От теб, защото тази градина трябва да се засее с най-добрите семена, да се подхранва с най-добрата храна и вода за почвата и растенията, за да можеш на финала да се радваш на изобилието, което ще ти даде.
Представи си, че на финала не можеш да вземеш готови зеленчуци от градината на съседа. Не можеш да си купиш от градината в магазина. Единствената градина, чийто плодове можеш да береш, е твоята собствена.
Това е градината вътре в теб. Светът, който за последните 100 години човечеството се опитва да изтреби до крак, без да се замисли и за секунда, че той поддържа живота. Свят от микроорганизми, толкова голям и разнообразен, че хиляди професори и експерти от цял свят прекарват живота си в изследването му. Свят, който има тясна връзка с нашето здраве – с автоимунните заболявания, с наднорменото тегло, с имунитета, с някои видове рак, с храносмилателните проблеми, дори с мозъка и състояния като депресия, паник атаки и безпокойство. Свят, толкова голям, че си има свое собствено име, всъщност си има две – microbiota & microbiome.
Човешкият микробиом
Всичко започва в Лондон, краят на XVII век, когато холандският естествознател Антон ван Льовенхук решава да погледне към собствената си зъбна плака през микроскоп и открива един свят от малки клетки, „които се движат“. Но никой, дори и той не би могъл да предвиди, че няколко века по-късно, трилионите микроорганизми, споделящи живота ни и към днешна дата известни като микробиом, ще се наредят сред най-горещите области на биологията и медицината.
А това се случи, защото науката откри, че тези микроскопични партньори ни помагат да смиламе храната си, обучават имунната ни система, предотвратяват развитието на патогенни микроорганизми, които могат да причинят заболяване, контактуват си с мозъка и изпълняват редица други функции в човешкия организъм. В замяна на това, всичко – от храната, която ядем, до лекарствата, които приемаме, оформя тези общности от микроорганизми – с важни последици за нашето здраве. Проучванията показват, че промените в нашия микробиом са свързани с проблеми като затлъстяване, диабет, рак на дебелото черво, автоимунни заболявания и редица други.
И няколко интересни факта. Микроорганизмите, живеещи с нас, са 10 пъти повече от клетките на тялото ни. Общото им тегло е около 5 кг или колкото това на мозъка. И всъщност те си комуникират с мозъка постоянно чрез имунната система, невротрансмитерите и блуждаещия нерв. Според някои специалисти, микроорганизмите, живеещи в червата ни, оформят нещо като втори мозък. Според други – те са първият.
Човешкият микробиом е съставен от 4 различни популации микроорганизми намиращи се:
– в устната кухина
– в чревната система,
– върху кожата,
– във вагината и уриналния тракт.
От гледна точка на здравословното ни състояние за най-важни се смятат бактериите в червата, защото те изпълняват няколко ключови роли в тялото:
– Обучават имунната система, за да разпознава правилно приятел от враг.
– Смилат храната, за да е по-лесна за усвояване от организма.
– Образуват допълнителна защитна бариера, за да попречат на вируси, паразити и други бактерии да проникнат в тялото.
– Комуникират постоянно с мозъка чрез т.нар. gut-brain axis по три различни канала – блуждаещия нерв, невротрансмитерите и имунната система.
– Спомагат за преобразуването на някои хормони и много други.
Общото наименование на тези добри приятели е „Дървото на живота“ и то обхваща бактерии от три царства: bacteria, archaea и eucarya. В тялото ни съжителстват микроорганизми и от трите царства, но за да сме здрави и да се чувстваме добре, трябва да се поддържа определен баланс между различните видове. Нашите ежедневни решения по отношение на храната, която ядем, медикаментите, които приемаме, както и дали детето е родено по естествен път или с Цезарово сечение, и дали е кърмено, могат да повлияят положително или отрицателно на този деликатен баланс.
Най-добрите за нас – пробиотиците
Добрите бактерии в червата ни са известни под общото наименование пробиотици. Термин, който съм убедена, всеки от вас е чувал не веднъж. Пробиотик идва от латинското prо – „за“ и гръцкото biotic – „живот“ и в буквален превод означава „за живота“. Това са и бактериите, които трябва да се стараем да присъстват в менюто ни, за да може градината на живота да процъфтява. Българската култура е изпъстрена от пробиотични храни, но за съжаление, в последните години сме позабравили някои от тях, а те, както се разбра, са изключително важни за здравето на целия организъм.
Пробиотиците в храните изпълняват и още една важна роля – вършат т.нар. pre-digestion, като смилат и разграждат вместо нас трудни за организма ни съставки в храните, като лактозата в млякото, глутена в пшеница и много други. Затова, ако искаш да се възползваш пълноценно от собствената си градина и природната такава, ето кои традиционни български храни са богати на пробиотици или благодарение на тях са предварително разградени.
Традиционни български пробиотични храни:
Истинска ферментирала боза без изкуствени подсладители, заквасена сметана, кашкавал, зрял при завършен пълен ферментационен процес от 70 дни, кисело зеле, кисело мляко, сирене, зряло при завършен пълен ферментационен процес от 40 дни, ферментирали зеленчуци, ферментирала каша, ферментирало масло, хляб с квас
Чужди пробиотични храни:
гхи от ферментирало масло, какаови зърна, кетчуп, кефир, воден, кефир, млечен, квас от цвекло, кимчи,комбуча, мисо, сода от джинджифил, соев сос, табаско сос, темпе, уорчестър сос, ферментирали лимони, ферментирал черен дроб от треска
