21.8 C
София

Ветровитите гледки на Петров кръст

Тази безименна черква е само началото на пътя. Над нея започва карстовото било на Чепън планина. Ако не сте чували нищо за Чепън – няма страшно. И местните не са чували. Питаме един дядо, когото срещаме по пътя, колко остава до Петров кръст – най-високият връх на планината. „Докъде?“, пита той, а ние мислим, че не ни е чул добре. „До Петров кръст“, повтаряме ние. „Не го знам къде е тоя Петров кръст, но до горе е около един час бавно ходене“, обяснява той. После доуточняваме и наместваме и другите географски понятия. Накрая мъжът категорично заявява, че нещо сме се объркали. Първо – това не е никаква планина, второ – със сигурност не се казва Чепън, защото за първи път чува подобно име, и трето – всички тук си я знаят като Баиро.

И така – добре дошли на Баиро.

Ако трябва нагледно да обясним къде се намира Баиро – това е планината, надвиснала над Драгоман. Тук се намира най-високият й връх. До него се стига за половин час с кола от София. Самата планина се намира в Западна Стара планина, между Годечката и Софийската котловина. Наричат Чепън планина още и „Малкия Пирин“, точно заради тези стръмните карстови склонове, които стърчат внушително над града и над Драгоманското блато.

Блатото

Преди обаче да се качим на най-високия връх на Чепън, е редно да се отбием в ниското. Вероятно поканата за разходка до блатото не звучи привлекателно, но пък мястото си струва. Обрасло във високи треви, Драгоманското блато кипи от живот – тук има Център за размножаване на сухоземни костенурки, над влажните зони прелитат и гнездят по всяко време на годината хиляди птици, около мочурищата виреят ендемитни растения. За да е пълна картинката, може само да се добави, че през месец май тук разцъфтяват нискостеблените бадеми.

Между високите треви са изградени дървени алеи, подходящи за разходка. Мястото е пълно с живот в буквалния смисъл на думата. Блатото се намира на т.н. Път на миграцията на птиците Via Aristotelis – два пъти в годината птиците спират тук сред богатата блатна растителност, за да отпочинат, преди да полетят отново. Част от птиците живеят тук постоянно. Почти целогодишно могат да се наблюдават и снимат белоопашатият мишелов, сокол скитник, орел змияр, черен щъркел, ръждива чапла. Ако човек остане дори за час в някоя от кулите за наблюдение на птици, по-късно вече ще гледа на блатата с други очи.

Драгоманското блато обаче не е обикновено блато – то е най-голямото карстово блато у нас, обявено е за резерват, част от Орнитоложкото важно място „Раяновски влажни ливади“. В миналото е достигало почти двойна площ, но още през 1930 г. започват опитите за отводняване на влажните зони в България и превръщането им в обработваеми земи. Блатото е пресушено с 11 отводнителни канала и помпена станция и животът в него замира за дълго. Едва през 90-те години на ХХ век започва възстановяването на блато. Сега сред високите тръстики и камъш отново е пълно с птици. Но дори да не сте любители на птиците, си струва да се разходите сред скърцащите дървени алеи и високите треви, които се полюляват на вятъра. С кола може да се стигне до самия вход на блатната пътека, която се намира в подножието на Чепън планина.

В сравнение с буйната растителност във влажната зона, билото на Чепън изглежда голо и неприветливо. Но затова пък от него се откриват хубави гледки във всички посоки.

Чепън планина наистина е странна планина. Уж е гола, но от близо се оказва, че не е съвсем така. Маршрутите тук на са били популярни през годините, природата е запазена. През пролетта по карстовото било могат да се видят диви лалета, иглики, ниски перуники, люляци и дори орхидеи. През зимата узрелите червени шипки изглеждат почти нереални на фона на снега и няма кой да протегне ръка да ги обере. Освен това фактът, че по билото няма дървета, се оказва предимство.

360-градусова панорама

Оттук може да се види цялото Годечко поле, както и ниските възвишения Три уши, където българите успешно отблъскват сърбите през 1885 г. На юг се открива гледка към част от Софийското поле, ясно се вижда силуета на Витоша и дори далечните очертания на Рила. На север се разкрива гледка към долината на река Нишава, далечния силует на връх Ком и стръмните склонове към Бурелската котловина. Самият връх Петровски кръст (1205 м) изглежда като отвесна стена над резервата „Драгоманско блато“. Затова и не е голяма изненада, че тук често могат да се видят излитащи парапланеристи. Дори в момента, в който стигаме върха, откриваме трима, които тъкмо вдигат крилата и после дълго кръжат над главите ни.

На Петровски кръст човек има усещането, че може да обхване от птичи поглед всичко наоколо. На самия връх има останки от тракийско светилище, построено в чест на бог Сабазий, почитан като божество на живата природа. От светилището днес не се е запазило много – личат си основите, вкопани в камъните и няколко „панички“, в които се събира дъждовна вода. Както и няколко стъпала, издълбани в белите варовикови скали. Все още на места в скалата могат да се различат надписи, но вече трудно могат да се прочетат.

Разходката до Петров кръст не отнема повече от един час в едната посока и е подходяща за семейни излети. Маршрутът не е труден и няма опасност човек да се заблуди – има маркировка, черният път катери плавно нагоре, а и през цялото време човек има видимост във всички посоки.

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...