През последните няколко десетилетия учените започват да променят вижданията си относно способността на хората да направят значителни въздействия върху структурата на Земята до известна степен. Става все по-ясно, че човешките дейности могат да имат значително въздействие върху геоложката структура. New Scientist отбелязва, че научният писател Андрю Ревкин нарича това „Антроцен“ (Anthrocene). Джон Кърнът от Геологическия институт на САЩ го нарича Хомогеноцен (Homogenocene). Даниел Паули, морски биолог, е измислил термина Миксоцен (Myxocene) – свят с океани, пълни с тиня и медузи заради прекомерния риболов и замърсяването.
Уважаваният носител на Нобелова награда и атмосферен химик Пол Крътцен може би е „уцелил десятката“, предполагайки, че ние вече напускаме ерата на Холоцена и следледниковата стабилност, навлизайки в епохата на Антропоцена, която ще бъде оформена от дейността на хората. Идеята на Крътцен е довела до създаването на специална комисия в Геоложкото общество на Лондон, последвано от формирането на работна група по антропоцена. Задачата им е да формализират навлизането ни в новата епоха и да добавят още една ивица в календара на геоложките времена – нещо, което не се случва лесно.
А къде са доказателствата, че ние навлизаме в геоложка епоха, офрмирана от човека? Ето някои от тях:
- хиляди изкуствени минерали, използвани за създаването на градове и инфраструктура;
- океани, изцедени от живот и замърсени с пластмаси, които дори започват да образуват нови скали;
- открити рудници, които могат да бъдат видени от космоса, заедно с минни шахти и дупки в земната повърхност, така дълбоки и широки, те могат да останат постоянни;
- изкуствени и токсични химикали, които създаваме;
- ядрени отпадъци;
- безпрецедентно изчезване на видове…
Изглежда, че Антропоценът вече е тук, в края на краищата.
