Морската храна се счита за една от най-здравословните, а традиционните морски народи се славят с устойчиво здраве и дълга продължителност на живота.
Всички тези вярвания могат да се окажат невалидни днес, заради начина, по който модерната индустрия се отнася със Световния океан. Продължава ли рибата да е една от най-полезните храни за хората или трябва да се върнем назад до началото на хранителната верига, за да си набавим онези полезни хранителни вещества, от които се нуждаем, за да компенсираме негативите от модерния начин на живот –ще научите от следващите редове.
Любимата морска храна: риба
Израстнали сме с убеждението, че рибата е много полезна храна, която трябва да ядем поне два пъти седмично. Наистина е била полезна. Все още в много издания можете да срещнете препоръки, че бъдещите майки трябва да консумират повече риба, за да родят по-интелигентни деца. Причина за това е високото съдържание на омега 3 мастни киселини. Научни изследвания доказват, че консумацията на рибено масло подобрява развитието на мозъка на новородени и малки деца, помага за хармонизиране на женските хормони, подобрява традиционни състоянието на кожата, предпазва от инфаркт и инсулт.
За жалост тези препоръки не са напълно валидни, защото днес всичко е различно. Рибата, която достига до трапезата ни, не е тази отпреди 10 години. Онова, което се е променило, е Световният океан, моретата и реките, превърнати от индустрията в депо за отпадъци. Производствени остатъци, петролни разливи, отпадъци от хилядите морски съдове, които кръстосват Световния океан, от водата се озовават в рибата, която го населява.
Живак – голямата заплаха
Едно от най-опасните вещества, което индустрията изхвърля в Световния океан, е живакът. Основен източник са всички производства, задвижвани от въглища. Живакът е тежък метал, който се натрупва в рибите и при консумация в човешкия организъм има опустошителен ефект върху здравето. Този тежък метал е токсичен за нервната система и особено за развиващия се детски мозък.
В най-големи количества живакът се натрупва в хищните риби, които имат по-големи тела и живеят по-дълго, като например сьомга, риба меч, акула, риба тон. Морските мекотели и други представители на т.нар. „морски дарове“ – миди, скариди, раци, са още по-засегнати, тъй като обитават морското дъно, където се утаяват токсичните отпадъци.
Неотдавна Американската администрация по храните и лекарствата публикува препоръка към жените в детеродна възраст и бременните жени да ограничат консумирането на риба и морски дарове заради риск от мозъчни увреждания на бъдещите им деца.
Допълнителен акцент към мрачната морска картина е фактът, че индустриалният риболов днес следва неустойчиви практики и търговски цели, без да отчита ефекта върху крехката морска еко система и биологично разнообразие.
Рибни развъдници
Положението с рибата от развъдници далеч не е по-добро. Това са изкуствено зарибени заградени водни пространства, в които рибите живеят в много тясно пространство, плуват в собствените си нечистотии и измират с бързи темпове. За да се предотврати преждевременната им смърт и да достигнат необходимото търговско тегло, получават ежедневно различни медикаменти, включително антибиотици, които в крайна сметка се озовават в месото им.
Повече от 50% от световното производство на антибиотици е насочено не към фармацията, а към животновъдството, включително рибовъдството, като на животните антибиотик се дава не за лечение, а за профилактика. За жалост, когато редовно ядем храна, съдържаща антибиотици, ние изграждаме резистентност към тях и в момент, когато антибиотикът може да бъде животоспасяващ за нас, той не действа.
И все пак…
Ако не можете да се откажете от рибата, ограничете избора си до дребни риби с кратък живот, защото в техните тела се натрупват по-малко токсини – аншоа, сардини и др. Сардините например са сред най-добрите източници на усвоим от човека калций и есенциални мастни киселини омега-3. Благодарение на малките си размери и това, че са сравнително ниско в хранителната верига, поемат и акумулират далеч по-малко вредни вещества от по-едрите си и хищни събратя.
Както повечето храни, сардините са най-полезни пресни, а не консервирани. Те обаче се развалят твърде бързо и не се замразяват, защото мазнините в тях могат да гранясат, а при размразяване губят формата си и се разпадат. Така че пресни сардини можете да намерите само някъде край морето, най-добре от местни рибари.
Морските зеленчуци: водорасли
Многообразието от морски видове обаче далеч не се изчерпва с рибите и мекотелите. Едно от най-големите богатства на морското дъно по отношение на човешкото здраве са водораслите.
Обикновено когато чуем думата водорасли си представяме големите зелени купчини, които морето изхвърля край брега и които се заплитат в краката ни на плажа.
Познатите големи водорасли
Това са макроводорасли известни още като морски зеленчуци. Те са видими с просто око, срещат се в различни цветове и форма. Освен че служат за храна и обитание на рибите, макроводораслите са отдавна известни и познати на хората. Около 70 вида от тях се използват от различни народи като основна или допълваща храна.
Едни от най-известните макроводорасли са водораслите нори, които всички свързваме със зелените листа за завиване на суши. Макар че у нас то доби популярност едва през последните години, японците сушат и консумират листа нори повече от 1300 години. Тези морски зеленчуци не съдържат мазнини и калории, богати са на фибри, протеини, витамин С, витамин А, калий, магнезий и йод.
И споменавайки йод, безспорно най-богат източник на този елемент е друго макроводорасло, известно като келп – кафеви морски водорасли, растящи в богатите на хранителни вещества води на океани от умерени или северни области. Растението е богат източник на минерали като калий, натрий, калций, магнезий, желязо, както и на витамини В2 и В6, но остава най-търсено заради високото съдържание на йод. Йодът е отровен газ, но неговите соли са незаменими за много живи организми, включително за човека. На нас ни е необходим йод за производството на хормони на щитовидната жлеза и регулиране на метаболитната енергия на тялото. Телата ни не съхраняват йода и затова трябва непрекъснато да си го набавяме чрез храната.
Други храни, богати на йод, са лук, орехи, червено цвекло, яйца, мед, сини сливи, но те губят част от него при съхранението и топлинната преработка. Затова келпът си остава един от най-добрите източници на този елемент и влиза в състава на много натурални хранителни добавки за подпомагане дейността на щитовидната жлеза.
Непознатите микроводорасли
Макроводораслите и микроводоралите са източник на 80% от естествената храна на планетата и подсигуряват 90% от кислорода. За разлика от макроводораслите, микроводораслите са невидими за човешкото око. Те съществуват от 3,5 милиарда години и са в основата на живота на Земята.
Микроводарслите заемат и най-долната позиция в хранителната верига и така усвояват най-много слънчева и универсална космическа енергия. Това ги прави изключително чиста и мощна храна, тъй като всички токсини, пестициди, хербициди и т.н. се натрупват впоследствие по по-високите нива на хранителната верига. Писмени източници свидетелстват, че древни китайски лечители са използвали силата на микроводораслите, а маите и ацтеките са консумирали свежи водорасли от езерата по техните земи.
В края на миналия век САЩ и Япония започват задълбочено да изследват микроводораслите и да насърчават употребата им като супер храни с висока хранителна и оздравителна стойност. Микроводораслите са богати на белтъчини, незаменими мастни киселини, хлорофил, бета-каротиноиди и много ензими. Освен че са изключително питателни като храна за тялото, балансират и пречистват организма, повишават концентрацията и подпомагат клетъчната регенерация.
Най-известните и проучени микроводорасли са синьозелените видове спирулина и АФА (afanizomenon) и зелените хлорела.
Спирулина е мощна алкализираща храна с доказано лечебно действие при хипогликемия, диабет, хронична умора, анемия , язви и хепатит. Укрепва имунната система и неутрализира действието на свободните радикали, образуващи се при стрес, хлорирана вода, радиоактивно облъчване, химиотерапия и др. Друг ценен елемент е зекасентин, който изключително добре повлиява зрението. Водораслото съдържа още богат протеинов комплекс, лесно усвоим витамин В12, пълен спектър витамини, фикоцианин, гамалиноленова киселина GLA, бетакаротин. Редовната му употреба подпомага елиминирането на тежките метали и радиацията.
Други известни синьозелени водорасли са АФА от американското езеро Кламат. АФА е по-високи концентрации на протеини и витамин В12 дори от спирулина и е един от малкото видове диворастящи синьо зелени водорасли. Езерото Кламат е от малкото останали алкални езера с висока концентрация на минерали, дължаща се на вулканичната пепел, натрупана в района преди 7000 г.
Най-ценното при водораслите АФА е високата им хранителност. Те служат за директна храна на мозъка, вкл. епифизата, хипофизата и хипоталамуса. Влияят благотворно на краткотрайната и дълготрайната памет, на способността за фокусиране и концентрирация. Усилват синхронизацията на мозъчните полукълба и спомагат за по-лесната релаксация и навлизане в медитация. Има изключително добър ефект при хора в депресия и дори са описани случаи на положителното им въздействие при болестта на Алцхаймер.
Зелените водорасли хлорела имат най-богато на хлорофил, който има кръвотворен ефект. Хлорела спомага за извеждането на тежки метали от организма, подобрява храносмилането, усвояването и отделянето. Съдържа фибри, стимулиращи перисталтиката, спомагат за растежа на полезните бактерии. Редовният прием помага за преодоляване на язва и гастрит. Външни рани също заздравяват по-бързо, ако се поръсят с малко хлорела.
Водораслите като част от пъноценното хранене
Микроводорасли се продават на прах или под формата на капсули като хранителна добавка в специализираните магазини за здравословни храни. Могат да се смесят с кисело мляко или да се миксират в шейк и да се приемат като част от едно пълноценно и разнообразно хранене.
Когато купувате водорасли или добавки, е важно да се интересувате от произхода им и начина им на преработка, тъй като някои производители добавят пълнители и полиращи вещества, както Е-та, с цел увеличаване на продукцията, като така превръщат една пълноценна клетъчна храна във вредна синтетика. Търсете продукти с доказан произход и сертификати за чистота и качество.
Внимавайте с дозировката, защото водораслите са силно концентрирана храна. Има състояния като хиперфункция на щитовидната жлеза например, при които приемът на водорасли не е препоръчителен. Така че ако се съмнявате дали са подходяща храна за вас или ако решите да ги давате на малки деца, преди това се посъветвайте със специалист.
