В този момент, резултат на 6 милиона години еволюция, в това общество ние развиваме талантите си и науката, напредваме технологично, разрастваме се, но и се опитваме да подчиним планетата на волята си, заради което се проваляме по много параграфи. Поведени от егото, често забравяме природата, забравяме силната си връзка с нея и за тази помежду ни. И така изграждаме едно солидно его-общество, което заема гордо своето място сред челните редици на консумеризма.
Его-обществото и икономическото развитие
Как бихме характеризирали успеха в едно консуматорско общество? С това да имаме повече. Повече печалба, повече слава, повече вещи, повече от всичко! Това презадоволяване ни кара само да искаме още и още. И така спираме да виждаме истинската стойност на нещата, спираме да ценим малкото. И егоистично изискваме все повече и повече, без да се замислим, че няма достатъчно ресурси за една трета от населението на света, почти 700 милиона души живеят в крайна бедност[1], a 821 милиона души си лягат всяка нощ гладни[2]. И ако се питаме как точно онзи мой шести чифт дънки ограбва възможността на много хора да оцелеят и да живеят добре, е добре да си припомним как работи системата. Повечето дрехи се шият в Азия, в ужасни условия, срещу твърде ниско заплащане, а понякога и от деца. Фирмите експлоатират човешкия труд в бедни райони, за да произвеждат повече за по-малко пари и така да увеличат приходите си. Използват вредни изкуствени багрила за боядисване на дрехите, които след това изхвърлят в реките и замърсяват околната среда с токсични вещества. Защото искаме повече дънки, повече модели, повече размери, повече колекции. Научихме се да искаме повече на всяка цена в името на икономическото развитие и често забравяме за последиците.
Виждаме отражението на тази сбъркана система и в България. Евтините дрехи от Китай малко по малко убиват дребния местен бизнес. Българските производители не могат да се конкурират с тези твърде ниски цени и губят клиенти. Да, не е нормално например една памучна тениска да бъде 5 лева. Ако тръгнем хронологично през целия производствен процес, ще разберем колко усилия коства нейната изработка (засаждане, отглеждане и бране на памука; процес на обработка на памука в платове и оцветяване на тъканите; кроене и шиене на тениската, разпространение по търговската мрежа). Как може 5лв да покрият толкова много разходи? Само водата, която отива за производството на памука за една тениска, е 2700 литра[3]! Ние гласуваме всеки ден за това нечестно пазарно устройство с парите си и избора си на продукти и на компании, които подкрепяме. Това е нашата его-страна, тази, в която не отчитаме като фактор при вземане на решения друго освен нашето лично благосъстояние.
Еко-обществото и будните граждани
Но ние далеч не сме само общество от самозабравили се консуматори. Ние сме и еко-общество. Защото започваме да осъзнаваме кои са пробойните в системата и искаме да ги оправим. Защото не седим със скръстени ръце, а се вдигаме срещу нерегламентирани строежи, сеч, изхвърляне на токсични отпадъци, лоши работни условия и т.н. Защото мислим за всички тези проблеми, търсим ежедневно решения, правим изкуство, за да събудим хората и дискутираме наболелите теми. Можем да имаме икономическо развитие и в едно еко-общество. И то ще е по-успешно и устойчиво, защото има друга крайна цел – не повече, а по-добро. По-добро образование, по-добри стоки, по-добра храна, по-добро заплащане, по-добри условия на труд, по-добър начин на живот! Когато търсим качество вместо количество, няма място за компромиси и съмнителни политики. Грижим се за околната среда, защото тя е наш дом и най-ценен капитал, и се грижим за хората, защото те са най-важният актив на едно общество и на един бизнес. И когато всеки бизнес и всяко правителство се отнасят с внимание и грижа към природата и към хората, тогава може човечеството да процъфти, да се развива устойчиво и да бъде икономически стабилно.
Там, където ЕГО и ЕКО се срещат
Един арт прочит на его/еко системата в обществото ни е тазгодишното 10-то юбилейно издание на АСТ фест – фестивал на свободния театър. Кои са обещанията, които можем да си дадем за едно по-добро утре? Как изкуството със своята съзидателна сила може да трансформира едно его общество в еко? Защо е необходимо да преосмислим действията си и да променим приоритетите си?
АСТ фест ни замисли за посоката, в която сме поели, и за изборите ни. Предизвика ни да обещаем, че промяната ще започне днес с всеки един от нас. Обещахме да подкрепям производителите и малкия бизнес ежеседмично, но също три дни да се въздържаме от покупки, за да намерим баланса между задоволяването на нуждите и свръхконсуматорството. Обещахме си да дадем втори шанс на дрехите, като пазаруваме половин година само втора употреба. Обещахме си да не ядем месо (или изцяло животински продукти) един месец и да не летим със самолет цяла година, за да намалим въглеродните си емисии. Обещахме си да прекараме един ден в мълчание, за да видим обществото ни отстрани и да преживеем реалността по нов начин. Обещахме си да не пренаселваме планетата (доколкото ни е възможно), за да има място и ресурси за всеки. Обещахме си по-осъзнато съществуване – едно малко усилие в името на общата кауза.
И преди да поемем по дългия път към звездите в търсене на нова „Земя“, ще помислим как първо да спрем системното разрушаване на нашата планета. Няма да се успокояваме с голи оправдания като „това не зависи от нас“, защото знаем, че не е така. Силният колектив е формация от силни индивиди, които си взаимодействат, влияят и променят хода на събитията. Всеки един от нас може още днес да реши в какъв свят иска да живее и да започне да го създава. Отправната точка съм аз самият.
[1] По данни на Световната банка – https://www.worldbank.org/en/topic/poverty/overview
[2] По данни на фондация „Food aid“ – https://www.foodaidfoundation.org/world-hunger-statistics.html
[3] По данни на „Световен фонд за дивата природа“ – https://www.worldwildlife.org/stories/the-impact-of-a-cotton-t-shirt
