Репродуцирането на старите честитки не може да замени гледката на оригиналите, които въпреки времето не са загубили привлекателността си – често те са релефни, със ярки и запомнящи се цветове, сред които преобладават червеният и златният. В доста великденски картички от края на XIX и началото на XX век са използвани коприна, варак и други ефектни добавки към хартията. Авторската рисувана великденска картичка е на почит в дореволюционна Русия, докато у нас такива картички стават популярни след 1947 г.
Каква е символиката на западните и побългарените честитки?
Агнето е често изобразявано, защото Иисус Христос е представян като агнец Божи. То се свързва с неговата смърт, защото е принесено в жертва в деня на Възкресението. В Централна и Източна Европа традицията повелява да се хапне агнешко на първия ден след 40-дневния пост.
За великденската свещ се вярва, че запалена на тържествената великденска литургия и пренесена до вкъщи, без да изгасне, носи здраве и берекет до следващия Великден. Вярващият обикаля с нея всички стаи и я оставя до домашната икона.
Шоколадови, керамични, захарни и плюшени зайчета пълнят магазините преди Великден. Около шарените яйца на картичките е по-вероятно да се види нарисуван заек, отколкото кокошка с пилета. Присъствието на заека не е случайно. В Античността дивите зайци са символ на луната, а първото пълнолуние след пролетното равноденствие бележи и Възкресението Христово. Дивите зайци се раждат със зрящи очи, докато питомните – слепи. Древните вярвали, че дивите зайци никога не затварят очи и че са нощни създания. Освен това бременността при дивите зайци продължава месец, колкото е нужно на луната да достигне пълната си фаза. Още в езическите времена са принасяли клетото животинче в жертва на англосаксонската богиня на пролетта Еостре. Вярвало се, че Еостре превърнала любимата си птица в заек, но той продължил да снася яйца. Името й е дало дори названието Истър (Еаster), както наричат Възкресение Христово англичаните. В ония далечни времена задължителен бил ритуалният великденски лов на зайци. За пръв път заекът се появява в немска великденска приказка от XV век — той крие в градината писаните яйца от децата. Обичаят още се спазва в Германия, където децата очакват с нетърпение да удари 12-ият час, за да се впуснат в търсене на яйцата. Твърде обичаният в САЩ великденски заек е популяризиран там от немски заселници в Пенсилвания през XVIII век. Послушните деца щели да бъдат дарени от заека с гнездо, пълно с великденски яйца. Производството на първите зайци от захар или шоколад започва в Германия през XVIII век и оттогава насам те се продават в цял свят, включително и у нас, особено след 1989 г.
Възкресението на Христос, естествено, е сред най-често изобразяваните на Запад в честитките, като стандартни са сцените с разпятието и възкресението на Христос, както и на ангели, които съобщават за чудото. Такива сюжети обаче не са били особено популярни у нас.
Кошницата с яйца се рисува по честитките защото по католическата традиция такива, пълни с храни и лакомства за великденския обяд, са били оставяни по време на утринната меса в черквата, за да бъдат осветени. Постепенно започват да се произвеждат сувенирни кошници, натъпкани с шоколадови яйца, бонбони, фигури на зайци и играчки, които са най-желан подарък за великденския празник.
Всички хора, изобразени в честитките, традиционно са облечени в хубави и нови дрехи. Няма картичка, на която те да са в дрипи или със закърпени дрешки. Новите дрехи са символ на възраждането на живота през пролетта и през Възкресението.
Днес ползваме индустриално произведени бои, но в миналото те са били само естествени, получени от цветя, листа, мъх, дървесна кора и т.н. В Англия за жълтия цвят се е използвал прещипът, кохинилът – за червеното, спаначените листа – за зеленото, сухата люспа на лука – за светлокафяво и т.н. Няколко от най-красивите яйца се поставяли във висока стъклена чаша за бира и украсявали с тях ъгловия бюфет, та да се виждат от всички.
Като символ на възраждащия се живот, пролетните цветя и напъпилите върбови клонки също са любим елемент във великденската честитка.
Първата оригинална българска честитка за Великден се появява през 1899 г. Тя изобразява Христовото Въскресение в серия от картини. Текстът на лицето на картичката е „ Христос Воскресе!”. Неин създател е Х. М. Христов, тиражирана е от издателството на Братя Лесичкови, а е отпечатана в Самоков. В България най-голямо разпространение обаче имат чуждите и особено германските великденски честитки, не само защото в първата четвърт на миналия век тази страна е най-големият им производител в света. Да припомним, че сме били и твърде много свързани с немците, с които сме съюзници в Първата и Втората световна война.
Важен щрих в асортимента са картичките от околните балкански страни, които са били изпращани от порусени, посърбени, порумънчени, погърчени българи на близки и роднини в самата България. Живеещи в откъснати от България територии, днес чрез техните картички могат да се очертаят етническите ни граници – от Северна Добруджа и Украйна, та до Беломорието, и от Албания и Западните покрайнини до Одринска Тракия.
Истинският разцвет на оригиналната българска великденска картичка настъпва през 30-те и 40-те години на миналия век, когато тя успява да измести чуждите и побългарените картички. Нейни създатели са Вадим Лазаркевич, Георги Атанасов, Илия Бешков, Бинка Вазова-Николова, Наум Хаджимладенов, Владимир Коренев, Невена Ганчева и др. – все известни и утвърдени художници. През 1935 г. издателят Филип Чипев и художникът Илия Бешков дори основават в София дружеството ARS, което си поставя задачата да модернизира и естетизира българското книгоиздаване, като се отделя внимание и на поздравителните картички. Някои картички от това време и Илия Бешков, и Никола Тузсузов дори подписват не с имената си, а с ARS.
След 1944 г. и особено след национализацията през 1947 г. великденската картичка преминава в нелегалност до 1989 г., споделяйки съдбата на този забраняван тогава християнски празник. През това време тя не изчезва, но се прави потайно и обикновено тиражът й е силно ограничен и рисуван на ръка.
