Разкажете ми за прадядо ви и традициите в семейството?
Производството на розово масло от край време е един много традиционен за България поминък. Моят прадядо Еньо Бончев, роден през 1887 г. в Казанлък, е дал началото на традицията в нашия род. Бил е интелигентен, предприемчив, завършил е Робърт Колеж в Истанбул. По-късно, по време на студентските си години във Франция, обикаля и търгува първо с розово масло. Установява контакти с различни парфюмерийни и козметични фирми, а през 1909 г. построява в с. Търничене една от първите розоварни, поради високата подпочвена вода. Водата е един от основните показатели за производството на розово масло. Търничене лежи на езеро точно където е построена старата ни розоварна. Първоначално има партньор Киров, след това се разделят, обособяват се различни производства. В Търничене можете да видите и старата розоварна, функционираща и днес – това е единствената в България работеща розоварна на старата дестилерия. Тук не минава пара през казаните, за да извлича розовото масло, а самите казани се нагряват с горелки. Едно време прадядо ми ги е нагрявал с дърва от женски род, смятало се е, че горят по-добре – ела, върба. По време на розова кампания през 1939 г. прадядо ми Еньо Бончев умира и моята прабаба Екатерина (баба Катя живя до1982-1983 г.) поема бизнеса през следващите 8 години. През 1947 г. дестилерията е национализирана, от 1947 до 1992 г. е под ръководството на „Българска роза“ – Казанлък. По комунистическо време е имало три предприятия-производители на розово масло – „Българска роза“ – Пловдив, Казанлък и Карлово. През 1967 г. дестилерията е затворена и превърната в един приятен център за почивка на местните величия. Върната ни беше през 1992 г. сравнително лесно, защото бяха запазени документите за собственост.
През 1993 година заминах за Чикаго за близо пет години и подобно на прадядо ми установих контакти с някои американски фирми, които са сред първите ни клиенти. Основната заслуга за възстановяването на предприятието е на баща ми. Той е човек на изкуството – филмов оператор, но амбициозен, който и до ден днешен работи. Занимава се повече със земеделската част и производството, а аз с търговската част – маркетинг, реклама, осигуряване на средства за производство.
Какво се случи, след като се върнахте от Чикаго и поехте бизнеса на прадядо ви?
За мен това не е бизнес, това е животът ми. От 1997 г. съм в България, построихме три нови розоварни, направихме собствени насаждения, обособихме две нови производства – органично и конвенционално. Имаме 1500 дка собствени насаждения, гледани по биологичен начин. Защо направихме био? Чисто финансово да гледаш био рози няма смисъл, не е изгодно. Разликата в цената между органик и натуралното не покрива другите минуси, а те са по-ниски добиви и трудна борба с вредителите. Розата е изключително деликатна култура и трудно да се гледа био, защото има един основен вредител, казва се агрил – насекомо, от което няма спасение. Борбата с него решаваме единствено с ножицата. Вярваме в биото, това ни подтикна да го направим. Отглеждаме био рози и лавандула. Това са двата продукта, с които България се е прославила през последните години. Знае се, че България е основен производител на розово масло, а заедно с Турция правим около 80 – 90% от общото производство. Продаваме нашите продукти на пазари в Япония, Европа, Азия.
Къде намира приложение вашият продукт, само в парфюмерийната промишленост ли?
Нашият продукт намира приложение в хранително-вкусовата промишленост. Много хора си мислят, че единственото приложение на розовото масло е само парфюмерия и козметика, но на други пазари извън Европа – Азия, Япония, Китай, все повече се използва за хранителни добавки. Всеки човек иска да си купи не само качествена дреха, но и да бъде здрав и за това пари не се щадят. Лавандулата е с много приложения – измества нафталина в борбата с молците в гардеробите, използва се в сапуни, козметика и храни. Французите налагат на пазара си смес от подправки, съдържаща и лавандула под името „Ерб дьо прованс“. Различни изследвания сочат, че лавандулата има полезни ефекти при лечението на различни заболявания. Смята се, че е внесена у нас през 1907 г., като доскоро основно се е отглеждала в Розовата долина. От 1 дка 4–5 годишно насаждение се произвежда 300–400 кг цвят, от които се получава 3–5 кг лавандулово масло.
Какви са проблемите днес пред производителите на розово масло в България?
За съжаление нашите политици не могат да разберат колко е важно, ходейки по света, да използват този символ – българската роза. През розоварната ни са минали 4 правителства, защото е красиво да се снимат. Но след празника на розата всички забравят за българската роза. Нашият бранш не иска пари. Искаме елементарни неща, които да ни помогнат и да урегулират производството. Няма политика по отношение на производството на розово масло. Държавата не знае за този бранш. Оборотът на този бранш е равен на 20 млн. евро. Това е нищо. Една чужда фирма може да мигне и да ни купи. Друг проблем е намирането на квалифициран персонал с опит. Да, ние сме малки като бранш, защото розите се берат с ръчен труд, освен ако японците не измислят машини и за това. Това производство не може да се разраства, но е важно да го запазим, да не разваляме имиджа на България, качеството, да се регулира производството. В момента има много високи изкупни цени на розовия цвят, но не по желание на стопаните, те са доволни на по-умерени цени с достатъчна печалба, но да има по-голяма сигурност за бъдещето. А сега расте цената на розовия цвят, на розовото масло и от външните пазари не са съгласни да приемат непрекъснато нарастващата цена. 3-4 сме фирмите с дългосрочни виждания за развитието на бранша. Много от другите фирми работят година за година. Нужна е държавна политика и намеса. 90% от сектора е в сиво.
Как виждате разрешаването на тези проблеми?
Проблемите могат да се регулират лесно, защото това е сезонно производство. Нужна е държавна политика. Най-голямата ни грешка е, че през 2008 г. кандидатствахме за евросубсидии, в момента текат безумни дела с фонд „Земеделие“, които печелим едно след друго. Имаме дело, което сме спечелили на най-висока инстанция и няма инструмент, с който да бъде задължен фонд „Земеделие“ да ни изплати парите. На хартия има субсидии, но реално няма. Трябва законите така да бъдат променени в България, че да не пречат, а да помагат на производителите в нашия бранш. Не се оплаквам, развиваме се, защото бизнесът е експортно насочен. През последните 1-2 години все повече български фирми искат да използват натурално розово и лавандулово масло. Голяма част от фирмите използват химия.
Къде намира приложение био розовото масло?
Био розовото масло намира приложение най-вече в био козметиката и аромотерапията. Основни пазари са Франция, САЩ, Германия, Швейцария, а извън Европа – Азия, Тайван, Корея. Това са по-високо качество био продукти.
Вярно ли е, че японците са луди по нашето розово масло?
Върнах се скоро от Япония, къето ходя всяка година през март, за да се срещам с клиентите ми. Това е едно от най-приятните ми бизнес посещения, защото там те приветстват като богопомазан, оценяват българската роза. Основното приложение е в храни. Японките пият 2-3 пъти дневно капсули с розово масло като хранителна добавка, която влияе добре на стомаха и неутрализира миризмата на потните жлези. Отделно се правят сладоледи, храни. Розата се цени много. Наши клиенти там са много козметични и парфюмерийни фирми. Има спад на продажбите заради икономическата ситуация, пикът беше преди 4-5 години. Японците поддържат политика, стимулираща вътрешното производство и износа. По-скъпо им е да внасят, но ценят изключително много българската роза и мислят за различни приложения. Американците също. Във Франция българската роза и лавандулата все повече се ценят и се вижда, че качественото българско розово масло не отстъпва по нищо на френското.
А синтетичната индустрия ли е основният враг на естествените масла?
Така е, засипват ни с купища документи. Говорят, че розовото масло съдържа какви ли не опасни съставки, алергени и така нататък, но аз ще кажа само едно. Наскоро излезе едно японско изследване на доктор от университет в Нагоя, свързано с болестта на Алцхаймер. След направени много тестове, включително и на болни хора, заключението е, че 4 етерични масла подобряват състоянието при тази болест. Едно от тях е лавандуловото масло. Другите не се произвеждат в България – ориндж, лемънд и розмари. За лавандуловото масло сме под огромен натиск и правим безумни сертификации по регламент. Струват ни много средства и усилия, за да докажем, че лавандуловото масло не е вредно. Използва се 300 г., Клеопатра е слагала рози във ваната си. Сега се говори, че някой ще пострада, ако използва розово масло или вода. Да, химическата промишленост е враг, но светът се развива в посока към био продуктите. Не може да се спре развитието на натуралните продукти, независимо каква документация се изисква. Това е на международно ниво.
Кой е друг основен враг на розовата индустрия? Кое е приоритет в навечерието на новата реколта?
Това сме самите ние, че не можем да урегулираме това производство, да се разберем за едни нормални цени, да са доволни стопаните, ние и крайният клиент. Защото ако цената продължи да расте, ще намалее потреблението на розовото масло, колкото и да е уникално. В един момент ще се потърсят заместители. В навечерието на новата реколта е приоритет да излезем с нормални цени. Имаше един кризисен период преди 2-3 години, когато нямаше достатъчно розов цвят и имаше война между производителите за всеки един килограм. Направиха се много нови насаждения, сега ако е добра реколтата, ще има за всички. Но основен за мен остава проблемът с работната ръка – рози ще има, но ще има ли кой да ги обере? Тук не само че не ни помага държавата, но ни и пречи, защото сезонните работници обикновено са от малцинствата, те са на помощи, не искат да работят с договори и ние сме с вързани ръце. Правили сме опити за промяна, но никой не ни помага. Но българската роза е уникален продукт и изисква уникално отношение. И ако това не се разбере от управляващите, тя може да изчезне. Ако я имаше в някоя нормална държава, например Франция, Швейцария, можете да си представите как щеше да бъде използван този продукт.
Господин Лисичаров, смятате ли себе си за преуспял човек и на каква цена?
Не знам каква е дефиницията, но ако моите снимки са на тази стена (посочва снимките на неговия прадядо на стената), до снимките на Еньо Бончев, когато един ден няма да ме има, това ще бъде успех. За мен той не се измерва в пари. Те са средство, хубаво е да ги имаш, за да можеш да си позволиш хубави неща, да пътуваш… За мен успехът се изразява в това да говоря с всеки един в бранша очи в очи, да не се крия, да бъда честен и да правя нещо, което да остане след мен. Успехът е свързан с това да оставиш следа. Жертвам свободното време с жена ми, дъщеря ми, с приятелите, това е цената на успеха и на работата. Опитвам се да увеличавам екипите в софийския офис и в дестилерията в с. Търничене, със цел оптимизиране на производството. Трябва да бъдеш в крак с времето. Готов съм да се лиша от парични средства, но да имам повече свободно време за семейството ми. Ако мога да си купя нещо с пари, бих си купил това.
