Борислав Сандов е природозащитник, един от съучредителите на коалиция „Да остане природа в България“. От години защитава обществения интерес за опазване на природата по българското Черноморие .
Г-н Сандов, как трябва да стопанисваме и опазваме нашето черноморско крайбрежие?
Наскоро в Народното събрание имаше кръгла маса с участието на представители на Министерство на околната среда и водите по тази актуална тема и много природозащитници. Оказа се, че по-голяма част от дюните е станала частна собственост неправомерно през годините, което затруднява опазването им от незаконното строителство и унищожаването на природните дадености. Министерство на регионалното развитие на този форум даде оценка, че около 60-70% от Дюните са в частни земи, което не би трябвало да е проблем по отношение начина на ползване на тази земя. В Конституцията на България е казано, че плажът е на всички, но онези земи, които са дюни, би трябвало да са държавна собственост. А преминаха в частни ръце през годините заради няколко законодателни инициативи. Това може да бъде така, но е важен начинът на ползване, който им се отрежда. Какви действия трябва да се предприемат? Акцентът беше върху някои неуредици, свързани с устройствените планове. Очевидно е забравена темата за Национален парк „Българско Черноморие“.
Кои са проблемите, свързани с Черноморското крайбрежие?
Единият от тях е свързан с нашето предложение от преди няколко години за създаването на Национален парк „Българско Черноморие“. Беше изготвен план, който ние и собствениците на имоти по Черноморието не подкрепяхме. Вторият проблем е по отношение на заменките по Черноморието. Всички знаем за огромната щета, която нанесоха на българската държава тези заменки и имаше специално решение на Европейската комисия, с което се обявяваше голяма част от тях за неправомерни и трябваше да бъдат развалени. Част от тези дюни по крайбрежието, например Шкорпиловци, са били разменени и оценявани на стойност 12 стотинки на кв.м, което е абсурдно. Други, например в района на Камчийски пясъци, на около 9 лв. – далеч от реалната пазарна цена. Европейската комисия взе решение да опише в дълъг списък тези конкретни сделки, които намираше за неправомерна държавна помощ и трябваше българското правителство, в лицето на Министерство на земеделието и храните, или да разтрогне, или да принуди тези, които са направили сделките, да платят до пазарна стойност. Оказва се, че все още тече процедура по описване и изследване на казуса, но не и по реални действия. Третият въпрос е дали Министерство на регионалното развитие има информация за вече унищожени дюни, каква площ съставляват и какви мерки се предприемат. Отговор на тези проблеми и въпроси няма от институциите. Няма такава информация и се оказва, че според Закона няма предвидени санкции за увреждане на дюни. Общественият интерес, който е за справедливото наказание на нарушителите, реално няма как да бъде изпълнен, защото Законът не го предвижда.
Има ли тенденция да се застрояват защитените територии по българското Черноморие и бездейства ли държавата?
Да, това е трайна тенденция от последното десетилетие, да не кажа две. Ние се шегуваме: „Всеки юни – по-малко дюни се установяват на българското крайбрежие“. Всички видяхме как беше презастроено то в някои части. Например в Слънчев бряг имаме един цял полис, образуван между Елените и Равда. Буквално каменен град. Един специалист от БАН каза, че направо китайска стена сме издигнали в района на крайбрежието. Това можем да кажем и за района на Созопол, Златни пясъци, в някаква степен и за Царево. Това е видимо и може би оттам идва по-голямото раздразнение у всички българи – когато виждаме със собствените си очи неща, за които ни казват, че не съществуват. Бетонни плочи, които са само на 30-40 м от плажа и ни се казва: „Това не са дюни“. Не би трябвало да получаваме такива отговори, още по-малко от представители на държавната власт.
Разкажете повече за вашата идея за създаването на Национален парк „Българско Черноморие“?
Тази идея е на няколко години, зароди се като инициатива на Коалиция „За да остане природа в България“. Тъй като имаме разпокъсаност на защитените територии и защитени местности по Черноморието, а има повече апетити за всички свободни за застрояване територии, плажове и около плажове, имахме една цялостна концепция да се въведе такъв тип процедура за създаване на Национален парк. В България има три национални парка – „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“. На почти последно място сме в Европейския съюз по отношение на процента защитени територии – у нас са около 5%. Идеята за Национален парк „Българско Черноморие“ беше да обвърже сега съществуващите защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии. Това са защитени местности, природни местообитания, поддържани резервати, природни паркове. Такива има не малко на брой, но са разкъсани и управлението на всяка една от тях е много трудно. Но един Национален парк може да се управлява от един орган. Вторият мотив е, че така могат да се предпазят прилежащи до морето части, като плажовете, защото те са изключителна държавна собственост и могат да влязат в рамките на този Национален парк. И на трето място, част от акваторията трябва да влезе в Националния парк, защото от една страна ние нямаме нито една – имаме 0% защитена акватория по смисъла на Закона за защитените територии. А от друга страна, голяма част от тази акватория трябва да бъде защитена, заради рибарите по морето. Така ще бъде ограничен в някаква степен промишленият риболов и други увреждащи рибните пасажи дейности. Акватория, плаж и онези части от територията, които вече са защитени, могат да получат единно общо управление, което в някаква степен ще реши проблемите. Разговарях по този въпрос с Министъра на околната среда и водите Ивелина Василева и се опитах да я убедя, че има смисъл този дебат да се върне, но да се изготви проект, който наистина отговаря както на обществените интереси, така и не вкарва държавата в някакви национализации, отчуждавания, а цели по-добро управление на цялото Черноморско крайбрежие.
Каква според вас е ролята на държавата за опазване на екологичната рамка на българското Черноморие?
Реално и инвеститори и местни общности, и природозащитници, и летовници, туристи виждат основния проблем в липсата на държава по отношение на контрола, прилагането на Закона и наказването на закононарушителите. В този смисъл държавата е онзи субект, който ние основно критикуваме. Не просто едно или друго министерство, едно или друго правителство, а по-скоро всички онези, които през годините не успяха да решат проблема в цялостен вид, или пък да създадат някакви основи за разрешаването му. А в същия момент, бяха част от генерирането на такива проблеми. Вече станаха почти 10 години. Спомням си, още през 2005 г., когато започна третата вълна от протестите за Иракли. Последваха за Странджа, за Карадере, за Корал. Това показа, че всяка година трябва да излизаме на площада, за да можем да отстояваме обществените интереси и екологичното законодателство, което по отношение и на плажа и по принцип е вменено още и в Конституцията на Република България. Определено мога да кажа, че държавата е големият виновник за това положение, като основно вината е в липсата на контрол и на адекватни наказания за нарушителите.
Трябва ли да бъде гласуван нов Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, след приемането на който евентуално в нашата страна ще последва това, което преди години се случи в Испания – много хотели да бъдат разрушени, за да бъде съхранена екологията на Черноморието и да се защити природата в защитените територии?
По принцип имаме Закон за Черноморското крайбрежие. Покойният Димчо Михалевски беше вносител на този законопроект. Проблемът е, че и тогава този законопроект се внесе така, малко като на пожар. Там има много противоречия и самият закон не предвижда санкции за увреждане на дюни например. Има необходимост от неговото прецизиране и подобряване, които да дадат възможност за по-устойчивото ползване и стопанисване на крайбрежието. В това число и опазването на защитените територии, последните незастроени маста по българското крайбрежие. Масово българите започнаха да се ориентират към други държави и това е симптом на заболяването „презастрояване и чалгизиране на крайбрежието“. Черноморието трябва да бъде убежище като място за отдих и почивка, а не място, на което сме един върху друг, не вместо красиви природни гледки, които да ни релаксират, да виждаме бетонни чудовища, стигнали до самия плаж.
Какво казва Европа за всичко това, което се случва по българското Черноморие?
Няма генерална оценка, но по онези казуси, които ние сме засягали до европейските институции, виждаме, че българските власти са допуснали нарушения на Европейското законодателство. Такъв е случаят с общия устройствен план на Царево, който беше спрян с принудителна административна мярка, случаят с Иракли, с Калиакра и още няколко. Има и наказателни процедури срещу България за нарушаване на европейското законодателство. Очевидно крайбрежието ни не се развива в полза на местните общности, в синхрон на българското законодателство, но и в нарушение на европейските норми.
Предложихте мерки за опазване на българското Черноморие. Кои са акцентите?
Би трябвало да бъдат приети планове за управление на зоните по Натура 2000, които са в България. Особено онези, които касаят местообитанието. На второ място да бъдат разгледани всички устройствени планове, а онези, които са в нарушение на Закона, да бъдат отменени. Имаме някои предприети мерки. Например Районна прокуратура-Варна се опитва да свали подробния устройствен план на Бяла Север, където е района на Карадере, но това още е в процес. На трето място това са въпросните кадастрални карти на дюните, които закъсняват много. Трябваше да са готови още през 2014 г. и нямаме цялостен кадастър на тези зони по крайбрежието. Последната мярка, която предлагаме, е свързана със зона Б на крайбрежието, след плажа, в която да бъде наложен поне временно някакъв мораториум, до влизането в сила на предишните четири мерки, за да няма такива бетонирания на парче, на които всъщност сме свидетели.
Национален парк „Българско Черноморие“ е само една от възможностите за защита на природата по нашето крайбрежие, което е важно са акваторията, съществуващите резервати и защитени територии. Националните паркове в България съхраняват и опазват естествени екосистеми и в тях има предимно държавна собственост. Там се забранява строителството, с изключение на туристически хижи и заслони, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, както и сгради за нуждите и управлението на парк и обслужването на гостите – туристи, подземни комуникации, пътища и спортни съоръжения. Освен това трябва да знаем, че защитените зони от НАТУРА 2000 се обявяват за опазване на редките на европейско равнище животни, растения и местообитания. В тях всяка дейност, която не застрашава природата, е допустима.