22.8 C
София

Великденските честитки са спомен за един отминал свят

Репродуцирането на старите честитки не може да замени гледката на оригиналите, които въпреки времето не са загубили привлекателността си – често те са релефни, със ярки и запомнящи се цветове, сред които преобладават червеният и златният. В доста великденски картички от края на XIX и началото на XX век са изпол­звани коприна, варак и други ефектни добавки към хартията. Авторската рисувана великденска картичка е на почит в дореволюционна Русия, докато у нас такива картички стават популярни след 1947 г.

Каква е символиката на западните и побългарените честитки?

Агнето е често изобразявано, защото Иисус Христос е представян като агнец Божи. То се свър­зва с неговата смърт, защото е принесено в жертва в деня на Възкресението. В Централна и Източна Европа традицията по­велява да се хапне агнешко на първия ден след 40-дневния пост.

За великденската свещ се вярва, че запалена на тържествената великденска литургия и пренесена до вкъщи, без да изгасне, носи здраве и берекет до следващия Великден. Вярващият обикаля с нея всички стаи и я оставя до домашната икона.

Шоколадови, керамични, захарни и плюшени зайчета пъл­нят магазините преди Великден. Около шарените яйца на картичките е по-вероятно да се види нарисуван заек, отколкото кокошка с пилета. Присъствието на заека не е случайно. В Античността дивите зайци са символ на луната, а пър­вото пълнолуние след пролетното равноденствие бележи и Възкресението Христово. Дивите зайци се раждат със зрящи очи, докато питомните – слепи. Древните вярвали, че дивите зайци никога не затварят очи и че са нощни създания. Освен това бременността при дивите зайци продъл­жава месец, колкото е нужно на луната да достигне пъл­ната си фаза. Още в езическите времена са принасяли клетото животин­че в жертва на англосаксонската богиня на пролетта Еостре. Вярвало се, че Еостре превърнала любимата си птица в заек, но той продължил да снася яйца. Името й е дало дори название­то Истър (Еаster), както наричат Възкресение Христово англи­чаните. В ония далечни времена задължителен бил ритуалният великденски лов на зайци. За пръв път заекът се появява в немска великденска приказка от XV век — той крие в градината писани­те яйца от децата. Обичаят още се спазва в Германия, където децата очакват с нетърпение да удари 12-ият час, за да се впуснат в тър­сене на яйцата. Твърде обичаният в САЩ великденски заек е популяризиран там от немски заселници в Пенсилвания през XVIII век. Послушните деца щели да бъдат дарени от заека с гнездо, пълно с великденски яйца. Производството на първите зайци от захар или шоколад за­почва в Германия през XVIII век и оттогава насам те се продават в цял свят, включително и у нас, особено след 1989 г.

Възкресението на Христос, естествено, е сред най-често изобразяваните на Запад в честитките, като стандартни са сцените с разпятието и възкресени­ето на Христос, както и на ангели, които съобщават за чудото. Такива сюжети обаче не са били особено популярни у нас.

Кошницата с яйца се рисува по честитките защото по католическата традиция такива, пълни с храни и лакомства за великденския обяд, са били оставяни по време на утринната меса в черквата, за да бъдат осветени. Постепенно започват да се произвеждат сувенирни кошници, натъпкани с шоколадови яйца, бонбони, фигури на зайци и играчки, които са най-желан подарък за великденския празник.

Всички хора, изобразени в честитките, традиционно са обле­чени в хубави и нови дрехи. Няма картичка, на която те да са в дрипи или със закърпени дрешки. Новите дрехи са символ на възраждането на живота през пролетта и през Възкресението.

Днес ползваме индустриално произведени бои, но в мина­лото те са били само естествени, получени от цветя, листа, мъх, дървесна кора и т.н. В Англия за жълтия цвят се е използвал прещипът, кохинилът – за червеното, спаначените листа – за зе­леното, сухата люспа на лука – за светлокафяво и т.н. Няколко от най-красивите яйца се поставяли във висока стъклена чаша за бира и украсявали с тях ъгловия бюфет, та да се виждат от всички.

Като символ на възраждащия се живот, пролетните цветя и напъпилите върбови клонки също са любим елемент във велик­денската честитка.

Първата оригинална българска честитка за Великден се появява през 1899 г. Тя изобразява Христовото Въскресение в серия от картини. Текстът на  лицето на картичка­та е „ Христос Воскресе!”. Неин създател е Х. М. Христов, тиражирана е от издателството на Братя Лесичкови, а е отпечатана в Самоков. В България най-голямо разпространение обаче имат чуждите и особено германските великденски честитки, не само защото в първата четвърт на миналия век тази страна е най-големият им производител в света. Да припомним, че сме били и твърде много свързани с немците, с които сме съюзници в Първата и Втората световна война.

Важен щрих в асортимента са картичките от околните балкански страни, които са били изпращани от порусени, посърбени, порумънчени, погърчени българи на близки и роднини в самата България. Живеещи в откъснати от България територии, днес чрез техните картички могат да се очертаят етническите ни граници – от Северна Добруджа и Украйна, та до Беломорието, и от Албания и Западните покрайнини до Одринска Тракия.

Истинският разцвет на оригиналната българска великденска картичка настъпва през 30-те и 40-те години на миналия век, когато тя успява да измести чуждите и побългарените картички. Нейни създатели са Вадим Лазаркевич, Георги Атанасов, Илия Бешков, Бинка Вазова-Николова, Наум Хаджимладенов, Владимир Коренев, Невена Ганчева и др. – все известни и утвърдени художници. През 1935 г. издателят Филип Чипев и художникът Илия Бешков дори основават в София дружеството ARS, което си поставя задачата да модернизира и естетизира българското книгоиздаване, като се отделя внимание и на поздравителните картички. Някои картички от това време и Илия Бешков, и Никола Тузсузов дори подписват не с имената си, а с ARS.

След 1944 г. и особено след национализацията през 1947 г. великденската картичка преминава в нелегалност до 1989 г., споделяйки съдбата на този забраняван тогава християнски празник. През това време тя не изчезва, но се прави потайно и обикновено тиражът й е силно ограничен и рисуван на ръка.

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...