На 22 февруари за 87-ми път Американската филмова академия връчи най-престижните отличия в света на киното – наградите „Оскар“. Една ослепителна жена на 52 най-после спечели заслуженото отличие в категорията „Най-добра актриса“. Джулиан Мур получи първата статуетка „Оскар“ в кариерата си и демонстрира красота и неподражаем стил на наградите. Актрисата, чиято филмова кариера започва със сапунения сериал „Докато свят светува“, е номинирана за пръв път за „Оскар“ през 1998 г. за ролята си в „Буги нощи“. Следват още номинации за „Краят на аферата“ с Ралф Файнс, „Далеч от Рая“ и „Часовете“. През 2015-та тя най-после се сдоби с повече от заслужено отличие за превъплъщението си в образа на жена с напредващ Алцхаймер във „Все още Алис“. Джулиан Мур не е съгласна с твърдението, че актрисите в Холивуд не могат да си намерят работа, след като навършат 40, защото дори и за по-възрастните дами все още има прекрасни роли. Според нея независимо дали в Холивуд или не, няма смисъл хората да се тревожат от остаряването. „Възрастта е просто цифра“, споделя тя.
Ако престижни отличия се раздаваха и за благотворителност и заслуги към добри каузи, Джулиан Мур със сигурност щеше да е носител на много от тях. От години майката на две деца е посланик на Америка за организацията „Спасете децата“ и прави всичко възможно да помогне на децата в неравностойно положение. Тя участва в кампании, които помагат на повече от 70 000 деца всяка година. „Когато хората ме питат – как реши да вземеш участие? Дали защото самата ти си майка? Това ли са проблемите, на които си станала свидетел, отглеждайки деца? Аз им отговарям – не, това е, на което станах свидетел, когато самата аз бях дете“, казва тя.
Израствайки като дете на военен съдия, актрисата е обиколила целите Съединени щати и е видяла от първа ръка от какво се нуждаят децата в неравностойно положение в собствената ѝ страна. Американската актриса се появява на бял свят на 3 декември 1960 г. във Файетвил. Характерната й червена коса е символ на келтските й корени – майка й е шотландка, а баща ѝ е с ирландски и германски произход. Заради работата на баща си, тя прекарва детството си не само пътувайки из САЩ, но и в различни краища на света – от Аляска до Пакистан. „Живяла съм в 23 различни държави, ходила съм в 14 училища, приятелствата ми струваха скъпо. Не е нещо, което препоръчвам, но ме е направило такава, каквато съм“, признава актрисата.
Сега Джулиан Мур е майка на две деца от настоящия си съпруг. Синът ѝ се ражда на 4 декември 1997 г., а дъщеря ѝ Лив Хелън – на 11 април 2002 г. Баща им е режисьорът Барт Фройндлих. Тя се опитва да осигури на децата си по-спокойно детство от това, което самата тя е имала. По време на странстванията ѝ като дете, това, което я притеснило най-много било, че като че ли не всички деца са създадени равни.
„Всеки трябва да има едни и същи възможности за развитие и растеж – казва Джулиан Мур, Но очевидно проблемът е, че парите не стигат.“ Тя е била наистина шокирана, когато разбрала, че едно на всеки пет деца в САЩ живее в мизерия. Затова и усилията ѝ са насочени предимно към помощ в тази посока. „Не е защото не вярвам, че има много сериозни проблеми в света и особено в Третия свят, но в нашата страна бедността също е огромен проблем, особено при условие, че не признаваме, че съществува“, казва актрисата. „Живеем в отрицание, защото САЩ са символ на изобилие и икономическа мощ. Не ни харесва да приемем, че има истинска драма с това у нас.“
Кампанията на „Спасете децата“, в която тя отдадено участва, е за подпомагане на децата от провинцията и селата да развият добри умения за четене. Четенето е страст на Джулиан Мур, която пронизва целия ѝ живот. Заради нестабилните взаимоотношения с деца на нейната възраст, които има заради постоянното местене на семейството ѝ от град на град, Джулиан Мур отдава цялото си внимание на четенето. Книгите стават нейна постоянна компания и най-добрите ѝ другари. „Мога да заявя, че можеш да направиш всичко, наистина всичко, ако можеш да четеш“, категорична е актрисата. По нейно мнение четенето е онова, което свързва детето с възрастния човек, в когото то ще се превърне и без това умение порастването е трудно и безмилостно. Изглежда за нея тази връзка работи и в обратната посока, защото самата тя пише вдъхновено детски книжки – до момента има три издадени – за героиня на име Луничавата Ягодка – прякор, който самата тя носи като дете. Книгите ѝ носят послание за приемане и разбиране на различните, една от които е била самата тя. „Бях хлапето с цайсите, бях ниска, закръглена и луничава. Благодаря на Бог за контактните лещи и за диетите, които мразя ужасно“, казва към момента една от най-красивите жени в света.
Джулиан Мур признава, че не е имала намерение да се занимава с актьорство. Искала да стане лекар или адвокат, но след това записва театрално изкуство в Бостънския университет. Известно време е работила и като сервитьорка. „Кариерата ми не беше особено предвидима. Винаги съм се развивала по-късно от другите. Научих се да плувам на 26, а да шофирам на 27. Родих първото си дете на 37, а след като прехвърлих 45, започнах да пиша детски книжки. Разбрах какво искам от живота чак в средата на 30-те си години, така че, предполагам, че хубавите неща се случват на тези, които чакат“, споделя актрисата. Мур признава, че винаги е искала да има деца, но поддържа мнението, че жените имат право да направят аборт, ако го искат. Актрисата е радетел за правата на жените и се възмущава, че „Мъжете не ги питат за възрастта им. Нито за техните деца.“
