Тази област е особено трудна за изследователите, тъй като научните инструменти обикновено са разчетени или да потъват на дъното на океана, или да плуват на повърхността. Но тази недобре изучена зона гъмжи от живот. А той играе ключова роля за запазването на атмосферния въглероден диоксид (CO2) на нива, които са с 30 на сто по-ниск, отколкото би било без океана, според учените от NOC.
“Точно като растенията в градината ни фитопланктонът – растенията в океана – поглъщат въглеродния диоксид от атмосферата. Интересното е, че тези организми потъват надолу и слизат в дълбокия океан. И тогава – тъй като дълбокияр океан, разбира се, не е в контакт с атмосферния въздух – излиза, че въглеродът е уловен и се съхранява в дълбините там за дълъг период от време”, обяснява океанският биохимик д-р Стефани Хенсън. Разбирането на процесите, включени в този „въглероден транспорт” в океана, може да доведе до по-добри прогнози за глобалната промяна на околната среда.
В централата на NOC в Саутхемптън е проектирана машина, която се казва PELAGRA и „сканира“ водите в тази „зона на здрача“.
“Той е специално проектиран, за да …взема проби от тази непозната част на океана”, казва проф. Ричард Сандърс, който води проекта за разработване на научния инструмент. Ние я наричаме „Зоната на здрача”, където има само малко светлина… Това, което машината прави, е да взема проби от различни нива на дълбочина от 50 до 500 метра. Там има много живот. Ралични неща потъват от повърхността към дъното и на въпросните дълбочини има много организми, които живеят и ядат потъващите неща. Това, което искаме да знаем, е какво точно правят. Нашето устройство улавя потока на различни дълбочини в този диапазон, така че можем да установим какво правят организмите, които живеят там“, обясни Сандърс.
