8.8 C
София

Деветашкото плато – гледки от ръба

Цялото Деветашко плато е карстов район и тук природата е развихрила фантазията си. Говорят ли ви нещо селата Агатово, Горско Сливово, Крушуна, Крамолин, Кърпачево, Тепава? Обикновено хората клатят глава. Тези места предлагат типични селски пейзажи – няколко добре стегнати къщи, немного запустели дворове, една-две кръчми, занемарени спирки на междуградските рейсове, малък площад и евентуално още някоя кръчма или смесен магазин. Леко встрани обаче започват приказките.

Всяко място си има своя история, а тук хората живеят с усещането, че един ден ще дойде и тяхното време и всички ще оценят какво е да живееш на платото. Да имаш от едната страна гледка към безкрайните полета на Дунавската равнина, а от другата – поглед към заснежените върхове на Балкана.

Факт е, че във всяко от селата тук има нещо интересно, заради което си струва да се дойде специално. За хората от Деветаки това е Деветашката пещера, която попада в границите на тяхното село. Входът й е впечатляващ, с размери 30 на 35 м и дори онези, които се отнасят по-резервирано към природните форми, трябва да признаят, че подобно нещо не се вижда всеки ден. Галерията се разширява и образува огромна зала, осветена от 7 отвора. Като добавим и факта, че максималната височина на тавана достига до 58 м, това обяснява защо хората идват тук да скачат с бънджи, да се спускат на рапел, а не само да ахкат пред пейзажите. Най-големият отвор е с внушителните размери 73 на 48 м, наречен е „Киликът“ и се намира на височина 51 м. Обемът на залата е 800 хил. куб.м, и ако това не ви говори нищо, можем да го кажем и така – с тези размери на залата Деветашката пещера се нарежда сред пещерите с най-големите пещерни зали в света.

Преди няколко години, за да се достигне до пещерата, беше нужно да се върви през обрасла пътека край реката, от три години вече има нов път и нов мост над Осъм, който холивудската кинопродукция „Непобедимите“ 2 на Арнолд Шварценегер остави след себе си. Местните на шега го наричат „Моста на Арни“ и дори ни разказват как преди време едни чужденци на края на пътуването си в района обобщили, че около Ловеч големите забележителности са две – моста на Колю Фичето и моста на Арни.

Ако изключим този анекдот, проблемът с опазването на пещерата е сериозен. Тя е дом на една от най-големите колонии прилепи у нас. Обявена е за природна забележителност през 1996 г. Снимките на холивудската продукция в пещерата и нарушенията около тях бяха повод да се смени собствеността и сега Деветашката пещера вече се стопанисва от община Ловеч, която е поставила охрана. Най-малкото това ще помогне да се спазва забраната за посещения в пещерата в периода 1 юни – 31 юли, когато е размножителен период на прилепите.

Иначе проблемите на пещерата не са от вчера – преди години тук здраво са поработили военните. Тя е била секретен обект и повечето от големите зали са били пълни с резервоари с гориво. Военните са работили с широк размах –  поставяли са зидове, прокопавали са изкуствени галерии, поставяли са цистерни. Днес това още си личи – виждат се останките от цистерните, понякога някой объркал се турист надниква и в изкуствените галерии и най-вече – продължава след толкова години да мирише на гориво.

Мая Валентинова от Историческия музей в Ловеч обяснява, че Деветашката пещера е най-голямото в Югоизточна Европа находище на материалната култура от праисторическите племена. Има културни пластове с останки от почти всички праисторически епохи – среден и късен палеолит и неолит, ранните и късните периоди на бронзовата и желязната епоха и от римско време. А работата в обекта продължава.

Жителите на село Крушуна също могат да се похвалят със интересни забележителности – като се започне с Крушунските водопади, няколко пещери и се стигне до минералния извор. И ако само до преди десетина години, това място не беше особено популярно, сега почти всеки знае за Крушунските водопади.

Само за изминалата година мястото е посетено от 200 хиляди души.

„Знаете ли, че това е едно от най-хубавите места, които съм виждала“, обяснява рускинята Наташа, която от трийсетина години живее в България, а от години работи в Крушуна. „Тук има особена енергия“, казва тя и сочи скалата, където е изсечена исихаската църква. „Пипнете тук скалата, поставете ръцете ей-така и ще почувствате една „особена топлина“, обяснява жената и сочи специалните места – нишите в скалата, които някога са служили за поставяне на икони и кандила. „Усетихте ли нещо“, пита жената и понеже това не при всеки се получава, Наташа се усмихва и обещава: „Нищо, следващият път!“

В местността Маарата си струва да се дойде и следващ път. Това е царството на водопадите – всъщност представлява най-голямата естествена водна каскада у нас, с много прагове и басейни, в които водата сменява цвета си от синьо до зелено. Багрите в ранна пролет са невъзможни – трудно е да се опишат преливащите нюанси и дантелата на меката бигорна скала. Тук всяко време е подходящо за разходки. Дори сега – под пролетния дъжд, мястото изглежда специално – басейните са пълноводни, от листата на дърветата се ронят капки, а по пътеките се носи лека мъгла, заради влагата, която се изпарява. Мястото прилича на декор на фантастична приказка и е лесно да се разбере защо легендите и историята се преплитат.

Пътуването из Деветашкото плато обаче не се изчерпва само със обиколки на Деветаки и Крушуна. „Навсякъде тук има нещо различно. Ако на едно място са пещери, на друго има билки и интересни занаяти, на трето – археологически обекти“, обяснява Велислава Чилингирова от Сдружение „Деветашко плато“. От Сдружението се опитват да покажат интересните неща в целия регион, защото той има потенциал да привлича хора целогодишно – не само със забележителности, но и с културен и дори с кулинарен туризъм.

Близо до с. Кърпачево се намира пропастната пещера „Стълбицата“. Деветашкото плато е карстов район и пещери тук има достатъчно. Разликата е, че „Стълбицата“ е достъпна и позволява дори на хора без опит да се разходят в нея. Самото й име обяснява как става достъпът в ниското. Пещерата е с формата на обърната фуния и когато човек стъпи на дъното се озовава в огромна полутъмна зала. Тук няма много образувания, пещерата е влажна, а стълбата е обраснала в мъхове. Но не това е важното – по обед от дъното на пещерата се издигат облачета пара от влагата, която се изпарява от слънчевите лъчи. Тогава дори хора, които са свикнали с подобни гледки признават, че мястото е магическо.

До „Стълбицата“ води хубав черен път през нивите, полето е изорано и живописно като черга, и въобще не предполага какво се крие под него. Хората, с които вървим, също се съмняват, че тук, сред равното, може да има пещера. Е, има. При това не е единствената, защото между селата Кърпачево и Горско Сливово се намира и „Гарваница“. Зад благозвучното име се крие банална история – преди време местните хора използвали 60-метровата пропаст, за да изхвърлят вътре боклуци, включително и трупове на домашни животни. А над пещерата обикновено прелитали ята гарвани, примамени от мършата.

Сега боклуци в „Гарваница“ няма. Но има много стълби, без които достъпът до пещерата щеше да е много по-труден. Пропастта е оградена с декоративна дървена оградка, която по-скоро маркира границите къде не бива да се ходи, отколкото реално да предпазва. Пещерняците пък са свикнали с подобни гледки – отвесни пещери у нас колкото искаш. Разликата е, че в тази влизат девойки с токчета, баби и дядовци, които се придържат за парапета, деца на по 5-6 години, които са истински щастливи.

Мястото ще се познае по останките от варница и каменна кариера, за които местните хора разправят, че за нула време са успели да погълнат няколко пещери. После се виждат беседки, пейки и зидани огнища, пригодени за мързеливи пикници.

В пещерата се слиза по отвесна метална стълба и накрая всеки може да усети какво е да се намира на дъното на огромен 60-метров кладенец. Долу е влажно, растат мъхове, чува се как се сбират капчици влага от стените на пещерата. Процеждат се снопчета светлина. Няма много образувания, част от дъното на пещерата е изпълнено с наноси кал. В двете галерии си проличава какви количества материал се вкарват в пещерата с всеки по-силен дъжд. По-голямата галерия завършва с кален сифон. Тона е мястото, където галерията се стеснява и попада под вода. Когато това въобще е възможно, до там можете да стигнете само с водолазна екипировка. Преди това може да се чуе как тече “изворчето” в пещерата – на светлината на фенерите могат да се видят струите вода, които се процеждат от скалата в тъмното.

В село Къкрина, което се намира в южния край на Деветашкото плато, нямат такива пещери, с които да се похвалят. Но пък имат история – тук се намира музеят „Къкринско ханче“, където е заловен Левски. А и мястото е подходящо за селски туризъм – с типичната местна храна, която бабите са готови да приготвят. А една от жените в селото – Петрана Рашкова, ни дава рецептата за празнична питка.

„Слагам всичко на око – повече от килограм брашно, почти една кофичка кисело мляко, две лъжици олио, една лъжица захар, една лъжица оцет. Задължително слагам поне 4 яйца, като запазвам един жълтък за намазване отгоре. Добавям и малко хладка вода, понякога газирана, понякога обикновена, от чешмата. Замесвам цялото тесто, но още докато го меся, го разделям питките и не ги оставям да втасват, а ги слагам направо в тавата за печене. Загрявам фурната на 50°С, но не знам колко време го чакам – то си личи, тези неща зависят от фурната. Накрая правя малки питки, раздърпвам ги като баница, намазвам ги с масло и ги увивам на ролце. И това е. Отделно, ако искаш – правиш чашки за сол, чубрица и червен пипер, но за да стане всичко както трябва, трябва да си играеш.“

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...