, които ще променят света, като тя е особено актуална до средата на 90-те години. След като започва да се изчерпва (съответно и приходите от нея да намаляват), идва ерата на новите „кристални“ деца. Те са обявени за следващия етап в еволюцията на човека и ако пренебрегнем техните телепатични дарби, способностите им да общуват със съзнания от други измерения и прочее необичайни качества, отклоненията им в поведението и развитието носят типичните белези на синдрома на Уилямс. Тъй като родителите често не искат и не могат да признаят, че любимото им дете има проблем, те предпочитат да намират упование във всеки шарлатанин, който им предложи като алтернатива, че детето им е „специално“.
Проблемите на тези деца не трябва да се игнорират, те се нуждаят от навременна медицинска помощ. За съжаление внушенията на всякакви самозвани ясновидци, контактьори, парапсихолози (а понякога и психози) ни заливат отвсякъде и не е рядкост да се видят образовани и интелигентни хора да повтарят същите безсмислици, без да ги подлагат на критичен анализ.
Далеч сме от мисълта да отричаме съществуването на изключително надарени деца, но не е задължително те да имат проблеми в общуването или да са по-буйни. И обратното – не всички деца с необичайно поведение са по-интелигентни. Наша е отговорността като родители, ако детето ни има проблем, как ще се развие то и на кого ще изберем да вярваме, за да му помогнем да израсте здрав и пълноценен човек – на професионалисти психолози, или на врачки и баячки.
