Д-р Никола Станчев е специалист по вътрешни болести, гастроентерология и диететика в Клиника по пропедевтика на вътрешните болести, УМБАЛ „Александровска”. Преподавател е в Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести на Медицински факултет, Медицински университет, София.
Декември и януари са сред месеците с най-много празници – прекалява ли българинът с храната?
Тези два месеца действително имат много празници, което предразполага хората не само в България към нарушаване на хранителния режим в този период. Епикурейската нагласа в тези дни на отпускане включва както прекаляване с храната, така и с алкохолните напитки. Като че ли за българската традиция е задължително по празниците да похапваме повечко, без да се замисляме особено за вредните последици. Естествено, еднократно преяждане обикновено не може да доведе до тежки последствия, освен ако се случи на фона на предходни заболявания. Все пак трябва да се има предвид, че приемът на повече белтъчини, каквито има в месото, сиренето, кашкавала, яйцата, бобовите храни, може, на базата на релативна ензимна недостатъчност, да провокира повишаване киселинността на кръвта и задръжка на течности. Честото прекаляване с въглехидрати, предимно чрез консумацията на тестени произведения, провокира хиперинсулинемия, при която се чувстваме по-сънливи, отпуснати, уморени, с чести позиви за уриниране и жажда. Мастното прехранване, например, с мазни сирена, провокира диарични отделяния, затова приемът на мазнини следва да е до 1 грам на килограм тегло за 1 хранене.
А кои напитки са по-вредни според вас – алкохолните или газираните?
По отношение на приема на алкохол и газирани напитки – естествено, че алкохолът не е полезен за човешкия организъм, но това не е ограничило във вековете нито производството му, нито консумацията му. Приема се за относително безопасен приемът на около 50 мл концентрат или 200 мл вино или една бутилка бира и то не ежедневно. Тези стойности са индивидуални и са почти 2 пъти по-ниски при жените, които са и с ниска алкохолдехидрогеназна активност. Не трябва да се смята, че газираните напитки са абсолютно безвредни. Те съдържат много калории, някои са с високо кофеиново съдържание, дразнят стомашната лигавица със съдържащия се въглероден диоксид, да не говорим за многото Е-та на етикетите. По-добре е да ги заменяме с прием на прясно мляко.
Кои храни смятате за най-тежко смилаеми?
Едновременно с вкусните пържоли по празниците ние приемаме и много по-трудносмилаеми храни. Така например червеното и брюкселското зеле се смилат за около 4 часа, краставиците, чушките, патладжанът, зехтинът – за 3,5 часа, а царевицата и спанакът за около 3 часа. Малко по-бързо, за 2,45 часа се смилат ябълките, кайсиите, сливите, орехите, а за 2,5 часа – бадемите, гъбите, бобът и оризът. Картофите, доматите, черешите и грейпфрутът се смилат за 2 часа, а гроздето и маслините – за около 1,45 часа.
Кои храни препоръчвате като диетични и в помощ на елегантната ни фигура?
По принцип за диетични храни приемаме тези с по-ниска калоричност, които обаче и ни засищат. Такива могат да бъдат: изварата с 80 ккал, бялата риба, мерлуза и пъстърва с 78 ккал, пилешкото месо – 125 ккал, телешкото месо – 134 ккал, яйчният белтък – 50 ккал, оризът – 360 ккал, зеленчуците осреднено – 39 ккал, и плодовете – около 52 ккал, в зависимост от захарността им. Приемът на тези храни би ни помогнал да осъществим желанието си за елегантна фигура, без да робуваме на драстични диети и би ни осигурил ВМ-индекс 18-25 – този индекс отразява отношението височина/тегло и показва мастните натрупвания. Разбира се, отношение имат и генетичните предразположения.
Каква е златната среда по отношение на празничната трапеза – какъв е здравословният баланс на различните видове храни?
Няма универсално правило при спазване на диетичните режими, всички сме с индивидуална, включително и по отношение на храните, чувствителност, но все пак най-добре е да приемаме разнообразни храни, включващи достатъчно количество белтъчини – млечни продукти, заради съдържанието им на калций и витамин В 2, риба – поне 2-3 пъти седмично, зърнени храни – съдържат витамин В1, магнезий, желязо, целулоза. Също така пилешко и телешко месо, като гледаме да ограничаваме мазните меса и приема на сол, и осигуряваме достатъчно плодове и зеленчуци – поне 2-3 пъти дневно. Да не забравяме, че не е необходимо да преяждаме, а усещане за засищане се получава и само от приема на течности, фибри и мазнини, които можем да осигурим с консумацията на салати, мляко, супи и зеленчуци с ниска калорийност.
През този сезон можем да си набавяме необходимите витамини от цитрусовите плодове (витамин С), броколи (витамини С и А), моркови (витамин А). След топлинна обработка аскорбинът в зелето се превръща във витамин С, но той е чувствителен на продължително температурно въздействие. Витамините ни предпазват от вредното въздействие на свободните радикали. За усвояването на групата на така наречените мастноразтворими витамини А, Д, Е и К е необходим приемът на по-мазни храни като сирене, мляко.
Кои симптоми бихме могли да отдадем на снощната тежка вечеря?
По отношение на празничните похапвания, естествено е да се прекали малко с приема на месо и алкохол, което да доведе до епигастрална тежест, дискомфорт и гадене с подуване на корема, но тези оплаквания отшумяват в рамките на нощта и организмът бързо се възстановява до следващата сутрин. Това обаче важи при липса на съпътстващи заболявания, които могат да се обострят при тежки диетични грешки – например захарен диабет, хроничен панкреатит, сърдечни заболявания, жлъчнокаменна и язвена болест.
Закуската ли е наистина най-важното хранене на деня?
В забързаното ни ежедневие на много от нас не ни достига време да закусим сутрин. Винаги закъсняваме и изпиваме едно кафе на гладно, което за момента ни дава необходимия тонус, но към 10 часа вече сме ужасно гладни и изнервени, с всички белези на хипогликемия – ниско ниво на кръвната захар. В този смисъл, не пропускайте да закусвате, колкото и да бързате. Винаги ще се намери време да хапнете няколко бисквити с мляко, най-добре с фибри и ядки, защото съдържат т.нар. бавни въглехидрати, разграждащи се до обедните часове. Закуската не бива да е прекалено тежка, тип английска, защото тогава просто няма да ни се ходи на работа.
А коя е най-здравословната обработка на храната?
От много голямо значение е начинът на приготвяне на храната. Приема се, че топлинната обработка печене, пържене, грил над 250 градуса, освобождава от продуктите хетероциклични амини, респективно опасни свободни радикали. Най-добре е яденето да се приготвя във фурна, задушено или варено, като проучвания показват, че двуминутно предварително поставяне на месото в микровълнова печка намалява вредните агенти. Съдовете за готвене също имат значение – избягвайте тези с тефлоново покритие, което постепенно се разгражда, както и тези от алуминий – отделянето му в храната е възможна причина за предизвикване болестта на Алцхаймер. Най-добре е съдовете да са стоманени или глинени.
Препоръчайте няколко прости правила, които да спазваме, за да не затрудняваме дейността на стомашно-чревния тракт с неправилно хранене.
Най-добре е храненията да са 5-6 пъти дневно, равномерно разпределени. Да се храним, докато се заситим, но не и да преяждаме. Със задължителна закуска, по възможност в спокойна обстановка, в седнало положение, с лека вечеря около 1-2 часа преди лягане. Вслушвайте се в езика на тялото си – то ни говори и само ни показва кое е най-полезно и необходимо за него.
