Селяните обаче не могат да заплатят земите, затова ги изкупуват богати софиянци, които започват да си строят вили. Първоначално селцето се нарича Банки, но поради съвпадението с името на финансовото учреждениe „банка”, се преименува на Банкя.
В края на ХІХ век селцето има доста мизерен вид поради отдалечеността си от София, макар че природата му е възхитила извънмерно народния поет Иван Вазов. Впечатленията си той описва още през 1901 г. в разказа си „Утро в Банки”. „Изпитвам чувството, като да съм нов човек, освободен от бремето на тревоги и грижи, изпитвам, като едно дете, радостта на живота, неначенат от скръбта”, възклицава той след нощувката си и посрещането на сутришното слънце. Едва през 1918 г. е пусната в експлоатация жп линията София–Банкя.
Първият анализ на минералните води е направен още през 1890 г. от химика А. Найденович с голяма прецизност. Резултатите са потвърдени при анализа през 1905 г., когато министър Генадиев разпорежда изворите да се каптират. Тогава дебитът им бил 920 л/мин, а след земетръса през 1928 г. той нараства до 1205 л/мин. Водите идват от дълбочините на андезитния масив, главно по разседните пукнатини, по които е потънала Софийската котловина. Температурата им е 37°С. Препоръчват се при сърдечносъдови заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат, нервни болести, гинекологични заболявания, хипертонична болест.
В Турско нямало баня, но била известна лековитостта на трите извора – два от тях били по-топли. Първоначално местните лекували в тях добитъка си. Процедурата била най-успешна в най-хладния извор, затова го нарекли „Светата вода”. Местните казвали: „Заболее ли добиче, окъпи го тук (в изворите) и ще оздравее”. Вярата в целебната сила на водата била толкова голяма сред местните, че граничела с фанатизма, че тя лекува всичко. Водата на трите извора се съединявала в едно, образувайки мочурлив гьол, наричан „Тинята”. След Освобождението Михаил Костенцев, първият софийски книжар след Освобождението, с няколко приятели обградили гьола с дъски, за да не им гледат местните срамотиите.
По-късно било построено и помещението на старата баня, което си останало примитивно, въпреки по-сетнешните ремонти и достроявания. В тая първа баня имало два басейна – за мъже и за жени, покрити от привременна постройка. Тя се намирала на около 300 метра от каптажа. Влизало се отвън направо в двете къпални, които имали две помещения – басейн и съблекалня. Нямало нито душове, нито курни, където човек да се облее, за да не влиза потен и мръсен в басейна. След постройката на голямата баня, малката се използвала от околното работно население безплатно. Много от болните от ревматизъм и ишиас вярвали, че водата в нея била по-лечебна и затова също я предпочитали.
Когато бъдещият поет Пенчо Славейков се схваща, след като заспива на пързалката и трудно се движи, баща му го довежда в Банкя да го лекува. Петко Рачов Славейков вече бил доста възрастен и немощен, а син му го носели в Банкя на носилка. Той нямал сили да го придържа в басейна, затова Михаил Костенцев му помагал. За съжаление минералната вода, направила толкова чудеса за ревматично болните, не помогнала на Пенчо Славейков да стъпи на краката си и да захвърли омразния бастун.
По онова време не се смятало за срамно в женската част майки да водят момченцата си, а в мъжката – бащи да къпят дъщеричките си. Сред най-честите гости в женската баня били момченцата на капитан Паница, водени от гувернантката си, чужденка. Докато наоколо пищни матрони плували като русалки с дългите си метър-два плитки, момченцата на Паница се забавлявали, както те си знаели. Пускали в басейна хартиени лодки и събирали клетвите на лелките с пляскането и опитите си да плуват в басейна.
В мъжката баня пък като невръстно момиченце се озовала бъдещата биографка на Стара София Райна Костенцева. Завел я там баща й Михаил Костенцев, известен възрожденски книжар в Щип, преселил се в София след Освобождението. Той с часове плувал в басейна ту по гръб, ту се гмуркал към дъното, а Райна мислела, че се е удавил и непрекъснато пищяла за помощ. Страхът от удавяне добила, когато била 5-годишна. Тогава майка й я завела, заедно с братовчедка й, в женския басейн. Съблякла момиченцата и докато и тя се освободи от фустите, роклите, и прочие тогавашни дрехи и добавки към тях, оставила ги на края на басейна и им наредила да мируват и да се държат здраво за бордюра.
Райна гледала плуващите в басейна лелки и решила, че е достатъчно да легнеш във водата, за да заплуваш като риба. Отпуснала се в басейна и тутакси се озовала на дъното му. Жените обаче наоколо се развикали: „Я, тука имаше дете! Къде се дяна?” Настъпила суматоха, накрая намерили малката удавница. Обърнали я надолу с главата, за да повърне погълнатата вода. Така отдолу нагоре тя гледала майка си как трепереща от ужас тича към басейна и немирната си щерка. Райна се родила късно и трудно, била единственото дете на бившия книжар.
Затова като гледала баща си да се гмурка, малката пискала и не пожелала повече да я водят в банята в Банкя.
Екзотична гледка бил калният „плаж” „Тинята”, в близост до банята, славещ се с лековитостта си. В слънчево време калта напомняла поляна с черни чадъри, опакована като че ли от Кристо. Отдалече мястото напомняло поляна с черни печурки. Болните от ревматизъм мирували, заровени до шията в калта, а за да се предпазват от слънцето, маскирали се с черни чадъри. Преди това всеки от тях като къртица си изравял дупка в калта според габаритите на тялото си. Мъжете се разпознавали от жените по мустаците и брадите, които стърчали над тинята. Жените пък цапали лицето си с кал и сред чернотата й бляскали само очите, носа и устата им. След процедурата черните фигури изпълзявали от „гробовете” си и припкали като привидения до банята, за да се измият. Местните ги наричали „караконджоли”.
Голямата баня е по проект на арх. К. Ходерер от Мюнхен, а е построена от нашия арх. Нено Нешев. Тя е първата с модерни технически съоръжения у нас. Основният камък е положен на 7 март 1907 г., а строежът е приключен на 20 май 1910 г. Сградата е двуетажна, с вдлъбнат корпус и изпъкнал портик, който преминава през двата етажа и надвишава покрива. Портикът е богато украсен с барокови елементи.
Според изследователя на историята на минералните бани през 20-те години на миналия век д-р Ст. Бистрев новата постройка с величествеността си и с модерното си вътрешно устройство държала първенство в целия Балкански полуостров.
Но да дадем думата на очевидеца д-р Ал. Георгиев за вида на банята от 1914 г.:
„Банята се състои от две досущ еднакви по формата и помещенията си крила, от които едното е за мъже, другото – за жени, с един общ пространен, 11 кв.м вестибюл, чуден по своята художествена сводова изработка, с амбулатория, каса и канцелария, които се намират срещу входната врата, на дъното на вестибюла. През вестибюла се влиза отляво в мъжкото отделение, а отдясно – в женското. Всяко отделение съдържа по една доста обширна чакалня; по десет вани, наредени и стъкмени в най-модерен стил, при най-големи удобства и при спазването на всички условия, за да може да се поддържа в тях безукоризнена чистота, една от тях във всяко отделение, поради особения лукс е наречена „царска вана”; по четиридесет кабини за събличане и обличане, от които двадесет са на долния етаж, а другите двадесет – на горния; един изящно изработен околчест басейн за къпане, заобиколен с мраморна балюстрада, с диаметър 6,30 м и вместоимост 35 куб.м, със седала наоколо и облепен в дъното и по стените със сини плочки, по едно помещение за предварително измиване; по едно помещение за пара; по едно помещение за масаж и душове. В горния етаж се намират освен двадесетте кабини и по един салон за отпочиване, за мъжете над касата, а за жените – над главния вход”.
Първата солидна постройка в селцето била вилата на капитан Паница, умъртвен по заповед на Фердинанд. А през 20-те и 30-те години на миналия век някогашното сбутано селце започнало да придобива все по-впечатляващ облик на предпочитан курорт. Най-голяма и внушителна тогава била кооперацията „Царевец” – със 167 стаи, с широки слънчеви тераси, вътрешни чешми и отходна канализация. На първия си етаж тя имала грамаден салон, който бил и ресторант и концертно-театрален салон. Там през целия сезон свирел оркестър и изнасяли спектакли артистични трупи. Втори по монументалност бил кооперативният дом на военните с 41 стаи, голям концертен салон и широка тераса за вечерни съзерцания и флиртове.
Предпочитан от летовниците бил хотел „Париж”, който предлагал 44 стаи, обширен ресторант, в който свирел струнен оркестър. На европейско ниво пък бил хотелът на П. Димитров „Булевард”, претъпкани били по-старите хотели „България” и „Цар Борис”. След 1944 г. единствената придобивка на курорта е не само червената петолъчка, окачена над главния вход на банята. Банкя продължава да бъде един от най-посещаваните курорти, но след 1989 г. започва разрухата. Голямата баня бе затворена през 2001 г. и всеки момент може да се срути, а от курортен градът стана вилен.
