14.8 C
София

Древен минерален извор в сърцето на София

След Освобождението, минералната вода в новоизбраната столица на България София се ползва предимно за миене и пране, но не и за лечение. Дори през 1909 г. около извора още съществува примитивна пералня, наричана Жешкио бунар. В празнични дни там перат зидари, бояджии и рояк чираци. Горещата минерална вода блика в бунар сред празно и незастроено място, като около извора са нахвърляни камъни. До всеки камък се вижда някой мъж, наведен над газена тенекия, в която си пере бельото най-често.

Традицията да се пере на Жешкио бунар не била от вчера. Дядо Пене, 80-годишен кожухар, си спомня, че преди 60 години, още в турско, бунарът е бил собственост на тъкаческия еснаф. Водата не се пиела, щото нагарчала. Според регулационния план в началото на ХХ век изворът попада в основите на бъдещ строеж, затова кметът разпорежда да отведат водата към новостроящата се нова баня, а бунарът затрупват с камъни.

Мястото на софийския минерален извор хилядолетия наред е притегателно място за хора от всякакви народности. Около него тупти сърцето на политическия и търговски живот на империи, царства, републики. От някогашния площад „Бански” тръгват улиците към покрайнините на София, а оттам и към света.

В римско време на площад „Бански” се издига храмът на бога-лечител Асклепий. Около него пък са най-важните обществени сгради на тукашните римски завоеватели. Точно 7 м. са широки стълбите към басейна на старата римска баня. По-късните завоеватели правят всичко възможно да заличат и спомена за някогашното величие на древната Сердика.

Когато османлиите завладяват града, наричат площада „Баня Баши”. Тук издигат голямата Баня баши джамия през 1576 г. Над входната й врата изписват: „Побързай да се молиш, преди смъртта да те е изненадала”. През време на турското владичество „Баня баши” е най-важният и оживен площад в София. Той се намира до самите пазари (чаршии). Оживлението се усилва от тълпи набожни богомолци, чиято важност се определя от големината, формата и цвета на чалмата. Със седефени или кехлибарени броеници в ръка, те се отправят към джамията. Носачи на минерална вода кръстосват площада. Знахари пък продават на малки сергии стъкълца с пенкилер и сходни лекарства.

Съдбата на джамията замалко щяла да се реши фатално след освобождението на града, когато руският княз Дондуков-Корсаков през една бурна нощ изпраща техници-пионери, които взривяват доста минарета на тогавашните софийски джамии. Баня баши джамия обаче оцелява и после години наред я поддържат със средства на Софийската община.

В съседство с джамията е банята с пералня, построена през ХVІ век. Турците не хабят използваната вода, а щавят с нея кожи в намиращата се наблизо табакхана, след което по стар римски канал мръсната вода се влива във Владайската река.

Още през ХVІ в. софийската баня е сравнявана с Пантеона в Древния Рим. Според турския пътешественик Евлия Челеби тя побира до 1000 къпещи се. Всички чучури изобразяват жаби, с изключение на този, от който тече водата в басейна, с глава на лъв. Мъжки и младежки компании прекарват по стар мохамедански обичай в банята цели нощи в песни и гуляи на осветление със свещи.

По-подробни описания оставя и пътешественикът Бланки, който през 1834 г. също се окъпва в софийската баня. Той пише, че мъжкото отделение се състои от голям басейн, покрит със свод, продупчен с малки отверстия, които процеждат светлината, за да бъде вътре полумрак. Водата в басейна е 45°С. Християнинът се очипква в отделна кабина. Телякът го избанва със силно ароматен сапун и четка. После му казва, че ще измие помещението, защото е грешно мохамеданин да се къпе в него, ако преди това е ползвано от неверник.

Женското отделение не отстъпва по уредба на мъжкото. В началото на ХVІІІ век там се изкъпва леди Мери Монтагю, която нарича банята „женско кафене”. Тя с интерес гледа как заможните туркини се протягат на мраморни седалища, напомнящи легла, а около тях се суетят робините им. Пътешественичката изпада в захлас от красотата на голите тела и ги препоръчва на модния тогава художник Жервас.

Старата турска баня просъществува с добавки (на вани през 1883 г. например) и други поправки до 1913 г. В нея неведнъж се къпе и Константин Иречек, министър в новоосвободена България. Сегашната баня, която е определена за музей на София, е открита за ползване през май 1913 г. Пет години преди това откриват Малката баня с лице към „Екзарх Йосиф” с тенденцията да измести и облекчи натоварването на старата турска баня. В новата баня редовно се къпе народният поет Иван Вазов. А Яворов, Александър Балабанов, Елин Пелин и други бъдещи класици дори се бръснат в нея.

Лечебността на минералната вода софиянци откриват другаде – в Овча купел. Минералният извор там, наричан любовно „Жешката вода” изригва след земетръса през 1858 г. Водата му така си тече, без да се ползва половин век. Виновна за откритието е неочакваната плодовитост на овцете, които пасат край него.

Местните селяни, собственици на нивичките, ги дават под наем на предприемчиви люде, които струпват примитивни колиби, навеси, бюфет, прокопават и два басейна – за мъже и за жени. И най-безобидните съмнения в лечебността на водата започват да се приемат като кръвна обида от заинтересованите „бизнесмени”. Нещо повече – бившите овчари, накачулени в пека с все що е вълнено, обикалят прииждащите и ги убеждават, че няма болест, която „Жешката вода” да не изцери.

За красния пол уреждат специален басейн, част от гьола, който дотогава бил гюме на ловджиите на диви патици. Той е в съседство с мъжкия, но двата басейна ги отделят с ограда от дървени сандъци. В 50-те квадрата на басейна дамите се напластяват една до друга като хамсии. Водата в него е 30 сантиметра, а под нея калта стига до 15 сантиметра. Бездетните дами влизат вътре с долните си ризи и фусти, за разлика от мъжете, които цамбуркат в своя басейн голи-голенички като попови лъжички.

След лечебната баня дамите си почиват върху черджета в наета колиба, а беднячките се излягат направо върху гола земя. Богатичките често отиват до близкия примитивен бюфет, който представлявал четири забити в земята кола, над които заковават плат. Лакомствата са локум и боза, боза и пак локум. Дали заради водата или заради авантюри с непознати мъже от Коньовица, които пристигат по тъмно, но повечето бездетни жени наистина забременяват.

Всъщност минералната вода в Овча купел е хипотермална, сулфатно-хидрокарбонатно-калциева, флуорна, с лек мирис на сероводород. Лекува заболявания на опорно-двигателния апарат, хронична венозна недостатъчност, ортопедични, травматологични, професионални, кожни и заболявания на периферната нервна система.

По-късно софиянци откриват ползата от минералните води в Банкя, Горна баня, Панчарево, Княжево. Температурата на минералната вода в Банкя е 36,5-37°С, а по състав е слабоминерализирана, хипотермална, с много ниска твърдост.

Балнеолечението с минерална вода от Банкя се провежда чрез прилагане на вани, бани, подводен масаж, инхалации, пиене, като действието й върху организма е външно и вътрешно – предимно за сърдечно болни. Водата в Панчарево е гореща между 24 и 48°С.

Повечето от построените минерални бани през миналия век, при това с оригинална архитектура, обаче днес не функционират или са в руини.

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...