За тибетското племе дропа се твърди, че са потомци на извънземни, кацнали на Земята и оставили в наследство многобройни загадъчни каменни дискове. Дропа (или дзопа) са били пещерно племе, живеещо в отдалечени райони на планината Баян Хар, намираща се на границата на китайския регион Цинхай и Тибет. Този народ, напълно вече изчезнал или наброяващ малък брой оцелели, според различните версии, е потомък на пришълци, чийто кораб се разбил на Земята, и така блокирал посетителите на нашата планета, без възможност да се завърнат у дома. Дропа са оставили след себе интригуващи артефакти под формата на каменни дискове, наречени „камъните Дропа“, които притежават специални свойства.
Случаят „Дропа“ има силен отзвук през 60 години на миналия век и често се цитира от привържениците на теориите за древни астронавти. Поради неговата неправдоподобност и липса на конкретни доказателства обаче, днес той се счита за измама от повечето уфолози и учени.
Хронология на предполагаемата афера Дропа
Историята на дропа е компилация от различни източници, някои от които са доказани като измамни съобщения. Интернет страниците, посветени на темата, са склонни да се копират една друга, а историята на откриването на камъните дропа има няколко варианта.
Ето хронологията на случая, както е представяна от повечето източници:
През 1938 г. китайският археолог Чи Пу Тей е изследвал със свои студенти пещери, разположени в планината Баян Хар, наречена също Баян Кара Ула на монголското име на тези планини. Намерените изкуствени пещери са били изградени от сложна мрежа от тунели и помещения, а стените на галериите били идеално гладки като стъкло, сякаш полирани при изключително висока температура. Чи Пу Тей и неговите студенти попаднали на серия от гробници, в които намерили странни скелети, високи само метър и трийсет, с много големи черепи, с тънко и стройно тяло. Чи Пу Тей (или един от неговите ученици, в зависимост от версията на историята) предположил, че това са тела на планински маймуни, въпреки наличието на погребален ритуал, опровергаващ тази идея. Стените на помещението били украсени с гравюри, на които били изобразени звездите, Земята, планините, а с пунктирана линия били означени пътищата между звездите и Земята. В тези гробници Чи Пу Тей открива каменните дискове, като броят им варира от един до неколкостотин. Описвани са като широки около 30 см, с дупка от около 2 см в центъра, като всеки диск има гравирани два фини канала под формата на спирала, свързваща прериферията с центъра. По-късно тези дискове и картините върху стените на гробниците са датирани на 12 000 години. Първоначално те били съхранявани в залите на Пекинския университет, а опитите да се определи тяхното предназначение се проваляли един след друг.
Според някои версии Чи Пу Тей публикува след това статия за откритията си, която била осмяна от научната общност. През 1947 г. проф. Карил Робин-Еванс от университета в Оксфорд получил един от тези дискове (диска Лоладоф), благодарение на проф. Сергей Лоладоф. Според друга версия на историята Лоладоф бил купил диска от пазар в Северна Индия, като продавачите му били казали, че артефактът принадлежи на племе, наречено дзопа. Други версии твърдят обаче, че този диск е намерен от експедицията на Чи Пу Тей през 1938 г.
След това Робин-Еванс организирал експедиция в Тибет, където се срещнал с 14-ия Далай Лама. Изоставен от водачите си, той достигнал планината Баян Хар съвсем сам. Там открил племе, обитаващо пещерите, чиито представители били ниски – 1,50 м, със слабо тяло и уголемена глава. Спечелил доверието на местните хора, получил възможността да научи техния език и да се запознае с религиозния им лидер. Последният му разказал легендата, че неговите предци са дошли от планета от Системата на Сириус, но корабът им се разбил на Земята през 1014 пр.н.е. (12 000-годишният произход не се потвърдил).
Според някои версии на историята, по време на тази експедиция били открити още камъни дропа.
Карил Робин-Еванс починал през 1974 г., но бележките му били редактирани и публикувани през 1978 г. от неговия секретар Дейвид Амагон под заглавието “Слънчевите богове в изгнание”. По-късно ще се окаже обаче, че творбата е груба измислица. Историята на експедицията 1947 г. и професор Робин-Еванс са измислени от нулата и лишени от доказателства (виж снимката, вероятно фалшива).
През 1962 г. китайският учен Цум Ум Нуи изучавал 716 известни до тогава камъни дропа и установил, че съществуват бразди, гравирани на повърхността на диска, разкрити след разглеждането му под микроскоп, както и малки йероглифи, несъответстващи на никой днешен език. Въпреки че някои били изтрити от ерозия, Цум Ум Нуи успял да разчете следния текст: „Дропа слезли от облаците с летящи машини. Десет пъти мъжете, жените и децата Хам ги търсили в пещерите до зори. След това те разбрали знаците и видели, че Дропа дошли с мирни намерения … „
Първоначално дропа срещали враждебността на местното племе Нам (понякога изписвано Кхам), които убили повечето от извънземните, преди разберат, че те идват с мирни намерения. Преди Пекинската академия за праистория на човека да забрани, Цум Ум Нуи публикувал резултатите от работата си в научно списание. Това му донесло позор и присмех в очите на колегите му, принуждавайки го да замине в изгнание в Япония.
През 1965 г. според някои версии на историята професор Чи Пу Тей най-накрая получил правото да оповести резултатите от експедицията от 1938-а година. След това той публикува статия под заглавие „Писмени записи на гравюрите на дисковете от космически кораби, които се приземили на Земята преди 12 000 години“ и в основни линии излага същите теории за извънземния произход на дропа, като тези, представени от Цум Ум Нуи.
След това руски учени били помолени да разгледат камъните. В съветското списание «Спутник“, Вячеслав Зайцев заявява, че дисковете, които съдържат големи количества кобалт и други метали, в миналото са били подложени на електрически заряди с много високо напрежение. Освен това се уточнява, че поставен на подходяща основа и изложен на действието на електрически ток, дискът вибрира. И че тези артефакти са били вероятно използвани като твърди дискове или компоненти на електрическа верига.
През 1974 г. по време на посещението на музея Банпо в Ксиан (провинция Шанси, в централната част на Китай), австрийският инженер Ернст Вегерер снима два подобни артефакта, съответстващи във всяко отношение на камъните дропа – с дупка в средата и спирала по повърхността. Той поискал повече информация за дисковете от директора на музея, но не успял да я получи. Въпреки това, все пак му позволил да вземе един от тях в ръце, което позволило на Вегерер да изчисли теглото му на около един килограм.
Според друга версия на историята, тази на германския уфолог Хартвиг Хаусдорф, няколко дни след посещението на Ернст Вегерер директорът на музея забелязал, че витрините, където били изложени двата диска, били празни. Друга версия твърди, че е всички камъни дропа, които са били съхранявани в музея, изчезнали мистериозно след посещението на Вегерер.
През 70-те години други археологически експедиции изследвали планината Баян Хар. Те трябвало да съберат легенди и митове, описващи малките хора със странен облик, които слезли от облаците преди много време и почти всички били убити от „мъже на бързи коне“ – може би номадски народи като монголите.
На дропа се приписва и създаването на „китайските пирамиди“ (всъщност могили), въпреки че обстоятелствата на тяхното изграждане са добре известни на археолозите и че те са разположени предимно в центъра на Китай, в провинция Шанси – далеч отвъд планините Баян Хар.
Доказана измислица?
Първото писмено сведение за дропа идва от една статия, отпечатана през 1962 г. в германското списание Das Universum vegetarische („Вегетарианска вселена“) от Райнхард Вагеман, кореспондент в Токио на информационна агенция DINA. Там той излага основното от случая дропа: експедицията на Чи Пу Тей в планината Баян Хар и откриването на 716 скелета и каменни дискове, на базата на чиито превод професор Цум Ум Нуи разкрива извънземния произход на дропа. Статията е лишена от всякакво изображение или снимка. Въпреки това по-късно, през 1964 г. тя е препечатана дословно от едно германско НЛО списание, а през 1965 г. и от BUFOI (Белгийско НЛО сдружение), но истината е, че публикациите на Вячеслав Зайцев през 1967 г. в различни списания популяризират историята на Дропа за широката общественост.
През 1968 г. Ерих фон Деникен посочва за пример именно дропа в книгата си “Колесниците на боговете”, като казва, че източникът е авторът на научна фантастика Александър Казанцев … но самият той казва, че историята идва при него от Деникен.
Скептиците отбелязват няколко съществени пропуска в историята:
- Първо, пълната липса на веществени доказателства, които да я потвърдят.
- Не съществува етническа група в Китай на име дропа/дзопа, както и такава, носеща името хам/кхам. Последната може би е кхам – името на едната от трите традиционни области в Тибет, чието местоположение съответства на планина Баян Хар и нейните обитатели. Думата dropa може да произлиза от drokpa – тибетска дума, обозначаваща номади от хималайските плата – хората, които физически приличат на дропа, предполагаемите извънземни.
- Няма следи или записи на археологически експедиции, които са били проведени в планината Баян Хар през 1938 г. и след това през 70-те.
- Пещери и гробници, в които са били открити камъните от Чи Пу Тей през 1938 г. никога не са били открити. Също така няма следи от намерените в гробниците скелети и те никога не са били обект на някакво проучване.
- Камъните са изчезнали и в момента не могат да бъдат намерени в китайските или руските музеи, където би трябвало да се намират.
- Исторически погледнато камъните никога не са могли да бъдат анализирани от признатата наука. Така наречените изследвания на Чи Пу Тей и Цум Ум Нуи не могат да бъде намерени и за тях съществуват само съобщения в УФО списания от 60-те.
- В първите статии от 60-те няма приложени снимки. Изображенията, обикновено свързвани с дропа, са добавени след това и са с неизвестен произход. Изключение правят тези от книгата „Слънчевите богове в изгнание“.
- Относно снимките на предполагаемите дискове (включително и тези, направени от Ернст Вегерер през 1974 г.) – те показват каменни дискове, които не приличат на описанията, направени за каменните дискове и биха могли да бъдат както автентични изображения на дисковете, така и други артефакти от древен Китай.
- Освен това всички лица, споменати в случая „Дропа“, са неоткриваеми.
С други думи, единствените източници, на които можем да разчитаме, за да проучим дропа и техните камъни, са статиите, публикувани в началото на 60-те години. Чийто произход е неизвестен.
Привържениците на автентичността на дропа твърдят, че всички следи от археологически експедиции и анализи на артефакти били заличени по време на китайската културна революция (1966-1976 г.). Мълчанието, заобикалящо случая, би могло да се обясни с дългото затваряне на Китай за чужди археолози. Но тези обстоятелства не са достатъчни, за да оправдаят пълната липса на информация и доказателства относно мистерията на дропа.
Поради тези причини истинността на историята на племето дропа и неговите каменни дискове е отхвърлена и днес се счита за смес от измама и градска легенда, дори и от повечето уфолози и последователи на хипотезата за древните астронавти.
Въпреки своя във висша степен съмнителен произход, тази история е имала силно влияние върху културата на НЛО и все още продължава да се представя от някои източници като автентична историческа мистерия.
