Отдавна, много отдавна, когато Господ сътворил човеците, решил, че неговото творение трябва да е 2 в 1. Едно тяло с две души и две същности – една мъжка и една женска. „Така – рекъл си той, никой никога няма да е самотен и няма да се лута в търсене на своята половинка“. Благородните му намерения бързо се превърнали в дълбок гняв. Сътворителят гледал отстрани как тези същества, които създал, се раздирали от егоизъм, постоянно спорели за дреболии, заплашвали, че ще погубят едната от своите две същности. Ядосал се Господ, проклел вовеки човеците и с един яростен гръм ги разделил и разхвърлял по цялата земя. Да се скитат цял живот в дирене на този, с който да осмислят любовта си.
Истината е, че колкото и невероятно да звучи тая история, тя не би могла да бъде по-истинска. Просто защото човекът е социално същество и неговата мисия на земята не е да векува самотен с орлите. И тук идва деликатният момент със събирането „от любов“ и това „от отчаяние“.
Със сигурност в обкръжението си имате двойки, които и милиони години еволюция не могат да съберат в едно цяло. Както и хора, за които изпитвате истинско съмнение дали не са разделени в родилния дом близнаци – те си приличат визуално, допълват изреченията си, смеят се на едни и същи неща, и имат еднакъв вкус. С две думи – направо куку и пипи. За такива хора казват, че са открили своите половинки, тенджерата е намерила своя похлупак, хлябът – своето масло. Благородната завист би ме накарала да преплета пръсти и да си пожелая да съм попаднала на моя пипи, щото куку-то си е моя запазена територия. И все пак дълбоко в душата, там, където оставаме насаме със себе си, винаги виси един грозен и страшен въпрос: „Ами ако това не е моят човек“? Обикновено отговорът идва след време, често след няколко години, в които въпросният обект си показва всички възможни магарии.
На последния ми рожден ден един от най-заклетите ергени от приятелското ми обкръжение се появи с поредната си възлюбена. Естествено в духа на доброто възпитание прехапах устни и стоически издържах собственическото й чувство, начинът, по който момичето се държеше с нашето момче и откровеното й характерово превъзходство. Няколко месеца по-късно почти загубих съзнание, когато получих покана за сватба. Вярна на максимата, че щом младите се обичат, нека се вземат, пожелах семейно щастие и отпих с радост от младоженското шампанско. Отпратих далеч негативните мисли за разпад на този съюз и завъртях най-дългото хоро на света. До момента, в който ми се наложи да предоставя на същия този бракуван мъж координатите на известен бракоразводен адвокат. Несходство в характерите или сляпа неделя, нещо такова ми бе поднесено като причина за раздора във фамилията.
И несходството в характерите, и сляпата неделя са само едно удобно извинение, че прибързано сме се хвърлили в дълбоката вода. То е все едно да очакваш да полетиш в космоса, когато те е страх дори да излезеш на терасата на висок блок. Хората неслучайно казват, че с един човек трябва да изядеш една торба сол, за да разбереш какъв е той. В превод това означава, че трябва да видиш възлюбения си ядосан, пиян, сред приятели, сред роднини и близки, болен, щастлив и угрижен, за да си напълно наясно, че това е твоята половинка. Мъжът или жената, с които след години ще се разхождате с бастунчетата в парка и ще си припомняте младостта.
Нещата в живота невинаги се случва по ноти и някой фалшив тон е способен да унищожи прекрасната мелодия. Но как би могъл да знаеш дали тази музика е твоята, ако никога не си я слушал?
Специалистите са категорични, че от любовно разочарование буквално може да ви се пръсне сърцето. Същото може да се случи и с прекомерната любов, впрочем. Химичните процеси в организма стигат да такъв предел, че човек направо оглупява от обич.
Най-верният компас накъде да поемете е точно сърцето. Ако дори и за миг премине сянка на съмнение, че настоящият ви партньор не е човекът, с когото искате да изживеете живота си, е по-добре да не продължавате да се наранявате взаимно. Една лъжа може да бъде крита с години, но в един прекрасен момент, когато най-малко очаквате, Везувий ще ви заприлича на детска игра.
Като типичен представител на женската същност съм убедена, че любовта съществува. Онази, която те кара да преместиш планини и да пребродиш морета, за да се насладиш на емоцията си. Онази, която е по-опияняваща от вино и по-солидна от скала. Наздраве за Любовта!
