Повечето лежат на повърхността, но някои частично заровени в пръстта. Диаметърът им варира от няколко сантиметра до близо 3 метра. В момента най-тежката топка, която е открита, тежи около 30 тона.
Почти всички топки са изработени от гранодиорит – твърда магмена скала, от която има находища в подножието на областта Таламанка. Има няколко топки, изработени от кокина – друг твърд материал, подобен на варовика, който се образува от утайки на черупки. За археологията остава загадка кой е създал тези гигантски сфери. Защо? В коя епоха? Дали тези гиганти са дело на природата или на човешка ръка? Засега науката не може да даде точен отговор.
Някои предполагат, че това е лава, която се е стичала надолу по склоновете на вулкан, а други, че гигантски каменни блокове са се търкаляли по реката в продължение на векове и че силата на водата им е придала тази перфектна сферична форма. Внимателното им изследване обаче показва, че те са човешка изработка.
Първите сфери са открити случайно през 1939 г., когато започнало провеждането на обезлесителни дейности за засаждане на бананови плантации в делтата на река Дикиз (югозападната част на Коста Рика) от служители на американската компания United Fruit. Преди намесата на властите, множеството легенди за индиански съкровища, които винаги са витаели в района, кара откривателите им да разрушат много от тях в търсене на златото, което предполагали, че е затворено в тях. През следващите години на много места в Централна Америка се откриват подобни сфери, но най-многобройни са именно в Коста Рика.
Днес са известни повече от триста подобни топки с различна големина, някои открити при археологически разкопки, а други – при строителни дейности. Повърхността на повечето е гладка, добре шлифована, а на някои се забелязват грапавини, като че ли са оставени недовършени. Няколко запазени сфери могат да се видят в Националния музей на Коста Рика, който от 1970 г. работи по събирането и съхраняването им. Много други се използват като декоративни паметници в различни части на страната.
Произходът им е датиран от предколумбовата епоха, най-вероятно изработени от предците на местните индиански племена, които са живели в района по време на испанското завоевание – племената наричани Дикиз. Според последните изследвания културата Дикиз процъфтява от 700-1500 г.сл.н.е., най-старите сфери обаче датират от 300 г.сл.н.е. Учените смятат, че в региона по това време е настъпила важна промяна в племенната организация. Няколко пръснати племена се групирали в по-сложна социална организация, което направило възможно изработването на топките с обединяването на работната сила. Но какво е налагало изработването на тези сфери? Какви са били техните функции?
Много от топките са били подредени в прави линии, триъгълници и успоредници. Намерена е една група от четири топки, подредени в една линия, ориентирани към магнитния север. Това предполага, че те могат да са дело на хора, запознати с използването на магнитните компаси или астрономията. За съжаление повечето от топките вече са преместени от първоначалните им места, така че измерванията, направени преди почти петдесет години, не могат да бъдат проверени с точност. Много от тях са открити по върховете на ниски могили. Възможно е да са били държани във вътрешността на къщи, построени на върха на могилите и използвани като олтари или наблюдателници. Дори са изказани предложения, че представляват навигационни устройства, сочещи към Великденския остров и Стоунхендж. Това обаче не може да се потвърди, тъй като с изключение на наколко топки, разположени по крайбрежието, повечето от тях са твърде далеч от морето, за да са полезни като плавателни ориентири.
Днес са останали много малко следи от тази древна индианска култура и познанията ни за тях са изключително оскъдни. Така че засега предназначението на тези сфери остава загадка, която е възможно никога не може да бъде обяснена. Най-интригуващият факт за научната общност не е техният брой, големина или разположение, а фактът, че са напълно сферични. Възможно ли е тези топки да са изрязани със зашеметяваща прецизност преди няколкостотин години в далечна кариера, след като в околност от не по-малко от 100 км в района няма такава? За изработката на за топките с 2,5 м диаметър и тегло почти 16 тона е необходимо да се обработят много тежки блокове, превишаващи 24 тона. Сферичната форма най-вероятно е била постигната чрез премахване на слоевете от блока гранодиорит, подлагайки го на резки промени в температурата чрез нагряване с горещи въглени и охлаждане с вода. Финото оформяне се извършвало чрез очукване с каменни инструменти, изработени от същия твърд материал. Накрая те се полирали до блясък. И при най-прецизните тестове, в тях не са установени отклонения от сферичната форма, независимо от диаметъра им. Съвършенството на тези обекти всъщност доказва, че майсторите, които са ги изработили, са били запознати с пространствената геометрия и са разполагали с прецизни технически инструменти. В наше време, ние не може да се постигнем изработването на перфектна топка с 2,5 м в диаметър, което е около площ от 5 кв.м и обем от 8 м3, от толкова здрава скала, каквато е гранитът, без нашите напреднали програмируеми машини и инструменти.
Друга загадка е как тези топки са били транспортирани – по неизвестен начин и с неизвестни средства, минавайки през всички горски препятствия и поставени на точното място, по неразбираеми за нас причини. Или според друга, непотвърдена теория, тези топки са поставени на местата им преди превземането на района от гората, което ни връща в праисторическите времена, когато хората не са били в състояние да изработват обекти като перфектна геометрична сфера. Според митологията те са дело на боговете, които със своята превъзхождаща технология са изработили тези сферични блокове по причини, които ние очевидно не можем да разберем. Местна легенда разказва, че всяка топка, наречена индианска или слънчева топка от местното население, е символ на звездата на деня – нашето Слънце. Археолозите обаче отхвърлят това тълкуване, според тях по тези географски ширини Слънцето винаги е било представлявано като цилиндър, колело или златен диск, но никога със сферична форма, също както при инките, маите или ацтеките. Местните хора, които развеждат посетителите из местата, приютяващи тези перфектни топки, ги виждат като свещени обекти и забравени светилища.
След 2010 г. пет археологически обекта, където се намират тези мегалитни сфери, са регистрирани в „експерименталния списък“ на ЮНЕСКО – първа стъпка към официалното признаване като част от „световното културно наследство“. Тази стъпка е част от динамични действия по консервация и реставрация на тези мистични произведения, за да станат национален символ на Коста Рика.
