Какво се случва от древни времана до днес в еко инфраструктурата и строителството?
Още от древни времена до съвременното строителство черноморската архитектура е била добре съобразена с климатичните особености. Някои от новите тенденции за екологична, устойчива архитектура събират тази визия на едно глобално ниво, съпоставяйки постиженията на различни култури. Тръгва от Америка със sustainable architecture като тенденция, но някои от нещата на нас ни се струват смешни. Години наред ние ги практикуваме тук и това е нещо, съвсем нормално за България.
Арх. Баровски, казвате, че има нови тенденции в еко строителството по Черноморието?
Да, определено има нови тенденции. Еко строителство, екологична архитектура и устойчива архитектура са все нови термини, които напоследък навлизат в професията. Те не са съвсем дефинирани, т.е. нямаме еднозначна дефиниция какво точно е екологична архитектура, кое е екологично и кое не. Защото екологичната архитектура е част от устойчивата архитектура. Има някои основни правила, чието спазване е важно за създаването на такава усточива, екологична среда. Все още няма еднозначен критерий като стандарт. На световно ниво се развиват няколко стандарта, които третират в различна степен различни компоненти и оценка на екологичността на тези компоненти, консумацията на енергия и съответно оценката на устойчивост на тази архитектура във времето, както и въздействието, което тя осъществява на околната среда. Това в България все още се пропуска на този етап. Струва ми се, че екологичността, зелената архитектура все още е на ниво на планиране. Тъй като при нас създаването на устройствените планове е дълга и тежка задача, много екипи работят и все още системата на обсъждане на тези обожествени планове все още не е добре разработена. Хората не могат да преценят достатъчно добре дали съответният план за развитието на Черноморието и черноморското крайбрежие предполага екологичност и до каква степен. Това, което трябва да се търси като баланс в случая, е баланса между природата и чистата екология, както и баланса на икономиката и на инвеститорските намерения. Ясно е, че всеки, който е решил са инвестира в Чреиноморието, търси печалба, за него не е важен крайният резултат на общата визия на Черноморието. Той има примерно конкретен имот и иска да получи максималното от него. Затова направиха и специален Закон за развитие на черноморското крайбрежие, но за съжаление той се появи малко късно. Черноморието беше вече доста компроментирано с неразумно застрояване.
От другата страна стои чистата екология и тези положения, които претендират за непокътната природа. Но истината е, че трябва да се намери баланс. Като архитект виждам, че днес са изключително малко примерите на архитектурни комплекси, търсещи междинен баланс между едното и другото. Обикновено се застроява максимално и реално погледнато комплексите, които претендират за еко, на практика не са еко, а просто един хубав ваканционен комплекс с повече зеленина или по-добре обработени зелени площи. Но това не е еко строителство. За предпочитане е малкото хотелче с повече зеленина, а не големия хотел-мастодонт. Това е далеч от категорията екологична архитектура – запазване на баланс, био разнообразие, много по-широк спектър и различни видове на използване на ресурсите на природата и Черно море. Не крия, че съм почитател на къмпинг туризма. В България би могъл той да бъде също така печеливш като хотелския туризъм, но също така къмпинги към момента стоят все още твърде занемарени. Няма ясна визия за развитието им. Но нека съществуват и големите хотели и девствената природа, и къмпингите, нека да има и малки къщички.
Отиваме на морето и искаме да изберем еко място, по какво да го познаем?
Така трудно може да се избере еко хотел. По принцип екологичната инфраструктура като екологична среда на живот съдържа много предпоставки. Примерно в една вечеря трябва да има ястие с много екологични компоненти. Ястието, за да бъде екологично, трябва да има енергийна ефективнот, т.е. самата сграда да харчи миниално количество енергия, говорим и за възобновяеми източници енергия. Това, че харчи по-малко количество енергия, ще допринесе за по-малкото парникови газове в атмосферата. При планирането на хотела и на самата архитектура трябва да се използват всички възможни методи за снижаване на консумацията на енергия. Така трябва да бъде разположен хотелът, че да се използва бриза от морето, да се охлаждат естествено помещенията, да се ползва по-малко ток. Това реално погледнато е застъпено много малко по Черноморието. Вторият компонет, дефиниращ екологичната архитектура, е рационалното ползване на водата. Това е пречистването на отпадни води, повторното им ползване на отпадъчните води в околната среда и минимизирането на харченето на питейна вода. Реално в България това не е залегнало въобще, самата ни нормативна уредба не е достатъчно гъвкава, за да ползволи правенето на двойна система. Например в Америка отработената вода от тоалетните се пречиства. С нея могат да се поливат градинките и зелените площи, като има и такива системи, които връщат отново тази пречистена вода в тоалетните. Тя се използва 2-3 пъти. При нас единственото, което сме постигнали, е каналът да не се зауства в морето, да има тук-там пречиствателни станции, които на фона на презастрояването в пика на сезона прехвърлят капацитета си и пак започват да изхвърлят отпадъци в морето.
А как стои въпросът с използването на екологични материали в екологичната архитектура?
Това са материали с по-малко въдействие върху околната среда. Ако има някоя дървена къщичка, направена с локален български материал, то тогава има двустранно явление. От една страна се преценява оценката на въздействие на средата върху самия материал, който е използван в строителството (има различно въздействие на стомана, бетон, дърво, пластмаса). В зависимост от това колко въглероден двуокис се отделя в атмосферата за производството на материала, за всеки материал има изчисления. Оценява се общия им пакт на атмосферата от материалите колко е за цялата сграда и се преценява дали е достатъчно екологичен, но се преценява и като атмосфера на обитаване. Има и други фактори – разположение, транспорт, достъп, генерация, това са основните неща, заедно със зеленината, която всеки човек може да прецени като екология и като възприятие на средата.
Вашата визия за съвременна еко и модерна българска архитектура?
Би ми се искало модерната българска архитектура да намери своята идентичност. Тя се крие в корените на самата българска архитектура. Да преоткрием това, което са останавили нашите предшественици в традиционната българска архитектура и само да го облечем в нова форма. Да не се опитваме сляпо да копираме това, което правят другите, защото ние знаем и умеем повече.
