В Директивата относно депонирането на отпадъци се изисква установяването на стандарти за депата, за да се предотвратят неблагоприятните последствия за здравето на човека, водите, почвата и въздуха. Макар българските органи да признават съществуването на проблема и да се опитват да се справят с него, необходимите мерки за премахване на депата все още не са предприети и много от тези депа все още са в експлоатация в нарушение на законодателството на ЕС в областта на отпадъците.
Съгласно Директивата относно депонирането на отпадъци съществуващите депа не могат да продължават да функционират след 16 юли 2009 г., освен ако не са в съответствие със законодателството на ЕС. След изтичането на срока през 2009 г. Комисията изпрати писмо до България и повдигна въпроса относно съответствието с изискванията. Получената информация показа, че 130 общински депа не са в съответствие с разпоредбите на директивата и въпреки това все още са в експлоатация. Бавният напредък през следващите години накара Комисията да открие процедура за нарушение през април 2012 г., когато 124 несъответстващи на изискванията депа за отпадъци все още бяха в експлоатация.
България впоследствие информира Комисията, че до юли 2015 г. ще бъдат изградени 23 нови депа за отпадъци, съответстващи на изискванията. Очакваше се това да доведе до постепенното закриване на останалите депа за отпадъци, които не отговарят на изискванията, но не бе представен ясен график за изграждането на новите инсталации. Освен това с оглед на съдебните спорове в българските съдилища относно изграждането на нови депа за отпадъци е малко вероятно първоначалният график да бъде спазен.
Според последните данни, с които разполага Комисията, повече от четири години след крайния срок за закриване в България все още има 113 несъответстващи на изискванията депа, които са в експлоатация. С цел да ускори закриването и почистването на незаконните сметища Комисията реши да заведе иск срещу България пред Съда на Европейския съюз.
