Д-р Георги Чобанов е директор на Дирекция „Здравеопазване на животните, хуманно отношение и контрол на фуражите“ в Българската агенция по безопасност на храните. Завършил е ветеринарна медицина в Тракийския Университет в Стара Загора. От 1997 г. е ветеринарен лекар. Работил е през годините в сферата на здравеопазването на животните.
Какви са изискванията за регистриране на една ферма в България?
Всяка ферма за животни трябва да отговаря на условия, които са описани в Закона за ветринаромедицинската дейност и подзаконовите нормативни актове. Като цяло собственикът или наемателят трябва да има ферма или да наеме ферма. Фермата трябва да е регистрирана в съответната областна дирекция по „Безопасност на храните“. При подадени заявления за регистрация, колегите идват, проверяват фермата и преценяват доколко тя отговаря на съответните законови и подзаконови изисквания. Ако фермата не отговаря, се издават предписания, в които има срок за отстраняване на нередностите, които се посочват конкретно. Процесът като цяло е изпълним. В България има много регистрирани ферми, условията не са непосилни за фермерите. Но първото и най-важно условие е да имате ферма, желание да отглеждате животни и представа какво точно целите да постигнете с отглеждането им.
Има ли специфични изисквания на Европейския съюз за съществуването и регистрацията на една ферма?
Условията, които може би са най-важни за фермерите са, че самият фермер отговаря за това, което отглежда и за това, което произвежда. Досега това оставаше някак си на по-заден план. Очакваше се държавата да гарантира всичко – здравето на животните и безопасността на продукцията, която се получава от тях. Това според европейското законодателство не е така. Всеки един фермер, който е предприел да развива някакъв бизнес, трябва да отговаря за законността му и за безопасността на това, което произвежда.
Какъв контрол осъществява Българската Агенция по безопасност на храните върху работата на тези ферми и продукцията, която произвеждат и предлагат на пазара?
Съгласно Европейското законодателство и съобразено с българското законодателство, ние сме длъжни да изготвяме една оценка на риска на съответните обекти. Цели се разграничение на обектите, които са по-рискови по отношение на нарушението на законодателството и на обектите, които считаме за стопанства с по-малък риск по отношение на нарушенията. Но независимо от това, има определено изискване и всяка година, примерно по отношение на индентификацията от порядъка, на 5 до 10 процента от обектите трябва да бъдат проверявани дали има отклонения или не. По същия начин стои въпросът и с хуманното отношение към животните, както и с контрола върху фуража в тези ферми. Осъществява се и контрол върху продукцията, която се добива от фермите. Колегите от дирекция „Контрол на храните“ контролират произвежданата продукция също на базата на оценка на риска. Категоричен съм, че ние не можем да контролираме 100% от фермите всяка година, не можем да покрием и 100% от продукцията, за това точно се използва този принцип за отчитане на по-рисковите обекти, при които контролът да бъде засилен.
Как реагирате, когато получите сигнал за некачествена продукция в Българската агенция по безопасност на храните от клиент на дадена ферма?
Всеки един сигнал се проверява от съответната областна Дирекция по безопасност на храните. При условие, че дадено месо или млечни продукти са на пазара и се закупуват от магазин, който подлежи на наш контрол, ние считаме, че това е безопасна продукция и безопасна храна. Целият ни контрол цели точно това – да гарантираме, че няма да се налага самият потребител да се вълнува точно от кой магазин да си купи храната, така че тя да бъде безопасна. Целта ни е всеки един магазин, който е регистриран, който е легален, да бъде обект на този контрол и да не се налага самите потребители да осъществяват контрол, алтернативен на агенцията.
Има сирена, кашкавал, месо, мляко, чиито производители твърдят, че са био продукция. Да им вярваме ли?
За голяма част от стоките, които не се продават в регламентирани магазини, а се твърди, че е екологично чиста продукция, трябва да бъде ясно, че в България, за да бъде един продукт биологичен, той трябва да е с много по-голяма гаранция от нормалната продукция. Няма как един продукт, който изобщо не е изследван за нищо, да минава за биологично чист точно по тази причина, че той не е изследван, не е влизал в лаборатория и не се продава в нормалните магазини. Напротив, при биологичното производство много по-съществен е контролът, гаранциите и това също е задължение на собственика. Един фермер, който претендира, че произвежда биологична продукция, трябва да дава много по-големи гаранции за качеството на продукта от обикновения производител. А конкретно за фермите – всеки един стопанин трябва да гарантира, че отглежда животни съгласно изискванията, т.е. тези животни трябва да са проследими. Това означава, че той ги е купил от ферма с нормален здравословен статус. Че животните не са болни от някакво сериозно заболяване, придвижил ги е по реда с лицензиран транспорт, с ветеренирен преглед, който предшества транспорта, с ветеринарно-медицински документ за придвижване. След като тези животни са взети в неговата ферма, той трябва да ги храни и отглежда с разрешени фуражи, а не с такива, които са забранени, плесенясали и не отговарат на изискванията за хуманно отношение на животните. Фуражите трябва да са адекватни от гледна точка на енергийна стойност и протеинова наситеност. Те трябва да са балансирани по отношение на категорията и вида на животните. Необходимо е да им бъдат извършени всичките мероприятия – да са изследвани за буцелоза, за туберколоза. Ако животните попадат под обхвата на някакви други мероприятия, например ваксинация срещу антракс, бяс и т.н., всичко това трябва да е извършено от колегите ветеринарни лекари. И това е една от гаранциите, че тези животни действително са здрави и могат да бъдат използвани за добив на продукция, която впоследствие няма опасност за потребителите.
Какви са зъдълженията на фермерите, защото очевидно те не се ползват с правата на потребителите?
Да, така е, наистина фермерите имат основно задължения, за разлика от потребителите, които имат права. Те трябва да ги спазват, за да могат да развиват собствения си бизнес, да печелят адекватно, без да се притесняват. Освен здравето на потребителите, трябва да пазят и бизнеса на своите колеги. Защото един фермер, който не съблюдава правилата, може да допусне заразно заболяване, както се случи с бруцелозата, а има и туберкулоза в страната. И той, с небрежносктта си, може да се превърне в източник на тези зарази и да пренесе заразата в други ферми. Така е в състояние да зарази други хора и да съсипе бизнеса на свои колеги фермери.
В момента има ли реална опасност от разпространението на някаква опасна болест върху животните в българските ферми?
Към момента имаме няколко огнища на бруцелоза. Те все още не са закрити като огнища, защото според законодателството има процедури, които трябва да се спазят във времето. Нямаме животни, които са болни от бруцелоза. Всички животни, които са реагирали положително на изследването за бруцелоза, са унищожени, но за да бъдат оздравени самите стада, трябва да покажат два пъти последователно отрицателни резултати. Това е процедурата. Към настоящия момент няма болни животни, които да са реагирирали на теста за бруцелоза положително.
Имаме няколко стада в страната, в които животни реагират положително на теста за туберкулоза. Те също са определени. Няма опасност за разпространяването на това заболяване, освен ако съответните фермери не се съобразят със съответните забрани и нелегално придвижат животните, т.е. изкарат ги от стадата си.
По отношение на другите заболявания ние сме на такова възлово място, че огнищата им не опират само до старанието на фермерите или на контролните органи, защото на практика в съседните държави има сериозни заболявания, за които има голяма вероятност да прескочат през границата, тъй като няма как да бъдат спрени. Нашите усилия към момента основно са насочени към много бързото установяване на тези заболявания и налагането на адекватни мерки срещу разпространението им.
Кои са тези заболявания?
Най-основното заболяване, което ни притеснява от лятото на миналата година, е заразният нодуларен дерматит по говедата. Това заболяване беше доста разпространено в Турция, прескочи в европейската й част и оттам премина в областта Одрин. От областта Одрин прескочи в Гърция и оттам сега е стигнало в Солун. Така че цялата Беломорска Тракия в Гърция е пламнала, а това място е близко до нашата граница. Проблемът с това заболяване е, че то е близко до болестта син език и се разпространява не само чрез контакт на животните, но и чрез инсекти. Те го разнасят и няма как да бъдат спрени през границата.
Нашите млечни и месни продукти годни ли са и търсят ли се в Европейския съюз?
На практика България е европейския пазар от 2007 година. След като българинът може да ги консумира, те са годни и за всички членове на ЕС. Но въпроса за продажбата на български млечни и месни продукти в другите държави-членки на ЕС, в Китай и други нови пазари, зависи от това дали конкретните жители на дадената държава харесват вкуса на нашите продукти. На практика бялото саламурено сирене е много популярно на територията на Балканите и всички държави с удоволствие го консумират. Но то не е така популярно в западните държави. Доколко другите граждани на ЕС харесват нашите продукти, това са по-скоро търговски интереси, отколкото контрол от страна на Българската агенция по безопасност на храните. Нашата задача е да осигурим те да бъдат безопасни както за българския потребител, така и за потребителите от страните-членки на ЕС, и за трети държави, в които ние изнасяме.
