Какво е паническа атака?
Паническата атака е моментен пристъп на много силен страх без реална причина, често придружен и от други физически реакции. Паническата атака може да е следствие на фобия и се проявява с някой от следните симптоми:
- тревожност
- горещи вълни
- гадене, усещане за напрегнат стомах
- потене
- изстиване или изтръпване на крайниците, хипотермия
- предусещане за нещо лошо
- силен прилив на адреналин
- усещане за загуба на контрол
- усещане за недостиг на въздух
- ускорен пулс
- стягане на челюстта
- усещане за тежест в гърдите
- слабост в крайниците
- други
Какво е фобия?
Фобията е постоянен ирационален страх от даден обект или ситуация, която потърпевшият полага специални усилия да избягва, въпреки че страхът обикновено е диспропорционален на действителната опасност и често е ненужен.
Видове фобии
Познати са четири основни вида фобии:
Фобии от животни – панически или силен страх от определено животно, например куче, мишка, жаба, змия, паяк и др.
Фобии от околната среда – панически или силен страх от тъмнина, буря, височина, вода и др.
Фобии от ситуации – панически или силен страх от затворени пространства, летене, мостове, тунели, болници, публично говорене и др.
Фобии от кръв, инжекции или нараняване – панически или силен страх от медицински процедури, включващи убождане с игла, гледка на кръв или други форми на нараняване на плътта.
Фобиите са проявление на асоциацията на човека с причинителя на фобията или страха. Фобията често се проявява с пълния пакет от сетивни възприятия – визуално, аудиално и кинестетично. Човекът се „въплъщава“ в ситуацията и усеща заплахата, сякаш тя е реална, дори и без реално наличие на заплаха. Подсъзнанието възпроизвежда минал опит в сегашно време и се задействат емоционални вериги, които довеждат до паническата атака или паническия страх.
Чрез въпроси НЛП специалистът се опитва да проследи последователността на тези емоционални вериги, а чрез други техники се променя асоциативната реакция и поведение с дисоциативна такава.
Много често обясняваме асоциацията и дисоциацията по следния начин:
Асоциация – когато човек мислено е в спомен или ситуация, но участва като „гледа“ през собствените си очи.
Дисоциация – когато човек мислено възпроизвежда спомен, но „наблюдава“ отстрани и вижда себе си като участник във филм.
Дори и в ситуации, които не засягат панически атаки или страх вследствие на фобия, обикновено се чувстваме смешно и абсурдно, когато след време се „погледнем отстрани“ – този „клик“ момент, в който мозъкът си казва: „Ама това ли било? Ами то не е толкова страшно!“. Целта на НЛП специалиста при третирането на фобии и панически атаки е да се достигне до дисоциация (дистанциране от проблема) или до „клик“ момент на осъзнаване и промяна на отношението към причинителя на фобията или страха. НЛП, терапията по линия на времето и хипнотерапията третират основата на проблема, а не самото проявление на проблема.
В предишни статии беше спомената силата на човешкото подсъзнание и че една от основните функции на подсъзнанието е да ни пази. Понякога обаче то пази спомен от опасна ситуация в предишен живот и към сегашния момент споменът служи като предпазна мярка. Затова всяка фобия или непреодолим страх трябва да се третират с особено внимание.
В ежедневието срещаме хора, които са обект на подигравки заради панически страх от нещо. Ако се случи да попаднете в такава ситуация, или ваш близък се окаже с пристъп на паническо разстройство, е необходимо да знаете начините за справяне с това състояние.
– Дълбоки вдишвания и издишвания с цел релаксация и възстановяване на нормалните функции на тялото.
– Промяна на физическото място на проявлението на страха – променете местоположението на човека, изпитващ панически страх.
– Дисоциация – опитайте да дистанцирате фокуса на човека от случката като насочите вниманието му към нещо друго.
– Терапия с НЛП специалист.
– Хипнотерапия.
– Терапия с психолог.
Накрая ще завършим с една мисъл на Публиус Сирус от „Сентенции за морала“ („The Moral Sayings of PubliusSyrus“): „Това, от което се страхуваме, отминава по-бързо от това, на което се надяваме“.
