Разделното изхвърляне на боклука с цел рециклирането му е все по-често срещано явление сред обитателите на големите градове. Факт е обаче, че почти две трети от отпадъците, генерирани в домовете , се състоят от органични компоненти (цветя, стари плодове и зеленчуци, утайки от кафе, пакетчета от чай, черупки от яйца, слама, стърготини, сено, тревни изрезки, дървени вейки и др.), които се разграждат по естествен път. Това е причината домашното компостиране да става все по-популярно (особено сред хората, които живеят в къща с градина) и да е една от предпочитаните мерки , включени в общинските програми за управление на дейностите по отпадъците.
Компостирането е аеробен процес на разграждане на органичните отпадъци, при който се получава еднороден кафеникаво-черен ронлив материал, подходящ за наторяване на земеделските култури и за възстановяване на органичната материя в почвите. Компостът неслучайно е наречен „черно злато“ за почвата. Той оказва положително влияние върху съдържанието на влага и органични хранителни материали, повишава обмяната на въздух, променя и стабилизира киселинността на почвата, влияе благотворно върху микроорганизмите и растенията и потиска болестите.
Компостирането при домашни условия често се счита за най-полезният от екологична гледна точка начин за справяне с битовите биоразградими отпадъци, тъй като намалява емисиите и разходите, свързани с транспортирането на компоста, гарантира внимателен контрол на използваните материали и увеличава осведомеността на потребителите по проблемите на околната среда. В слабо населените райони разделното събиране на отпадъци може да се окаже прекалено скъпо и домашното компостиране представлява по-адекватно решение. Всеки може лесно да си прави компост – няма разход на електроенергия, няма разходи за поддръжка, полезен е както за хората, така и за околната среда.
Компостирането се извършва благодарение на различни видове микроорганизми, действащи в аеробна среда: бактерии, гъбички, актиномицети, водорасли, протозои, които присъстват естествено в органичната част на битовите отпадъци или могат да се добавят изкуствено, за да се ускори процесът. Най-важните фактори, които оказват влияние, са наличието на кислород, влага, съотношението между въглерод и азот, киселинността на средата и температурата. За да се ускори процесът на компостиране, използваните кухненски и градински отпадъци е добре да се смачкат, смелят, настържат или нацепят, тъй като размерът на частиците също е един от основните фактори, които влияят върху процеса .
Отпадъците, които подлежат на компостиране, се разделят на хранителни отпадъци (развалени плодове и зеленчуци, обелки от моркови, картофи, банани, динени кори, животински остатъци, развалена храна от животински произход, коремни вътрешности от животни, остатъци от реколта, хмел, ядки, черупки, дрожди, развалено семе, тютюневи отпадъци, брашно/талаш) ; „зелени“ отпадъци, съдържащи азот (обелки от зеленчуци и плодове, стайни и градински цветя, прясно окосена трева, изсъхнали цветя, оборски тор, утайки от кафе, пакетчета от чай, свежо сено) и „кафяви“ отпадъци, съдържащи въглерод (изсушена трева и листа, слама, дървесни стърготини, сено, вейки от клонки, хляб, макаронени изделия, картонени опаковки, черупки от яйца). Тъй като „зелените“ отпадъци се разграждат бързо, а „кафявите“ бавно, процесът на компостиране се забавя, когато няма достатъчно „зелени“ отпадъци. Когато обаче количеството им се увеличи много в сравнение с „кафявите“ отпадъци, се увеличава количеството на образувания амоняк – газ с неприятна миризма.
Голяма част от кухненските и градинските отпадъци могат да се компостират, но има и такива, които не са подходящи за целта. Сред тях са месо, риба и кокали, млечни продукти, мазнини и масла, сготвена храна, изпражнения от домашни любимци, въглени и остатъци от изгорели въглища, остатъци от синтетични платове, пластмасови отпадъци, метали, заболели и инфектирани растения.
Процесът на компостиране преминава през две фази: фаза на разграждане на органичната материя и фаза на зреене.
Първа фаза започва веднага, след като кухненските и градинските отпадъци се натрупат на купчинка или се поставят в компостер. Осъществява се от аеробните микроорганизми, които консумират кислород, освобождават въглероден двуокис и произвеждат енергия, която повишава температурата на компостната купчинка. Температурата нараства много бързо през първите 12-48 часа и може да се повиши до 55-60°C. Възможно е температурата да се повиши още и да доведе до понижаване на активността на микроорганизмите. Затова е необходимо да се преобръща компостната купчина, за да се осигури охлаждането на материала и да се снабди с кислород. Тази фаза може да трае няколко седмици. Накрая на първата фаза се получава пресен компост.
При втора фаза температурата стига до 40-45°С и започва да спада прогресивно, като достига до температура малко над стайната. Тази фаза може да трае няколко месеца. В края на фазата на зреене се получава стабилизиран , т.е. узрял компост.
След като вече е наличен готовият компост, той може да се използва за повишаване на плодородието на почвата. Той може да бъде употребен и като мулч или покривен слой. Мулчът се прилага късно напролет, когато почвата е влажна и топла. Това е повторение на процеса, който се случва в гората – листата падат , разлагат се в почвата и се превръщат в тор. Процесът е бавен, но много ефективен . Употребата на компоста включва още и изготвянето на саксийни смеси и използването му при рекултивиране на почви, замърсени с токсични вещества и тежки метали. Компостът е подходящ за сухи площи, в които се отглеждат култури, нуждаещи се от по-голямо количество вода. Той намира приложение в цветни градини, поляни, общински площи и гробищни паркове.
