„Жегите, екстремните метеорологични събития, както и засилената конкуренция за оскъдните природни ресурси, допълвани от съществуващо неравенство и непропорционалните последици сред различните групи и нации – ще се отразява на междуличностното и вътрешно-груповото поведение и може да доведе до повишаване на стреса и тревожността. Дори и при липса на преки въздействия възприемането и страхът от промяната на климата може да застрашат психичното здраве“.
Един пример, че това вече се случва, е фактът, че с топенето на ледниците общностите в най-северната част на американския континент вече са засегнати от живота в един по-топъл свят. Градчето Риголет например е силно засегнато от топлите зими и изтъняването на леда, , което прави карането на моторни шейни трудно и дори опасно, съобщава изследователят Ашли Кунзоло Вилокс от Университета Кейп Бретон:
Неможещи да ловуват, да ходят на риба, да добиват фураж, жителите на Риголет прекарват месеци на закрито. Чувстват се отегчени. Много от тях стават неспокойни и депресирани. „Когато не мога да изляза из земите“, казва един жител, „аз съм като животно в клетка. Наистина не мога да се отпусна“. Изследователите скоро осъзнали, че най-големите въздействия от изменениет на климата се случват в главите на хората. „Не мога да си представя какво би бил животът, ако не може да пътува през зимата“, казва местна жителка.
За някои инуити новият проблем изостря „стари травми“ в една общност, която е белязана от някогашно принудителното преместване и принудителна асимилация чрез задължителни училища-интернати. Загубата на способността да се пътува през леда елимира основния механизъм за справяне с проблемите.
