Г-жо Паунова, разкажете ни за европейските програми за екология и опазване на околната среда, какви изисквания ни поставя Европа?
През ноември 2013 г. бе приета съществуващата в момента „Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г.“, която определя приоритетните цели на ЕС за този период. Европа ще засили усилията си в сферите на опазването на природния капитал и стимулирането на нисък растеж на въглероден диоксид.
В програмата се изброяват девет приоритетни цели и какво трябва да направи ЕС, за да ги постигне до 2020 г. Бихте ли ги конкретизирала?
Да, програмата включва важни елементи като опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на ЕС и създаването на ефективна, зелена и конкурентоспособна икономика. Особено важно е да осигурим максимални ползи от европейското законодателство в областта на околната среда чрез подобряване на неговото прилагане, осигуряването на нови инвестиции и отчитането на екологичните разходи при всички обществени дейности. С това ще повишим устойчивостта на големите градове и ефективността в справянето ни с международните предизвикателства, свързани с околната среда и климата.
Кои са приоритетните области в програмата?
Трите приоритетни области отчитат необходимостта да бъдат предприети повече действия за опазване на природата и подобряване на екологичната устойчивост. Друг важни елементи са стимулирането на ефективния нисък растеж на въглероден диоксид и намаляването на заплахите за човешкото здраве и благосъстояние.
Първите проекти в България стартират по програма LIFE+ през периода 2007-2013 г.
Да, така е. Над 18 проекта получават финансиране. Общата инвестиция е €30 милиона, от които €17 милиона са предоставени от ЕС. Фокусът е върху нововъведения и иновации в сферата на екологията и опазването на околната среда.
Какви изисквания ни поставя Европа по отношение на био производството и био земеделието пред България?
От 2014 г. насам новата Обща селскостопанска политика цели да бъде по-екологична. За периода от 2014 г. до 2020 г. сумата от над 100 милиарда евро ще бъде инвестирана в селските райони на ЕС. Тази помощ ще подкрепя земеделието, за да се справи с предизвикателствата, с биоразнообразието и с измененията на климата. Все повече био продукти на пазара предизвикват интереса на гражданите – всеки от нас познава продуктите със знак „био“. През последните години наблюдаваме нарастващо търсене на био продукти. Успоредно с това броят на техните производители, както и на териториите за органично производство, се увеличават с бързи темпове.
Разкажете повече за новия план на действие за бъдещето на био производството в ЕС от 2014 г.?
Планът цели да подкрепи развитието на сектора чрез предстоящи законодателни промени, по-специално чрез проучване на нови средно- и дългосрочни възможности за решения на проблеми, свързани с търсенето и предлагането. Планът за действие до 2020 г. се фокусира върху повишаването на конкурентоспособността на био производителите – чрез повишаване на осведомеността и комуникацията с ЕС, справяне с технически пропуски в био производството, с научните изследвания, иновациите и тяхното разпространение, увеличаване на информацията за сектора, както и на информацията за пазара и търговията. Ключово е и повишаването на доверието на потребителите в европейската схема за био храни и био земеделие, както и повишаване на доверието към вносните био продукти.
Какво е качеството на био храните и еко продуктите в Европа и как се контролира био производството?
Общественото допитване за бъдещето на политиката на ЕС за био производството от януари 2013 г. идентифицира основните причини, поради които купуваме био продукти. Смята се за важно да щадим околната среда и се очакват здравословни местни храни без ГМО. Качеството е важно както за производителите, така и за потребителите. За да остане конкурентоспособен и печеливш, хранително-вкусовият сектор на ЕС трябва да бъде основан на високо качество. В сектора на био производството това качество се гарантира с био логото на ЕС върху етикета на храната. То може да се използва, само ако производителят е спазил всички европейски правила за био производство, включително и участие в схема за сертифициране, която изисква контрол и годишни инспекции.
Какви са резултатите от работата на ЕК по отношение на енергийните ресурси, какви средства отделя Европа по отношение на земеделието и екологията?
Повече от 600 проекта от цяла Европа са били съфинансирани от програмата „Интелигентна енергия за Европа“ от 2003 г. Тези проекти обхващат различни области като образование и електрически уреди, но всички те допринасят за изграждането на по-екологична Европа и по-сигурно енергийно бъдеще за ЕС.
Комисията предоставя финансиране на проекти и инициативи, които популяризират нейните приоритети в рамките на ЕС и извън него. Генералната дирекция за околна среда прави наличното финансиране чрез две различни програми на фонда LIFE и еко иновациите и конкурентоспособността и Рамковата програма за иновации и оперативни безвъзмездни средства за екологични неправителствени организации (НПО).
Г-жо Паунова, какво направи Европа през последните години по отношение на екологичното законодателство, което се прилага днес и в нашата страна?
В резултат въведеното от ЕС законодателство, вредните вещества във въздуха, водата и почвата значително са намалели. Законодателството за употребата на вредни вещества беше модернизирано, а използването на много токсични и опасни вещества беше ограничено. Днес гражданите на ЕС консумират вода, чието качество е едно от най-добрите в света. Също така над 18% от територията на ЕС бяха определени като защитени зони за опазване на природата.
Какви са тенденциите и приоритетите на ЕП за следващите пет години по отношение на екологията, възобновяемите енергийни източници, био земеделието и рециклирането?
Седмата програма за околна среда ще бъде ръководната европейска политика за околната среда до 2020 г. С цел да се даде по-дългосрочна посока, тя определя визия до 2050 г. Според програмата през 2050 г. ние ще живеем по-добре в рамките на екологичните ограничения на планетата. Нашият просперитет и здравословна околна среда ще произтичат от иновативна кръгова икономика, където нищо няма да се губи и природните ресурси ще се управляват по устойчив начин. Биоразнообразието ще е защитено, ценено и възстановено по начини, които повишават устойчивостта на обществото ни.
Кои са основните цели, които тази програма на ЕС идентифицира?
Превръщането на Съюза в зелена, конкурентноспособна икономика с ниски емисии на въглероден диоксид и с ефективно използване на ресурсите, както и защитата на гражданите от проблеми, свързани с околната среда и с рискове за здравето и благосъстоянието им. Европа ще изпълни тези цели чрез по-добро прилагане на законодателството, подобряване на базата от знания, повече и по-мъдри инвестиции за околната среда и климата, по-пълна интеграция на екологичните изисквания и съображенията в другите политики.
Кои са основните акценти в програмата и политиката на ЕС?
Преработването на отпадъците и превръщането им в ресурс са изключително важни за кръговата икономика. Целите и задачите, заложени в европейското законодателство, са ключови фактори за подобрение на управлението на отпадъците, стимулирането на иновациите в рециклирането, ограничаването на използването на депа и стимулирането на промени в поведението на потребителите.
Ако препроизвеждаме, преупотребяваме и рециклираме, ако отпадъците от една промишленост стават суровини за друга, можем да преминем към по-кръгова икономика. Подобреното управление на отпадъците спомага и за намаляване на здравните и екологичните проблеми, за намаляване на емисиите на парниковите газове и да се избегне отрицателното въздействие върху природата.
Какво е отношението ви към природосъобразния начин на живот?
Природосъобразният начин на живот е нещо напълно естествено за мен. Дядо ми Георги обичаше дългите преходи, движението – любовта му към природата бе наследена от майка ми, от моя брат и мен. Чувствам се най-добре и в хармония, когато съм сред природата. Многобройните преходи в Рила, Пирин и Витоша ме зареждат от най-ранна възраст. Първото си детско стихотворение създадохме заедно с дядо на един хълм в Рила. Незабравим спомен.
Всеки уикенд, прекаран в София, е обвързан с любимия семеен 7-километров преход във Витоша, това е най-добрият начин бързо да възстановя енергията си. Обичам да ходя и в града, дори когато пътувам, опознавам новите градове, вървейки пеша. Ежедневното движение е ключово за по-здравословен начин на живот.
Имате ли време за релакс сред природата и спорт?
Спортът за мен е инстинкт, от тригодишна карам ски всяка зима. Благодарение на отделеното време, хъс и подкрепа на моя баща плувам така, че се наложи преди години да избирам дали да не продължа да се занимавам професионално с този спорт. Играя и тенис, но напоследък по-често гледам мачовете на Григор Димитров и играя рядко. За да се чувствам добре, внимавам с какво се храня и винаги е в умерени количества.
Храните ли се с био храни?
Винаги избирам био продуктите, особено когато пазарувам в Белгия. Когато съм у дома, мога да се наслаждавам на пресните плодове и зеленчуци, които отглеждаме – домати „Биволско сърце“, тикви, магданоз, круши, грозде и др. Вкъщи със семейството ми приготвяме домашно кисело мляко, кашкавал, домашни сладка, сок от бъз. Яйцата, сиренето и млякото, които купуваме, винаги са био, обичаме козе мляко, което пием с био какао и мед. Тази традиция пренесох със себе си и в Брюксел, дори в офиса пием мурсалски чай, а екипът ми знае, че най-добрият подарък за мен е буркан домашен мед. Често ме изненадват с такава доставка от България. Когато пътувам, с мен винаги имам ядки, най-често орехи, плод и билков чай.
Представяте ли си живот сред природата далеч от шумния град?
Разбира се, но не и на този етап от живота ми. Работата ми изисква постоянно да пътувам, да бъда достъпна, живеейки далеч от големия град допълнително би усложнило ежедневието ми. Идеалният баланс според мен е, живеейки в забързания град през седмицата, да имам възможност да прекарвам уикендите сред природата.
Какво бихте искала да направите като евродепутат за екологията и опазването на околната среда на България в бъдеще?
Законодателството на ЕС предвижда за отглеждането на ГМО продукти да се изисква предварително разрешение от Европейския орган за безопасност на храните, след като бъде оценен рискът от замърсяването на околната среда. В момента се обсъждат нови правила, които допълнително ще повишат контрола на отглеждането на ГМО в полза на здравето на гражданите и чистотата на околната среда.
През 2009 г. 13 държави членки поискаха от Комисията по-голяма гъвкавост във вземането на решения относно култивирането на ГМО, т.е. една страна-членка да може да забранява на производители с разрешение от ЕОБХ да ги произвеждат на нейна територия. Една от тези страни членки е България и аз напълно подкрепям тази позиция. Ще работя за това нашата страна да бъде сред държавите, които произвеждат най-екологично чистите продукти.
