16.8 C
София

Идва ли краят на живота в Черно Море?

Проф. Пърличев, основателно ли е да говорим за морска био геоекологична катастрофа?

Не само сме изправени пред такава, а сме потънали до гуша в нея. И загубите надминават всяко въображение. Но никой не говори за тях. Въпросът за цялостна, комплексна, природозащитна стратегия за българското Черноморие никога не е бил поставян пред българската морска наука, тъй като не се е осъзнавало или се е премълчавало катастрофалното му състояние през последните десетилетия. Всеки проблем на био, гео и еко защитата се е финансирал и решавал сам за себе си, без връзка с останалите, поради което нито един от тях не е решен. Звучи парадоксално, но състоянието на всеки един от тях, въпреки големите разходи, се е влошавало с течение на времето до степен, която днес дава всички основания да говорим за морска национална био-гео-екологична катастрофа, причинила на обществото неизчислими материални загуби.

 Как е направен този извод?        

Направен е на базата на обобщените резултати от досегашните ни изследвания. И всеки би могъл да се убеди в правотата му, достатъчно е да има желанието за това и да отдели известно време за наблюдения по брега, за четене на статии и разговори със съответните специалисти и експерти.

 Какви са основните био екологични и геоекологични проблеми на българското Черноморие?

Решаването на всички тези проблеми е отложено за „когато му дойде времето”. В момента истинската катастрофата се състои в това, че така желаното начало на изхода от нея все се отлага, тъй като за него не мислят нито онези, които в името на своите егоистични интереси причиниха катастрофата, нито тези, които и сега печелят от нея. А в нашата наука нищо не се променя.

 Кое е важното за брегозащитата и плажовете на Българското черноморие?

Много участъци от брега са незащитени от морето и активно се разрушават от морските вълни. България намалява от Изток с около 18 дка/годишно, губейки безвъзвратно ценни обработваеми площи, строителни, курортни, транспортни, културно-исторически обекти. Плажовете почти навсякъде се стесняват, някои са вече изчезнали. Системно се нарушава закона, забраняващ изземването на пясък от плажовете, поради незаинтересованото отношение на органите на местната власт към въпроса. Не се извършва мониторинг на бреговата зона и не е направена експертна оценка на размера на загубите. При което е съвсем очевидно, че „Геозащита” ЕООД – Варна се готви да бетонира черноморския ни бряг навсякъде, където това е възможно, старателно заобикаляйки правилото, че плажът е най-добрата защита на брега.

Необходимо е да се направят поне четири неща. Първо, да бъде променен Законът за устройство на Черноморското крайбрежие в частта му, толерираща строителното, вместо екологичното решение на проблемите (напр. заплащането на труда в зависимост от вложения обем строителни материали, вместо от ефективността на строителството). Второ, да бъде забранено със закон строителството по брега на буни, дамби и вълнобойни стени. Трето, законът, забраняващ изземването на пясък от плажовете и дюните, да започне да се прилага с цялата му строгост (защото е ясно, че плажовете са най-добрата защита на брега). Четвърто, да се осигури незабавното натурно експериментиране и внедряване в брегозащитата на новите методи, прибори и съоръжения.

 Какво е състоянието и перспективите пред брегозащитните съоръжения?

Построените брегозащитни съоръжения (буни, дамби и вълнобойни стени), погълнали досега невероятни средства, са най-често безполезни или слабо ефективни. Вече е започнало, а в близките 10-15 години предстои тяхното разрушаване и превръщането на съответните участъци в грозен, недостъпен, опасен и неизползваем бряг. Наложително е съоръженията да бъдат системно ремонтирани, за което ще бъдат необходими нови милиони. Например дамбата Балчик – курорт “Албена” завършена и открита през 2009 г. вече е унищожена по протежение на 370 м. и се искат от община Балчик за първия от четирите етапи на ремонта 720000 лв.; за ремонт на съоръженията по северния бряг на Варненския залив, завършени преди 15 – 25 години, “Геозащита” ЕООД – Варна има проект за 14 млн.лв.

Липсват мониторинг на съоръженията и професионална оценка на строителството също, от 30 г. катастрофата се задълбочава, без да се вижда краят й и без да секват огромните суми, безполезно изтичащи в морето, за които не се търси отговорност. Заплащането на труда е в зависимост не от резултата, а от обема на вложените в обекта строителни материали, което стимулира строителното, а не екологичното решение. Повечето железобетонни съоръжения не са способни да защитят брега, тъй като не отстраняват основната причина за неговото разрушаване – дефицита на наноси в бреговата зона. Техногенните брегови процеси водят до деградация на брега, при която се налага брегозащита на територии, които са били стабилни, но са били строени буни и дамби в съседни на тях участъци. Свлачищата се активизират при валеж, силно вълнение и без причина, като обхващат все по-големи участъци от брега. Няма стратегия, брегоукрепването се върши на парче, вили се строят в забранените зони, вземат се непрекъснато заеми от Европа, които утре ще трябва да се връщат, а цялата нация плаща за обезопасяването на вилните пространства на собствениците. Ситуацията представлява образно казано пълнене на каца без дъно.

 Как може да бъде запазено културно-историческото наследство?

Като се вземат спешни мерки. Незащитени, а най-често разрушени или унищожени от дънните тралове са откритите в акваторията на шелфа ценни археологически обекти, които трябваше досега да бъдат превърнати в добре охранявани, доходоносни подводни археологически резервати. Но практически нищо не се прави в това отношение. Беззащитни пред морето стоят и редица ценни културно-исторически паметници и резервати край брега – карийските руини на н. Шабла, природо-археологическият резерват “Калиакра”, н. Галата, н. Акротирия и др.

 Биоразнообразието, екосистемите и ландшафтите – какви са проблемите им?

Досега само сме намалявали биоразнообразието на морската среда, като сме разрушавали нейните екосистеми и ландшафти. Вследствие на това се е редуцирала и тяхната био продуктивност, затова получаваме все по-малко морски био продукти. А причините са едни и същи – липсва концепция за решаване на проблемите, стратегия, организация, координация между отговорните институции, контрол, цари беззаконие, краде се законно. Поради всичко това няма смисъл да се дискутират проблемите и предлагат решения – досега поне, тези нормални и логични действия до нищо не са довели, тъй като кадруването в науката и решаването на научните проблеми е ставало на базата не на научни, а на политически или користни съображения.

 

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...