Въпреки че по отношение на храненето има много традиции, културно и кулинарно наследство, науката за хранене е млада наука. Повечето открития са направени и документирани през последните два века, а други тепърва предстоят да бъдат направени. Нищо чудно, че професията нутриционист (човек, изучавал науката за хранене) все още звучи екзотично за много хора.
Откриването на витамините се свързва с епидемията на болестта бери-бери, която в средата на XIX век обхванала големи части от Азия. В резултат на болестта хората губели чувствителността на краката си и възможността да се движат. Учените дълго се опитвали да разбулят мистерията и да открият причинителя на бери-бери. Щастието се усмихнало на холандския лекар Кристиян Айкман, който през 1880 г. работел в на о. Ява. В хода на проучването си д-р Айкман установил, че от бери-бери страдат хората, които се хранят с бял ориз, а при тези, в чиято диета присъства пълнозърнест кафяв ориз, болестта е изключително рядка. Холандският учен заключил, че във външния слой на ориза, който се отстранява при рафинирането му, има нещо, чиято липса предизвиква бери-бери. След още години изследвания учените успели да изолират тази субстанция, известна днес като витамин В комплекс, и дори започнали да я синтезират в лабораторни условия. С обогатяването на белия ориз със синтетичен витамин В бил сложен край на епидемията от бери-бери в Азия.
За кръстник на витамините се счита полският био-химик Красимир Фънк, който през 1912 г. нарекъл новооткритите субстанции витални-амини (от аминокиселини), а в последствие името било съкратено до витамини.
Днес са познати и изолирани 13 витамина, които се определят като незаменими за човешкото здраве. Четири от тях (А, D, E и K) са известни като мастно-разтворими, защото се натрупват в мастните тъкани на тялото. Останалите девет витамина (витамин С и витамините от В групата) са известни като водно-разтворими, защото тялото ги използва директно и всеки ненужен остатък се изхвърля чрез урината. Витамин В12 е единственото изключение, защото запас от него се натрупва в черния дроб.
Теоретично, някои витамини като D, К, В3, В5 и В7 могат да бъдат синтезирани в червата на човешкия организъм, но това изисква оптимално функциониращ стомашно-чревен тракт, населен с правилните щампове пробиотични бактерии. При много хора тази оптимална функция е затруднена поради една или друга причина, свързана с модерния начин на живот и хранене, така че източник на витамини остават основно храните и хранителните добавки.