Какви са проблемите днес пред производителите на възобновяеми енергийни източници в България?
Има твърде много проблеми, свързани с негативната роля на държавата. Защото тя, чрез няколко закона привлече инвестиции за милиарди в България в сферата на фотоволтаиката (бел. ред. вятърна енергетика). Сега отново с рестрективни мерки е на път да изгони тези инвеститори от страната, много от тях ще фалират.
След като бъдат изгонени инвеститорите, една ниша ще се оголи. Какви ще бъдат резултатите от това?
В природата и икономиката няма празно. Ако действително една част от производителите фалират, първо ще пострада банковата система. Самите банки, финансирали проектите, няма да имат интерес да са техни собственици дългосрочно, ще имат интерес да продадат съответните активи на някой, готов да поеме риска.
Колко компании членуват в Българската фотоволтаична асоциация?
БФА беше основана през септември 2009 г. Започнахме с 16, днес наброяваме почти 400 фирми, има огромен прираст на членската маса. Това показва, че асоциацията работи добре и че около 2000 компании в този сектор имат нужда от сдружение, което да представлява техните интереси пред държавата, институциите и пред другите бизнеси.
Защо държавата нехае за бранша?
Държавата, за съжаление, не е далновидна. България има огромен потенциал за развитие на възобновяеми енергийни източници. Не само, че не го оползотворява, а и се опитва да откаже всички бъдещи инвеститори с рестриктивни ограничения в прихода и в производството на зелена енергия.
Какво не се случва днес в българската енергетика, защо няма ясни правила?
Българската енергетика днес не е прозрачна, не е предвидима и не е устойчива. Пълно е с изкривявания в системата. Има много дефицити, които правят проблемите единственото устойчиво нещо в българската енергетика. Много жалко, че с популистки аргументи се изкарват възобновяемите енергийни източници виновни за проблемите в българската енергетика. Всъщност това не е така. Този бранш е най-изчистеният, най-прозрачният. Той е нов, ясно е колко средства са инвестирани, от кои собственици, с какви банкови кредити. При много от конвенционалните производители това не е така. Не е така и в държавните институции, където можем да говорим дори за черна кутия. Много трудно оттам излиза инфомация навън, изобщо не е ясно какво се случва там, кой ръководи процесите. Тези проблеми се отразяват на цялата икономика. Ето и простички факти – само през 2013 г. се смениха шест председателя на регулаторната комисия ДКВР. А тя определя цените и се грижи за стабилността. Не знам вече и колко шефове на НЕК се смениха през последните години, т. е. това е една огромна въртележка. Възобновяемата енергия би могла да внесе нужната стабилност и предвидимост в системата. За съжаление, в България тези принципни положения не са желани. Липсата на прозрачност е в полза на определени интереси.
За какво говорят тези непрекъснатите оставки и уволнения в ДКВР и НЕК?
Има много комплексни причини. Виждаме, че има определени принципи в администрирането на енергийния сектор от страна на държавата. Слагат се едни хора, след това много бързо ги сменят, а в последствие лъсват някакви проблеми в съответните дружества. Човекът, който е подписал някакъв документ, вече не е там, другите си измиват ръцете с него и циркът продължава. За мен, като гражданин и данъкоплатец, страшното в България е, че в енергетика ни няма елементарна последователност на назначенията и никаква предвидимост, прозрачност и устойчивост на решенията. Ужасно много пари се превъртат в една непрозрачна и затворена система, не е ясно колко от тях отиват по предназначение, колко се губят. Не е ясно, защо всички критикуват зелената енергия, при положение, че там всеки един произведен киловат час е виден, той получава сертификат за произход. Може би защото става дума за 2000 собственика на централи, докато в енергетиката има няколко големи собственика в държавата и няколко частни играчи – български и международни.
Има ли ясна държавна стратегия за развитието на енергийния бранш?
И да има – не си личи. Виждаме как и днес политиците говорят за изграждане на нови, огромни мощности, атомни реактори. А ние всъщност имаме излишък. Произвеждаме повече енергия, отколкото можем да използваме в страната и да изнесем по съществуващите енергийни трасета. Да искаме да строим нови мощности – сега, при неясна цена и с неясно финансиране, е най-малкото странно. Но със сигурност показва, че нашата енергетика има огромно влечение в разходната част, т. е. хората, които заемат държавни постове, се оливат да харчат много пари за мега проекти. Защо това е така – нека всеки си отговори сам.
Все още ли има дискриминационно отношение към ВЕИ-тата?
О, да! От септември 2012 г. до днес дискраминационното отношение се засилва. Тогава ДКВР прие т. нар. „цена за достъп до мрежата“, която наложи такса до 39% за целия приход на фотоволтаични, вятърни и други централи. Тази цена за достъп до мрежата бе отменена като незаконна, но вече събраните чрез нея пари още не са възстановени. Виждаме как се появява ново дискриминационно решение – чрез поправка, вкарана в последния момент в Закона за бюджета, се наложи един мним данък, т.е. такса от 20% от прихода на вятърните и фотоволтаичните централи. Отделно им се намали възможността за работа, ограничавайки полезните им работни часове. Очаква се да се въведе някаква постоянна цена за достъп. Чакаме и правила за балансиране – бяха приети, но още не се прилагат. Това са четири нови аспекта, които вкарват допълнителен и непредвиден разход за производителите на зелен ток. Ограничаването на часовете и таксата от 20% водят до комулативно увеличаване на непредвидените разходи. Приходът на тези производители в момента е с около 40% по-нисък от това, което е заложено в техните бизнес планове. Те не само, че няма да получат необходимата доходност, ами и вероятно ще трябва да работят на загуба. Логично огромната част от тях няма да могат да обслужат своите кредити, други ще ги предоговорят – така ще създадат проблеми на банките и на собствениците на капитала.
Искахте да сезирате Европейската комисия за тази дискриминационна политика спрямо ВЕИ-тата?
Да, сезирахме Европейската комисия. Тече процедура, която несъмнено ще доведе до съдебно решение във вреда на българската държава. Лошото е, че разходите ще бъдат поети от всички български граждани и бизнеси, но не и от виновните лица, причинили тази щета на България.
Какви са годишните инвестиции, влагани в сектора?
В момента те са нула, просто защото пазар няма. Всички нормални инвеститори вече си тръгнаха от България. Тук са само тези, които са се подвели от гаранцията на държавата и са инвестирали. Те няма как да си тръгнат, защото са направили разходи. Инвеститорите и финансиралите ги банки са изключително притеснени. Не мисля, че при такива условия някой би тръгнал да прави отново да инвестира. Сещам се само за една малка компания, която наскоро наивно прие, че по-зле не може да бъде и рискува с инвестиция в една вятърна перка. Не знам как ще се справят, защото дни, след като заявиха инвестицията си, Народното събрание прие въпросните 20%. Наскоро дори имаше един случай – цялата етажна собственост на един блок в София си беше сложила на покрива една малка 30 киловатова централа. Но дори този тип иновативни малки български компании биват наказвани с една дискриманицонна такса, а в енергетиката има достатъчно примери как дискриминацията се налага с обратна сила.
Какъв е интересът към соларните панели, слагани върху покривите на жилищните сгради?
Интересът е голям, но е изключително сложно да се поемат рисковете, които държава наложи. Наскоро имах запитване от етажната собственост на един блок в София жителите, на който имат желание да изградят малка фотоволтаична централа. С появата на тази 20% такса, те окончателно се отказаха от своето инвестиционно намерение. Това важи и за много български фермери и домакинства, които имаха желание да инвестират в малка покривна централа или вятърна перка. Надявам се не всички да са се отказали, но финансовата логика в един такъв проект в момента е много спорна.
Собствениците на фотоволатични централи излязоха да протестират срещу този 20% данък, какъв е броят на все още работещите в сектора на зелената електроенергия?
Трябва да отбележим, че народните представители приеха Закон за ВЕИ чрез промени в Закона за бюджета, въпреки протестите. Има около 2000 фирми, произвеждащи зелена електроенергия. В тях са заети 15 000 души. Не всички са на улицата, засегнатите са много повече от протестиращите. Ако тези фирми фалират, ще има хиляди безработни. Голяма част от едрите и дребни български предприемачи са се подлъгали да инвестират във фотоволтаични вятърни централи, те имат и други свързани бизнеси, чрез които са гарантирали банковите си кредити за техните ВЕИ протекти.
Според вас има ли корупционни схеми в енергетиката?
Доколкото следя в медиите, има съмнения за такива корупционни схеми. Няма да бъда изненадан, ако има, но ще съм изненадан, ако има присъди, защото досега не сме видели такива. В енергетиката очевидно има налагане на корпоративните интереси над обществените, което е проблем на цялата ни държава. Искрено се надявам да има воля този проблем да бъде решен, но това не се случва.
Защо непрекъснато се покачва цената на тока?
Цената на тока се качва по различни причини. От една страна това зависи от цената на използвания първичен ресурс – природен газ, въглища. Но у нас цената до голяма степен се определя административно от регулатора. Аз не бих казал, че цената на тока е висока, по-скоро доходите на хората са ниски. Затова тази цена заема голяма част от семейния бюджет на всяко едно домакинство. Всъщност в България цената е най-ниска от всички страни-членки на Европейския съюз, в много отношения е по-ниска, отколкото реално трябва да бъде. Държавните компании са в постоянен дефицит и не се разплащат помежду си. Ако погледнем АЕЦ „Козлодуй“ или ТЕЦ „Марица Изток 2“, от хора, вътре в тези компании, излиза посланието, че няма достатъчно пари дори за планови ремонти, камо ли да се следва една разумна инвестиционна програма. А в случая с Козлодуй това означава и рискове от аварии. Няма да могат да финализират инвестиционната си програма, която да удължи живота на тези блокове. Хората, говорещи за евтина ядрена енергетика, много скоро могат да бъдат опровергани от факта, че няма да има реактори, които да работят.
Има ли български банки, които могат да бъдат кооператори на ВЕИ централи?
Надявам се да не се стига дотам, защото това би означавало, че производителите са фалирали. А предоговарянето на условията по кредитите ще бъде удар както и за инвеститорите и за банките. Жалко, че българските политици не виждат това или може би го виждат, но тези събития са част от някаква по-сложна конфигурация.
Отстъпва ли българският соларен парк в технологично отношение на европейския?
Не, в България мнозинството от проектите използват изключително качествени компоненти. Мисля, че в това отношение сме на равна нога с другите страни-членки на Европейския съюз. Може би има единични проекти с не е толкова висок стандарт на компонентите. Но в Европа има защита на направените инвестиции. Позитивното е, че цената на компонентите намалява, фотоволтаичните технологии са с пъти по-евтини от преди години. През 2007 г. един киловат инсталирана мощност от фотоволтаична централа до ключ струваше € 5 000, днес е под € 1000. Имаме спад, макар не е толкова впетачляващ и при вятърните централи. Убеден съм, че през следващото десетилетие цената на електроенергията от нови ВЕИ мощности ще бъде по-ниска от тази от нова ядрена мощност, защото изобщо не е ясно колко би струвал един киловат час от евентуалното изграждане на нови блокове в Белене. Не съм убеден, че те биха могли да донесат много по-ниска цена. Да не говорим за рисковете – за ядрена авария не се застрахова, просто защото няма кой да поеме такъв риск. Отделно има проблем с ядреното гориво, което трябва някъде да се съхранява за 100-200 хиляди години. Не знам такава постройка, която да е издържала толкова дълго.
Какво е бъдещето на бизнеса във вашата сфера?
В краткосрочен план у нас – много потискащо. В дългосрочен план ми се иска да мисля, че дори неразумната регулаторна политика в България няма да може да спре развитието, просто защото технологиите поевтиняват, стават все по-достъпни, а фотоволтаични панели могат да се монтират навсякъде – по покриви, в дворове, по фасади. Бихме могли да произвеждаме електроенергия точно там, където се консумира и да няма разходи и загуби по пренос и разпределение. Възобновяемите източници са бъдещето, на много места са настояще, но засега в България това настояще е блокирано от популистки, политически и други ограничителни мерки.
