7.4 C
София

Голямото гребане

С каяк в открито море или за удоволствието от това да бъдеш уморен и мокър.

И така – при гребането в открито море, сигурните неща са малко. Не е сигурно дали ще се обърнете с каяка, не е сигурно дали няма да излязат вятър и високи вълни. Сигурното е, че при всички случаи ще бъдете мокри. Както и фактът, че документи във водата няма да ви трябват. Според мен е сигурно и че ще ви хареса, но за тези неща винаги може да се спори.

„След толкова години, вече ми е необходимо само да вдигна само един поглед, за да обхвана всичките лодки и да знам кой как се справя – кой е уморен и кой не. Само един поглед ми е достатъчен, за да знам дали двама души в каяка се карат един с друг. Не е необходимо да ги чувам. Има си знаци“, казва Борислав Найденов.

„Сигурно е знак, ако не гребат в ритъм“, питам аз.

„Не само това.“, отговаря Боби. Той е каякар, председател на Българска федерация по воден туризъм, основател на приключенската компания Wild Fun Club и наистина му е трудно да сметне от колко години се занимава с гребане. Може би трябва да брои за начало онзи път, когато 15-16-годишен отива с приятел и неговия баща да гребат по Дунав, стъпват на румънския бряг, гранична полиция ги арестува за едно денонощие, но магията вече е станала – той е усетил каква е тръпката да имаш пред себе си само хоризонт и вода. Минал е и през тръпката да се пуска в бързи води. Бил е няколко години състезател. Сега обаче не мечтае за спускане в бързи води в Непал или някъде другаде. „Бих искал да греба сред фьордите в Норвегия и около мен да плуват ледени блокове. Някои могат да открият смисъл в адреналина, който бързите води им дават за два часа, за мен е по-важно да си представя онези мащаби – на човека с каяка сред суровата красота на фьордите. Или в Аляска“, казва Боби.

Тази история обаче се развива на фона на наситеносиния цвят на морето край остров Лефкада. Да, това е клише, но цветът на морето тук не подлежи на описание, такъв цвят няма. Островът е красив като картичка, наоколо има пясъчни плажове и надвесени скали, за час и половина гребане може да се достигне до пещери, в които откриваме параклиси, но и каменни плажове и идеални места за плуване. Всичко това е достъпно само с лодка. Така че подходът е оправдан – всички тези гледки изведнъж се оказват плюсове в името на гребането и каяка, защото няма как да е все едно дали гребеш сред нерадостен пейзаж или хубави места, които нямаш търпение да обиколиш.

Борислав Найденов обаче има опит с гребането и сред нерадостни пейзажи – преди 3 години заедно с негов приятел – Александър Паздерски, изминават с каяк разстоянието от Видин до Силистра. Условията са повече от тежки, денят е къс, налага им се на ден да изминават повече от 100 км, гребат по тъмно, температурата пада под минус 15 градуса, всичко се обледенява, гребат сред ледове и гъста мъгла, често видимостта е под 10 метра, но казват, че леденото приключение си заслужава. За 4 дни изминават 416 км, като с това искат да провокират обществения интерес и да наберат средства за защитата на четири вида застрашени от изчезване птици – малък корморан, белоока потапница, морски орел и къдроглав пеликан, за което работят съвместно с Българско дружество за защита на птиците и с подкрепата на Програма за малки проекти на Глобалния екологичен фонд. Пък и поставят своеобразен рекорд – дотогава никой не е гребал по българския участък на Дунав при такива условия и по това време на годината.

Истината обаче е, че хората обикновено свързват гребането с по-привлекателни картини. Като тази сега край остров Лефкада. Каяците влизат в морето заедно и първите 10-15 мин. се движат заедно, като ято. След това всеки започва сам да определя темпото си, посоката си и да се бори с течението, според силите си. Индивидуалистите се отцепват. Онези, които държат да коментират на глас как се чувстват, търсят публика и се движат заедно.

„Едно от основните правила, когато отиваш някъде с каяка, е да не бъдеш сам. Много неща могат да се объркат – да излезе вятър, който да не ти позволи с часове да помръднеш, може да има високи вълни. В такъв случай просто гледаш да се добереш до най-близкия бряг и оставаш там, докато всичко се успокои – час, два, три, десет… Колкото трябва. Но трябва да имаш още един каякар край себе си, за да можете да си помагате при трудни ситуации, ако лодката се обърне“, обяснява Боби.

Малко по-късно ще стане ясно и какви са знаците, които той открива, за да разбере дали двама души в един каяк работят в екип. В началото гребането в море изглежда така – равни количества удоволствие и мъка. Екипажът трябва да постигне синхрон, за да стават нещата леко и да се усети удоволствието от цялата тази работа. Синхронът обаче не се постига толкова лесно – първият човек в каяка задава темпото, а вторият се съобразява с него и определя посоката. Ролите изглеждат ясно определени, но на повечето хора им трябва да свикнат с това. В началото двойките имат колебания кой гребе повече и кой по-малко, имат спорове за посоката. Боби често минава край двойките и дори им подхвърля: „Не се карайте. Ако не те слуша, удари го с греблото.“

Може би погледът отстрани е това, което действа отрезвяващо в тази абсурдна ситуация. След това остава само удоволствието от гребането и хоризонтът, където се сливат небето и водата.

Още нещо

Не бъркайте каяка с рафта. При рафтинга се спускате в бързи води и емоциите и приключението са свършили за половин или един час. Рядко имате възможност сами да управлявате надуваемата лодка или т.н. рафт. Под рафтинг се разбира точно това – спускане по бързи реки само с надуваеми лодки. За хората с опит по-интересното спускане е с едноместни каяци. Разликата е, че каяците дават възможност за скачане, салта и изпълнения на всякакви фигури. Докато надуваемите лодки са почти неуправляеми. Просто се пускаш, и каквото стане.

Каяците, предназначени за по-дълги пътувания, обаче имат различна форма от тези, предназначени за пускане в бързи води. Каякът може да е едноместен, двуместен и дори триместен. Каяците първоначално се използват от ескимосите, които ги изработват по съвсем различна технология – използват за скелет дървена конструкция или кости от кит, а върху нея нахлузват специално обработена кожа. Днес никой няма време за подобни експерименти. Съвременният каяк се използва за воден туризъм и в зависимост от конструкцията си може да се използва в бурни реки (гребен слалом), езера (водно родео) или морета (експедиции, воден туризъм). И разбира се – изработва се от пластмаса.


Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...