По време на вулканично изригване изхвърлената пепел остава в атмосферата понякога за години, блокирайки слънчевата светлина. Това охлажда атмосферата и често води до намаляване на количеството на валежите, което означава и снижаване на потока на реките.
Главният автор на проучването д-р Карли Айлс обяснява, че и преди се е знаело, че вулканичните изригвания влияят на количеството валежи, но никога не е било ясно до каква степен това промени и потока на реките. Воденото от него проучване анализира годишния валеж покрай 50 реки по света и използва компютърни модели, за да разгледа промените, съвпадащи с вулканични изригвания.
Крайният ефект е различен според региона, открива проучването – в тропически региони изригванията са последвани от 1-2 години намалени речни потоци. Предполага се, че Амазонка и Нил спадат с около 10% след вулканично изригване. От друга страна, потокът се увеличава в някои по-сухи, субтропични региони, заради променените атмосферни модели.
Реките предоставят питейна вода на милиони хора – около 20 милиона души разчитат на Амазонка за водата, а на Нил дори повече. Бъдещи изригвания могат да имат значителен глобален ефект от гледна точка на достъпа до вода. Затова и учените спорят против геоинженерството, което предлага да се имитира възможността на вулканите да връщат част от слънчевата енергия обратно в Космоса. Идеята на това е, че ще се достигне до уравновесен глобален климат, инжектирайки небето със серен диоксид. Но това, казва проучването, ще доведе до същите пагубни ефекти, както изригванията.