6.8 C
София

Кирил Христов събра два празника в един на 14 февруари

Смятан за един от най-нашумелите донжуани в края на ХІХ и началото на ХХ век, Кирил Христов обаче не познал семейното щастие. Злополучно завършва бракът му с хубавата учителка от Кюстендил Невена Палашева. Горда и непокорна, тя не могла да угоди на лирика, макар че му родила син и дъщеря.

През лятото на 1898 г. Христов заминал за Костенец на почивка, поканен от семейството на литературния критик д-р К. Кръстев. Кръстеви, две богати софийски кандидатки за женитба и болен от сърце учител по рисуване отседнали заедно с новопостроен хан. Христов се настанил в къща срещу Джуровия хан. В Костенец пристигнала и негова женена любовница, която се спотаила в западната част на курорта – до черквата. Денем младият поет водел „критически” разговори с Кръстев и жена му Радка, нощем хлътвал в квартирата на любовницата си.

Идилията нарушила младата кюстендилка Невена Палашева, която току-що била завършила гимназия. Тя била любимка на Екатерина Каравелова, на която направила впечатление с хубостта и бързината на мисълта си. Повод за пристигането й в Костенец бил болният учител по рисуване, комуто била близка роднина. Невена произхождала от виден македонски род, преселил се от Велес в Кюстендил. Била запалена почитателка на стиховете на поета, които знаела наизуст и рецитирала с упоение.

Госпожицата и нежененият поет се срещнали на следващия ден по време на излет до Долна баня, уреден от д-р Кръстев. Пътьом Христов бил очарован от гордата хубост на македонката, а хвалбите й за неговите стихове съвсем го омаяли. Двете софийски госпожици, поканени от Кръстев с цел поне едната да завладее сърцето на талантливия, но беден Христов, се досетили, че губят битката заради нея. Злобата ги съюзила и те най-напред подшушнали на Невена, че Христов имал омъжена любовница. После, че той си намерил друга – по-млада и невенчана. Невена пратила на поета гневно писмо на френски, в което му пишела, че е прекарала мъчителни часове, но нямало да става за резил и затова си заминава от Костенец.

Христов веднага отишъл при нея и отрекъл слуховете, но Невена не щяла да го слуша и си събрала багажа. Тръгнала пеш за гарата и пътьом сравнила със земята Христов. Холеричният темперамент на поета бил поставен на изпитание, но той се сдържал, за да не ги слушат околните клюкари. Палашева не заминала и на другия ден двамата се поразходили над Костенецкия водопад. Не ще и съмнение, че едва ли са рецитирали стихотворения!

Вечерта, развеселен от новото си завоевание, Христов доволен се приготвял да си ляга, когато Палашева влетяла в стаята му. Тя била цялата разтреперана и толкова разтревожена, та поетът в чудо се видял, докато я успокои. През сълзи му разправила, че като се прибрала, сродникът й я разпитал къде и с кого е била целия ден. Като му казала, той припаднал. Според него Кирил бил недискретен любовник, забъркан в афери с омъжени жени. Носела му се славата на злепоставящ дамите ухажор.

Понеже д-р Кръстев бил заминал за няколко дни за София, очевидно било, че младото момиче не можело повече да остане в Костенец. Тя искала с него в София, но той я пратил в Кюстендил.

Двете софийски моми обаче осведомили подробно свои познати в Кюстендил за волностите й с Христов в Костенец. Градът настръхнал, а семейството на момичето изпаднало в паника. Братовчед на Невена пратил телеграма на Христов: „Държа и ще искам сметка!”. Нахаканият поет не му останал длъжен: „Сметката ти е готова, заповядай да си я вземеш!”. Дуелът се разминал, но Палашева получила отказ да я назначат за учителка.

За да се излезе от тая тиня, мъжът на първа браговчедка на Невена поканил Христов на разговор. Двамата седнали и се разговорили. Братовчедът разбрал, че Христов не става за семеен. Накрая решили младите да пуснат съобщение в пресата, че са сгодени. Няколко дни по-късно Невена пристигнала от Кюстендил и се сгодила за поета в къщата на братовчедка й. Разменили пръстени в присъствието на поета Пенчо Славейков и Радка, жената на д-р Кръстев. Палашева вече можело да бъде назначена за учителка. А като минело време, щели да се разгодят.

След годежа Христов и Славейков изпратили г-жа Кръстева и после се отбили в кръчмата „Градина преславна и за веселие на Иванчо М. Гърчев”. На чаша бира Христов не издържал и изплакал: „Голяма глупост извърших тая вечер!”. Славейков го успокоил: „Ако имаш по-важна работа в живота, ще се отървеш. Ако нямаш – пропадай!”.

След две години всичко изглеждало уж забравено – Христов не се срещал с Палашева, а имал страстна любов с друга. Но прочел във вестник, че група кюстендилски учителки посетили Прага и че най-голямо впечатление там направила Невена с хубавите си черни очи и с красивата си македонска народна носия.

„Защо да не й се обадя и да й пратя новата си стихосбирка?” – запитал се Христов. Палашева не го отблъснала и почнали да си пращат възторжени писма. Когато д-р Кръстев научил за възобновената връзка между тях, побеснял. Христов с ужасния си холеричен темперамент можел да бъде изтърпян само от някоя безлична робиня. А Палашева била горда и непреклонна. За да осуети новия годеж и проектираната сватба, Кръстев заминал за Кюстендил. Напук на д-р Кръстев, Христов и Невена се венчали в Княжево.

Още след венчавката, на връщане в София, младоженецът и булката почнали люто да се карат и то пред кумовете си – писателят Антон Страшимиров и жена му Стефка. Христов каже едно, Невена му отговаря – не му остава длъжна. Потвърдили се думите на Кръстев, че Невена и Кирил са като два остри камъка. Сватбената нощ Христов прекарал буден, на стол на балкона.

В пълно безпаричие и в непрекъснати крамоли преминавал краткият брачен живот на поета. Невяна му родила син през 1902 г., Владимир, последван от дъщеря Анна, но това не спасило семейството. Той се пропил и пропушил, почнал да хойка по кръчми и да й изневерява с други жени. Накрая я набил и майка й я прибрала в Кюстендил през 1905 г. заедно с децата.

Христов и Палашева се срещнали отново след 3 години. Тя поискала да изяснят бъдещето си. Христов бил непреклонен и почнал да я обижда. Гордата македонка извадила револвер и за малко не го застреляла. Поетът заплашил, че ще повика полиция, ако не напусне жилището му. Схватката помежду им по-нататък продължила с писма. Когато Христов разбрал, че е болна от туберкулоза и дните й са преброени, отишъл да я види, но отношенията им останали неприятелски. Палашева починала 28-годишна през есента на 1911 г. Майка й кълняла поета: „Ти умори чедото ми!”. Двете сирачета отгледала сестрата на Невена – Елена.

Между двата си брака поетът намерил пристан в обятията на богатата вдовица Весела Панайотова. Двамата даже планирали когато Кирил умре, да го погребат в двора й, а в къщата й да се уреди негов музей. Панайотова не отказвала на Христов нито един каприз, а когато поискал да му купи вълча шуба, продала на Народния театър в София мебелите си, за да му угоди.

Христов емигрирал през 1922 г. след скандал, породен от препубликуването на една негова стара епиграма с македонстващите. Живял най-напред в Лайпциг. После се установил в Прага, където през 1929 г. негов познат го завел на гости в дома на покойния пастор Фридрих Молнар. Там 54-годишният поет срещнал дъщерята на пастора Ноеми Молнарова, която по години можела да му бъде дъщеря. Романът му с нея започнал с любов от пръв поглед. 9 години по-късно Христов се завърнал в България и отседнал при своята робиня Весела Панайотова в дома й на ул. „Аспарух” 18. Пристигането в София на по-младата чехкиня, наричана галено от Христов Номча, попарило надеждите на Весела. Горката вдовица, която докато той бил в чужбина, издавала със свои средства книгите му у нас, твърде скоро разбрала, че е излишна. Панайотова платила разноските по сватбата на Кирил и Ноеми, но била изпъдена от сватбения банкет по заповед на младоженеца.

„Да си замина аз през есен ясна,/ да бъде слънчев сетният ми ден/ и с кървавий му залез да угасна” – пожелава си Кирил Христов в свое стихотворение. Съдбата го послушала и след тричасова агония, издъхнал в ръцете на Ноеми в хубав есенен ден – на 7 ноември 1944 г.

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...