„Който строи къща – умира” – тази зловеща мисъл съм запомнила още от баба ми, която при всеки нов строеж тъжно констатираше, че и този път няма да мине без жертви. Сега, като се замисля, никак не е била далеч от истината, Бог да я прости. Дори и да не е имала предвид смъртта в буквален смисъл, направо си е за умиране. Един кредит, който обикновено новодомците теглят, се погасява за около 40 години и ако клетият човечец не умре от притеснения дали няма да го уволнят и как ще си погасява месечната вноска, то със сигурност ще умре от глад. 40 години са това, не са ден или два.
Преди години колеги от университета разказваха как в зората на запазването на хотели online, попаднали на супер изгодна оферта за 8-и декември. Естествено, веднага пратили цялата сума на изписаната банкова сметка. Отиват и що да видят – не само че няма хотел, ами и начало на подобен няма. Просто една копка и някакви железа, които стърчат и напомнят, че ще се почива „на зелено”. То и началото на един строеж се именува по същия начин – „на зелено”. Може би се има предвид, че строителите могат спокойно да ви пратят за зелен хайвер. Не знам, не мисля и да опитвам. Ще си живея в старата тухла на баба ми, която може и да е радиоактивна, но поне е налична. Все още, като не броим щетите от последното пернишко земетресение.
Като оставим ироничния ми поглед към заробването с непосилни заеми от банката, ако имате излишни пари в кеш, няма нищо по-хубаво от една еко къща. Не говоря за варианта, в който строителството е толкова калпаво, че след първия дъжд се настанява така плесен и мухъл, че все едно сте насред гората. Говоря за истински еко къщи, от чиито стени няма да се излъчва толкова отрова, че дори и Чернобил би се скрил в ъгъла.
Ако трябва да звуча като реклама на еко строителството, нещата щяха да са нещо от сорта на: с това строителство ще осигурите здравословна среда за вашето семейство. Подобна инвестиция ще ви гарантира ниски текущи разходи за отопление и климатизация и изключително висока устойчивост на трусове. Еко къщите имат и друго важно предимство, което никак не е за пренебрегване: близо с 1/3 по-евтино строителство от монолитното!
Масата на сградите с дървена конструкция е 7-9 пъти по-малка от тази на монолитното строителство. Това означава по-малко разходи за материали, изграждане на основите (поради по-лекото тегло на сградата), транспорт и енергия.
Площта на стените при монолитна конструкция заема 25% от общата площ, докато при къщите с дървена конструкция стените заемат едва 15% от площта на застрояване т.е. с 10% по-малко. Това означава, че при къща с дървена конструкция с площ 100 кв.м получавате 10 кв.м. повече жилищна площ, а това е една стая 3х3 м в повече при една и съща площ на застрояване.
При това строителство не се използват скъпите технологии на монолитните сгради, които изискват мокри процеси и съответно повече време за съхнене (срокове, силно зависещи и от атмосферните условия). Липсата на мокри строителни процеси намалява многократно времето за строителство, а това означава намаляване многократно на разходите в т.ч. и за заплати на строителите.
С опростената технология на строителство отпада нуждата от скъпа тежка строителна техника и се използва малък екип от хора ( 4-5 човека) – съответно по-малко разходи за труд. Лесното и бързо полагане на всички вътрешни инсталации също намалява времето и разходите за труд.
Тези и други фактори, влияещи на разходите за строителство, намаляват себестойността на еко къщите с 30%, в сравнение с монолитното строителство при една и съща степен на завършеност и луксозност.
Не особено здравословен стоманобетонен апартамент в не особено чистата столична среда или екологична къща с двор, прекрасна градина и чист планински въздух в непосредствена близост до столицата? Вие избирате. Здравето си е ваше.
Е, това, последното изречение, няма как да не ви накара да извадите пачките изпод дюшека и да ги вложите в къщата на мечтите си. То, нали, веднъж се живее, с общите усилия на родата можете и да съберете едно 20-30 000, останалите 150 ще ви ги съберат в банковата институция.
Без съмнение средата, в която живеем ние и се раждат децата ни, е повече от ужасяваща. Панелките се ронят от само себе си, тристайният апартамент може само с няколко поклащания на земята да се превърне в мезонет. Строителството от преди 30 години е правено така, че не само да чувате съседите какво си шепнат, но и без проблем незнайно как да се окажете в центъра на хола им, защото носещата стена се е преместила.
Еко къщите са умни – могат както да ви спестят излишната сметка за вода и ток, да ви научат как най-икономично да разполагате с наличните резерви. Например чешмата спира, точно когато започнете да се самозабравяте в търкането на зъбите или лампата изгасва автоматично, ако в определено време няма движение в помещението. Специални сензори показват кога е необходимо да минете само с една кърпа, за да оберете праха, и кога е необходимо да добавите препарат, за да изчистите.
Дори в този момент вовеки да се откажа и от храна, дрехи, козметика и в името на еко дома си да заприличам на Чобака, заветната еко постройка няма как да ми се случи.
Поне в този живот.
Но това в никакъв случай не означава, че не съм насадила няколко босилека, не използвам био прах и не се опитвам да ям био домати. Опитвам се, дори в стария ми червен блок, който не разполага с дишащи стени.
