Когато плажните принадлежности отидат по местата си, тенът изсветлее, а профилната ви снимка в социалната мрежа от нещо пясъчно се смени с нещо есенно, значи и време. Време за кръстоносен поход към всичко, което може да се натъпче в буркани, кутии, пликове за замразяване и бидони. Цялата тази суетня може да се конкурира само и единствено с подготовка за фундаментални събития в живота на един човек – сватба, бал, първи клас, раждане на дете.
Всеки уважаващ себе си български блок трябва поне 2 пъти в годината да натрие носа на тези около него. Ако площадката отред не се е превърнала в мини производствена база за лютеница, изобщо не ми го хвалете. Традицията повелява да изперете прането поне още 3-4 пъти, защото тези отгоре цяла нощ за пекли чушки на балкона.
Да пазиш завета на дедите е нещо прекрасно, когато не те превръща в зомби, влачещо торби от пазара, пълни с всевъзможни провизии. Цялото миене, изтърбушване, сушене, кълцане, тъпчене в буркани и пликове е по-скоро егоистичен акт на презапасяване.
Няма какво да си кривя душата – тя ликува при гледката на домашна лютеница, обилно полегнала върху парче топъл хляб. Бързам да допълня – само и единствено ако въпросното изкушение не е било причина за семеен скандал или финансов колапс. Иначе и най-вкусната храна не си заслужава да стигате до развод или да теглите кредит, щото „може и да не стигне“.
Неведнъж съм се чудила защо в цялата тази олелия нито един човек не тича да затваря чист въздух.
Ей така, насред задушевното гости, домакинята слага на масата един празен буркан и всички заедно започват да я хвалят как хубаво й се е получило, че дори си обменят и рецептата. Във време, в което въздухът ни е в пъти по-замърсен, отколкото белите ни дробове могат да поемат. В съвремие, в което бебета са диагностицирани с астма, а в първи клас са с наднормено тегло, да смяташ пълното със зимнина мазе за богатство, е повече от налудничаво.
Животът на съвременния човек вече не е свързан с разходка и общуване с природата, а с виртуални разходки и постоянно общуване с компютъра. Колко крачки направихте днес, като не броим тези от дивана до хладилника и обратно? Изкачихте ли стълбите до дома си или за пореден път бързо натиснахте копчето на асансьора?
Думата „зазЕмяване“ не съществува в нито един речник в смисъла на „земя“. Има я в друг смисъл, който електротехниците знаят наизуст. Докато сме обърнали уплашен поглед към зазИмяването, някак си това дали имаш чиста вода и чист въздух не е така плашещо. А нещата са свързани в стройна система и ако не ти пука особено за отровената почва, значи не ти пука и за отровните зеленчуци, които ще сервираш на децата си.
То е все едно да си правиш планове за розово бъдеще, а да продължаваш да си изхвърляш употребяваните батерии през балкона. Почти същото, като да строиш еко хотел, а отходната тръба да се излива направо в най-близката река или още по-лошо – да е заровена надълбоко в земята.
Констатацията, че няма ненаказано добро, може и лесно да бъде опровергана. За ненаказаното лошо обаче със сигурност балансът е налице. То е същото като с добрите мисли – ако сутрин се будиш с усмивка и денят ще ти се усмихне.
Забелязвам, че все по-често хора с няколко торбички в ръцете си старателно разпределят отпадъците в разноцветните кофи. Е, някои от тях са разтопени и опожарени, дори разрязани с особена жестокост, и все пак останали на пост пазители на разделната чистота.
След поредния ремонт на водопреносната мрежа с дни ужасена гледах това, което тече от чешмата. Нещо средно между боза и кал, с цвят на стрити керемиди и боя за коса. Уж тръбите бяха сменени, а от тях продължаваше да се лее това, което само откровен оптимист би нарекъл питейна вода. Първоначално наложих вето за пиене на тази течна отрова, после започнахме за изваряваме водата, накрая се принудихме да си купуваме бутилирана минерална, за да утоляваме жаждата си и да си мием чиниите. А само ако имах буркан чиста вода, завещан ми от баба, например. Сладко имам, имам и лютеница.
Пчеларите вярват, че ако в един злокобен миг всички пчели изчезнат от лицето на земята, с това ще приключи и пътят на хората. А уж най-разумните същества – човеците, сами скъсяват собственото си съществуване. Не е нужно да имаш вкъщи лаборатория, за да си дадеш сметка, че тежките метали, полепнали по цветята, са реална опасност за храната, която консумираме.
Застанала пред съвестта си, чистосърдечно си признавам, че след миналогодишното презапасяване, на боклука отидоха поне 5 килограма зеленчукови провизии. Подмамена от чувството, че може и да не стигне, така се бях изхвърлила в замразяването и консервирането, че накрая цялото това приготовление се оказа чисто и просто едно излишно финансово и вътрешно напрежение.
Този текст няма за цел да ви обрече на гладна смърт. Да си готов да посрещнеш студа е равносилно на война – трябва да спечелиш битката. Но не на всяка цена или пък с цена, която после ще плащат нашите деца. Да си напълнил бурканите с „нищо“ може наистина да е смешна идея, но откъде да вземем чист въздух? Или чиста вода, която не е попаднала в бутилката, след като е преминала през някой дамски чорапогащник.
За добро или за лошо всичко, което ни се случва днес, не е нищо друго, освен резултат от това, което сме направили в миналото си. А днешните ни действия ще определят бъдещето. И за да не звучи прекалено високопарно, нещата стоят така – спасението на дишащите в е ръцете на самите дишащи. Чист или мръсен въздух?
