Според учените някои показатели за красота са универсални и може би дори кодирани в гените ни – почти всички свързват красивите лица със симетрията, но освен тези редки предпочитания, хората наистина си имат „тип”, който харесват.
В предишни проучвания учените са се фокусирали основно върху това как хората са реагирали на универсални знаци за красота и бързи решения за това кое е красиво и привлекателно, например, показвали на участниците лице за 13 милисекунди и очаквали положителна или негативна реакция, която била основно позована на подсъзнанието на участниците. В това проучване учените искали да обърнат внимание на разликите при вкусовете на хората, които се получават в около половината случаи. Затова и използвали двойки близнаци, за да определят доколко гените, средата и личният опит имат участие в нашия вкус за привлекателност.
Много често се вярва, че гените са това, което определя какво харесваме у хората – често се споменава като предадено от родител на дете по генетична линия. Но това проучване показва, че красотата се определя от този, който наблюдава – но не заради различните гени, а заради индивидуалния личен опит на всеки човек.
За среда даже не се определя като най-важна тази, в която са отраснали, а много по-бегли и индивидуални, включително личният опит с приятели и връстници, може би и лицето на първото гадже. Не са определящи фактори като място на обучение, ниво на образование или семейна история.
Учените казват, че това знание за ефекта на личния опит върху предпочитанията на човек носи ни дава нов прозорец, през който да погледнем към еволюцията и архитектурата на социалното ни мислене. Бъдещи проучвания по темата могат да отговорят на въпроса какво оформя много от предпочитанията, които смятаме за даденост – предпочитания за музика, изкуство, домашни любимци.
