Особено тежко се оказва за силната половина от човечеството да прехапе устни и от 14 февруари до 8 март откровено да заяви, че жените имат право на своите 15 празнични дни. Че те не са само украса в кухнята и заместител на кучето, което носи домашните чехли. Ние, дамите, също трябва да приберем за малко панталоните в гардероба си, да извадим вечната класика под формата на къса черна рокля и да забравим за еманципацията. Не завинаги, само за 15 дни. Защото е напълно ненужно, а и доста обидно, да заявиш на някого, че изобщо не ти е до някакви бонбони и цветя, най-добре е да се погледне колата и капещата мивка. И тогава, дали си пиян от сутринта или просто от мъка, остава без значение. Важното е питието ти да не е производство на някой хитряга в кварталното мазе.
И без това в забързаното ни ежедневие все по-рядко имаме възможност да се почувстваме истински жени. Моля, последното да не се бърка с лигли. Между двете понятия има съществена разлика, но за това – някой друг път. Извадете си умопомрачителните токчета и перлите и смело напред – независимо дали към прегръдките на Валентин или на тези на Трифон.
Обективно погледнато никой на 14-ти не е сам, дори и да няма половинка до себе си. До вас винаги може да застане една великолепна кристална чаша, пълна с вино. До чашата – телевизор, до телевизора – лаптоп, до лаптопа – кучето. Може и не в тоя ред.
Както добре знаем, няма грозни жени, има трезви мъже. Ако споделяте тази максима, трябва да сте готови да посрещнете и болезнената истина, че на сутринта отново ще сте сами, но за компания ще имате непознат дзвер в леглото.
Самотата е състояние на духа, а не на тялото. Една скъпа моя приятелка почти стигна до развод, след като на празника на влюбените получи пълен комплект с тигани. Тя пък искала рози. Обаче прагматизмът на милия й съпруг надделял над романтиката. Двамата още са семейство и имат две прекрасни деца. И въпреки че не са сами, са напълно самотни.
Още на сватбата, докато четяха обещанията си за вечна любов, тя обещаваше, че ще го събужда с целувка и ще му е подкрепа и в най-трудните моменти. А той се врече във вечна вярност, като пред 200 човека заяви, че няма да оставя неизхвърлен боклук и редовно ще изтърква загорелите тави. На поканените им беше забавно, на булката още в този миг й беше ясно, че още преди да са се срещнали, вече са се разминали.
Така е не само в това семейство, така е в повечето двойки. Докато жената цял ден мисли как да свърши работа по-рано, за да има време да облече най-новата си рокля и да си направи прическа, мъжът тайно се надява или трамвай да го смаже, или комета да падне от космоса, но да му помогне да се отърве от задължението за букет и бонбони. Може и за плюшено мече.
Да споделиш емоцията си с някого по задължение е много по-страшно от това изобщо да не я споделиш. Затова съм напълно несъгласна са изтърканото „противоположностите се привличат“. Ако не гледате в една посока и нямате общи интереси, изобщо не можете да се привличате. Просто защото да правиш компромис със себе си означава да си нещастен вовеки.
Има жени, които категорично отказват да празнуват деня на любовта по една единствена причина – разбито сърце. Те се затварят в черупката на безразличието и се правят, че не им пука. А им. Няма нормален човек, който да желае от дъното на душата си да е необичан, отхвърлен, изоставен.
Понякога тези сърцеразбивачи също остават сами на 14-ти февруари. И тогава решават да действат мигновено – минават през кварталната цветарница и цъфват на вратата на бившата си възлюбена. Дори и да Ви се къса сърцето от протяжните молби на екземпляра пред вратата, най-добре е изобщо да не му отваряте. В природата нищо лошо не остава ненаказано, защо вие да променяте установения вселенски ред?
Жените са като хубавото вино. В началото са гроздови зърна и е наша работа да ги смачкаме и да ги държим на тъмно, докато узреят и се превърнат в нещо, с което да ти е приятно да вечеряш. После ги показвате гордо на околните. И тук идва най-голямата опасност. При сполучлива реколта може и да се окаже, че не само вие опитвате от получената субстанция. И тогава няма как – или изхвърляте виното, или го прибирате на тъмно и топло в избата и го скривате от чужди очи.
Любовта няма нужда от специален ден и от специално питие. Няма нужда и от шоколадови бонбони, сълзливи, изтеглени от нета откровения. Няма нужда от резервация в ресторант и от купища балони. Има нужда от едно цвете и от една искрена дума. Може и без думи да се мине.
Тя е това, което ви кара да завиете с топло одеяло любимия човек секунди, след като сте го замерили не на шега с най-близкия пепелник. Тя е причината по обяд просто да му се обадите, за да се извините с искреното „Обичам те!“. Или да направите чудеса от храброст в кухнята, след които се налага да си поръчате пица.
От любовта трябва да се пие по много и до дъно. Защото тя е като хубавото вино – ако е млада е буйна, ако е отлежала е доказана.
Наздраве!
