Между 6 и 7-годишна възраст започват значими промени в развитието и живота на детето. То усъвършенства вече придобитите навици и формира нови, по-сложни умения за комуникация и поведение. Тръгването на детето на училище има ключово значение в този период – за него това означава да се приобщи към света на „големите“, да придобие увереност в собствените сили, да започне истинското си емоционално съзряване.
Различните деца се справят по различен начин с многото промени, които настъпват в начина им на живот, вследствие на започването на училище. Физическото и психическото развитие на детето се движи „в крак“ с адаптацията към новите условия, но все пак не е невъзможно да възникват проблеми. В училище детето ще се сблъска с нови правила и много ограничения, за съществуването на които не е подозирало и много от които не може да си обясни. Ако дотогава не му се е налагало да се съобразява с известни ограничения у дома или няма ясна представа какви са правилата и нормите за поведение за малчугани на неговата възраст, адаптирането му към новата среда може да се окаже по-трудно. Добре родителят да проведе предварителни разговори с детето, които да го подготвят за новата ситуация. Тези разговори имат и друго важно значение – да подтикнат интереса му към познание, да стимулират любознателността, както и да формират у него подходяща нагласа към учебния процес, още преди постъпването в училище.
В тази фаза от развитието си децата за пръв път започват да формират усещане за „другия“ и да разбират, че другите хора имат своя гледна точка и че чувстват и виждат нещата по различен начин от тях. Това е и периодът, в който детето за първи път започва да има различни източници на самочувствие или неувереност от родителите си. От една страна това са децата на неговата възраст – съученици, приятели, а от друга – в живота му започват да се появяват значими възрастни извън семейството – учители, възпитатели и др. Факт е обаче, че това е възрастта, в която децата интензивно започват да се интересуват от връстниците си, да развиват приятелства, основани на даване и получаване, базисно доверие и споделен опит. Те чувстват, че принадлежността и приемането от връстниците им е безкрайно важно и категорично се оглеждат повече в приятелите си, отколкото във възрастните, за одобрение и верификация на действията си. Това е причината при започване на училище и в първите години след това самооценката на децата да се влияе предимно от това, доколко умеят да се изявят, да печелят симпатии и подкрепа, да се доказват пред тези нови обекти на интерес и възхищение. Тъй като това е възрастта, в която децата за пръв път започват да изпитват по-сложни емоции, да задържат в себе си две противоречиви чувства едновременно („Харесвам Джени, но мразя начина, по който ми говори“), това е и период на множество приятелски конфликти, които са по-сложни от тези в детската градина и на площадката за игра. Част от първокласниците за пръв път попадат в конкурентна среда – в компания на деца, които също досега са били център на внимание за своите родители, което често е трудно за приемане и разбиране и може да попречи на разгръщането на потенциала на детето и на учебния процес. Тази атмосфера може да бъде особено стресираща за деца, на които до този момент не се е налагало да отстояват себе си – например нямат брат или сестра, с които тези емоции се проявяват и разрешават вкъщи в естествен (което не означава непременно безболезнен) процес. Детето трябва да бъде окуражавано от родителите си да развива силните си страни, без непременно да очаква светкавично признание. Родителите трябва да обичат, подкрепят, окуражават детето си, без обаче да проявяват прекомерен натиск и свръхамбиция, защото те могат да имат обратен ефект.
Очакванията на родителите към детето в началото на този вълнуващ, но и критичен за развитието му период, могат да бъдат неоправдано огромни. Лесно е майката и бащата на детето да се изкушат да възприемат най-малкия успех или поражение като знак за бъдещото развитие на детето – дали ще бъде силен ученик, дали повече ще му върви математиката или литературата и т.н. Началото на живота в училище не е показателен за тези неща. Много по-важна от постиженията на детето в учебния процес на този етап е адаптацията му към заобикалящата го нова среда. Много често дете, на което за първи път му се налага да проявява напълно нови качества в съвсем различен свят от този, на който е свикнало, може да не е способно да изяви пълния си потенциал в началото по различни причини – притеснения, конфликт със съученик, проблеми в семейството, развод и т.н. Важно е родителите да имат реалистична представа за първите няколко години в училище. Те не трябва да проявяват свръхкритичност или прекомерни изисквания и така да стресират първокласника с очаквания, на които той да не може да отговори, което да го потисне и обезвери в силите му. Най-важно на този етап е да развие своя интерес към ученето и любознателност към околния свят, както и да свърже знанията, които получава в училище, с останалата част от живота си. Затова е хубаво родителят да обсъжда с детето изучавания материал, да споделя с него интересни истории и факти за преподадени скучно уроци, да го интригува с приложни допълнения към уроците – разходка в парка, в селска ферма, различни преживявания, които да дадат сетивен облик на абстрактните познания. Друг ефект на това активно включване на родителя в обучителния процес е създаването на доверие и участие в „другия свят“ на детето – след време то ще е много по-склонно да споделя с възрастния трудностите и проблемите си в училище и да вярва в по-голяма степен, че мама или татко са присъстващи и там фигури, които могат да му помогнат да ги разреши.
Съвременните деца, както всяко ново поколение, имат коренно различен начин на мислене от този на своите родители. Това не е проблем, но е важно да се има предвид, когато понякога големите се опитват да решават нови проблеми със стари средства. Моя приятелка от Холандия ми разказа, как заради проблеми със способността за съсредоточаване и хиперактивност на 8-годишния й син, тя потърсила помощ от специалист, който моментално, по американски маниер, предписал лекарства на детето – леки антидепресанти. За нея това категорично не бил правилният вариант за справяне с проблема, затова решила първоначално да опита нещо по-креативно и записала хлапето на йога за подрастващи. Там то усвоило различни начини само да контролира своите емоции, да се успокоява и съсредоточава. Това е типичен пример за ситуация, която подканва към проява на повече изобретателност в подхода към проблемите на съвременните деца.
Не трябва да забравяме също, че скоро след започването на училище възникват проблеми, свързани с любовните трепети на децата. Ние сме склонни да ги подценяваме, тъй като подобни емоции в тази възраст ни се виждат смешни и наивни, но за малчуганите понякога подобен проблем може да се разрастне до размерите на целия им свят. Всички помним сцената в „Наистина любов“, когато момченце, изгубило майка си, сякаш не можеше да се възстанови – беше вяло, апатично и некомуникативно. За бащата беше много сложно да стигне до обяснение по въпроса, тъй като самият той изключително трудно преживяваше загубата на съпругата си, но в крайна сметка събра сили и го попита какъв е проблемът… каква беше изненадата му, когато момчето сподели: „Татко, знам, че изгубих мама и че тя трябва много да ми липсва, но всъщност не съм толкова тъжен заради това… истината е, че съм влюбен!“. Бащата се засмя облекчено: „Слава Богу, аз мислех, че е нещо далеч по-лошо“. А момчето го погледна, безкрайно изненадано: „По-лошо от абсолютната агония на несподелената любов?“
Тези трепети обикновено се случват в малко по-напреднала възраст (11-12г.), но понякога детето може да изненада с нещо подобно и по-рано (8-9г.). Приятелка ми сподели как дъщеричката й цяла вечер ридаела, без да може да се успокои и след многобройни безуспешни предположения от страна на майката какво би могло да е предизвикало тази огромна криза (като, разбира се, като всяка майка, тя си представяла ужасни неща), в крайна сметка чула отговора: „В класа ми само аз имам гадже и съученичките ми не спират да ми се подиграват за това.“. За майката е облекчение да чуе подобно обяснение, но за детето наистина може да изглежда, сякаш светът свършва. Родителят не трябва да омаловажава или да се отнася снизходително към начина, по който детето преживява „страданията“ по различни теми, касаещи тези първи трепети, както и да е особено внимателен с комуникацията с детето си (и особено с околните пред детето си) по въпроса. Колежка ми сподели как по-малката й дъщеря, буквално седмици, след като се научила да пише, оставила на възглавницата й бележка: „Мамо, имам си гадже. Не казвай на татко и също не искам да говоря по този въпрос!“ Тя дълго мислила как да подходи в ситуацията и накрая избрала „комуникационния канал“, който дъщеря й била предпочела и с който очевидно се чувствала най-комфортно – респективно също написала бележка в отговор и я оставила на въглавницата й. През останалото време общуването им протичало така, сякаш другото не се е случвало. Това може да засили увереността на детето, че едновременно получава подкрепа, без да чувства прекомерно вмешателство от страна на родителя. Като цяло тези емоции са по-типични за ученици в по-горните класове, но по-добрите условия на живот, по-голямата информираност и по-калоричната храна на съвременните хлапета могат да обусловят по-ранното им развитие, респективно – преждевременното им навлизане в пубертета. След осмата година могат да се видят пубертетни признаци при момичетата, които са в границите на нормалното, а за момчетата тази възраст е 9 години. Това не е повод за тревога или притеснения, макар че, ако имате такива, е най-добре да се консултирате със специалист.
Факт е, че каквото и да е училището, то винаги ще постави нови предизвикателства пред детето от онези, с които то се е сблъсквало до момента. Колкото по-големи са тези различия, толкова по-трудно е приспособяването. Ако промяната в ежедневните стереотипи е прекалено рязка, това може да доведе до объркване у детето. Проблем може да представлява и наличието на множество нови отговорности, които то трябва да поеме – да бъде старателно, дисциплинирано, да внимава в час, да следи учебния материал и т.н. Ако всички тези задачи се натрупат едновременно, без детето да има време да ги обозре, да ги възприеме със собственото си темпо и да се справи с тях, е възможно да има спад в мотивацията за учене или нежелание да посещава учебното заведение. Първолакът обаче има нужда от специализирана помощ единствено и само тогава, когато обичайните в началото проблеми в адаптацията не отшумят в продължение на няколко месеца. С всички останали промени наблюдателността, интересът към света му и засвидетелстваните от родителя внимание и загриженост ще му помогнат да се справи безболезнено.
