Много хора познават и обичат баща ви, каква роля е изиграл той за вас и кариерата ви?
Огромна част от това, което съм аз, е благодарение на майка ми и баща ми. Тази широка скроеност, умението да заставаш над нещата и че съм доста лесна за съществуване, е отново благодарение на баща ми. Естествено и отношението ми към тази музика. Това, което днес правя, е изградено в мен още от неосъзната детска възраст, защото вкъщи се е слушала такава музика, тогава, когато не се е слушала, се е правела, а когато не се е правела, се е репетирала и въобще целият ми живот е бил от тази среда. Толкова много обичам и се възхищавам на това и на моя баща, че бих била много щастлива и се надявам да съм взела максимално от него.
Спомняте ли си някои от детските мигове, прекарани с него?
Цялото ми детство, целят ми живот и работата ми, докато се случи това нещо баща ми, са преминали с него. И до ден днешен смятам, че най-добрата компания, най-доброто прекарване и пътувания са били свързани с баща ми. Целият ми живот е спомен. Най-фантастичното нещо за мен беше пиенето на кафе с него сутрин – с него живеехме на един етаж, там са двата ни апартамента. Той ми създаваше едно такова приятно, слънчево, уютно и топло състояние. Да можеш да си правиш от мъничките неща хубаво, според мен, беше невероятен негов талант и страхотно негово качество.
От детските ви години до днес, как са се променили ценностите, има ли криза в човешките отношения?
Да, за съжаление, целият този невероятен прилив на енергия прави хората много уединени. Няма и помен от начина, по който ние сме прекарвали дните си. Моите родители и връстниците ми са били непрекъснато заедно, в непрекъснати денонощни разговори за смисъла на живота, на отношенията между хората. Това според много много липсва на по-мъничките, на нашите деца. Като се замисля, ние сме живели някак доста по-човешки и смисълът на отношенията между хората беше по-стойностен.
Остава ли ви време да разговаряте с Надежда-Мари и за какво най-често?
Ние не спираме да си говорим, всеки ден, всяка вечер. Аз съм голям домошар и гледам всяка свободна минута да си бъда вкъщи при семейството ми. Няма ден, в който да не си говорим – от най-маловажните до най-важните неща. За мен непрекъснатото общуване създава отношенията, а не само когато има някакъв проблем да седнеш да го обсъждаш. Иначе аз съм непрекъснато с дъщеря ми, тя до голяма степен е част от моя живот, от моите компании, от моята работа и така според мен се създава силна връзка между нас. Имам късмета Надежда-Мари да е едно чувствително, страхотно мислещо същество. Никога не се е налагало да й повиша тон, камо ли да я плесна. Изключително съм благодарна на Господ, че ми е дал такова съкровище, защото съм си я отгледала сама в общи линии.
А искате ли Надежда-Мари да тръгне по вашия път?
При всички положения съм й дала този избор. Тя свири на пиано от мъничка, доста е талантлива и съм й дала тази възможност. А вече дали тя ще избере пътя на музиката и пеенето, си е само нейно решение.
Остава ли ви време да спортувате заедно, да излизате сред природата с дъщеря ви и Пламен?
Не много. За огромно съжаление, аз не съм от най-спортният тип. Но Надежда-Мари кара ски и плува. Но това не са нещата, които правим заедно.
Казахте, че сте домошар, обичате ли да готвите?
Да, много, обичам първо да ми е уютно и красиво, а хаосът ме вади извън равновесие. Обичам да ми е чисто и спретнато. Може би готвенето е едно от хобитата ми. Няма нищо по-приятно от това да си напазаруваш, да се прибереш, да си сготвиш и да гледаш някое приятно сериалче по телевизията. Това ме разтоварва невероятно.
Придържате ли се към екологично чистите храни, готвите ли с био продукти?
Опитах се в един период, защото много държах да бъда наясно с какво се храни дъщеря ми. Но все още няма много добър избор на такива храни. Когато реших да обсипя цялата кухня с такива продукти, разбрах, че съм близо до фалирането. Внимавам какви продукти купувам, но органичното, биото става потребност сред цялата мърсотия и химия, в която живеем и се мъчим да спасим от това себе си и децата си. Оттам идва култът към всичко това, защото не знам това, което ядем, доколко е пълно с антибиотици и гадости. И това е напълно разбираемо.
Много хора вече бягат и към живота извън големия град. Вие замисляли ли сте се за това?
Да, ако имах възможност, щях да имам къща извън София. Но така се случи, че заради ритъма ми на живот не го направих. Първо, защото дъщеря ми е на 12 г., нямам възможност да я изолирам извън София. Второ, моят ритъм на живот е такъв, че всяка секунда трябва да съм някъде. Ежедневието ми е пълно с обикаляне и ще е трудно за момента да живеем извън София. Но в някакъв бъдещ момент, когато детето ми порасне и ритъмът ми се успокои, със сигурност това бягство от големия град към живот сред природата ще се случи.
Бихте ли се занимавала с био земеделие, да обработвате малка градинка, да си произвеждате екологично чисти плодове и зеленчуци?
Да, мечтая си за билкова градина с много люти чушки. Имала съм къщичка в балкана навремето. С голямо удоволствие бих се занимавала с био земеделие.
Как се роди идеята ви за арменски ресторант?
О, тази идея е от много години! Моят партньор тогава ми предложи да направим пиано бар. Но единственото, което не харесвам като начин на прекарване, са пиано баровете, а и няма държава с повече пиано барове от България. И му отказах. Но идеята ми да направим нещо заедно много ми хареса и тогава ми хрумна тази за арменския ресторант. Всичките ни приятели, които са идвали вкъщи и са пробвали вкусните арменски манджи на баба ми, бяха луди по тях. И така ми хрумна, че няма такова нещо тук и би било интересно, оказа се една успешна ниша.
Лесно ли се прави бизнес в България при тази икономическа обстановка и финансова нестабилност?
Много трудно, със свръх усилия. В общи линии трябва да имаш три пъти повече ентусиазъм, отколкото в която и да е друга нормална европейска държава. Но след като сме избрали да живеем тук, нямаме избор – влизаме в този улей и започваме да се съобразяваме с негативните условия.
Трудно ли е на една жена като вас с толкова много качества да бъде щастлива?
Не, при всички положения е по-лесно, отколкото ако нямаш такива качества. Каквото и да говорим, всяка една даденост помага. Стига да знаеш как да я използваш и да не изневериш на основите в себе си. Важното е да си търпелив, да не правиш компромиси с времето, с това, което си в момента и което е актуално сега и гаранцията за успеха е гарантирана.
Срещнахте ли мъжа на живота си, Хилда?
Да, живея с мъж, която ме кара да се чувствам невероятно добре. Но аз не обичам тези определения, вкарват те в рамки, които са излишни. Трябва да си спокоен и щастлив, да се чувстваш на местото си и тогава всичко е наред.
А какво е щастието за вас?
Оказа се, че това е преди всичко спокойствието. Но наистина това усещане ме прави щастлива. Пламен, мъжът, с когото съм, е един от най-свестните, благородни, широко скроени хора, които носят усещането за спокойствие и уют.
Според вас, колко дълго трае любовта?
Аз отдавна не разсъждавам върху тази тема. В общи линии любовта трае толкова дълго, колкото искаш. А трансформирането в обич трае наистина толкова, колкото му дадеш. Много е лесно да съсипеш усещането за обич и любов. Според мен трябва ежедневна грижа върху себе си и връзката с този човек, за да се поддържа това чувство и да имаш нужда от него.
Какво не бихте простила на най-близките си хора?
Преди години бих изброила много неща, но сега, като се замисля, най-близките ми хора са до мен от рождението ми, или от 25-30 години. А това прави невъзможно да съществуват неща, които не бих им простила. Изненадите между нас, за хубаво или лошо, ги няма, което дава спокойствие и увереност. Би ме наранило само от тези хора, от по-чуждите просто не ме интересува. Това е въпрос на помъдряване.
Какво не знаят хората за Хилда Казасян?
Почти няма нещо, което да не знаят. Така съм възпитана, пък и това е натюрелът ми. Въобще аз съм открит човек, не крия нищо за себе си. Точно такава съм, каквато съм на сцената и в телевизията. Едно към едно. Може би съм такава, че ако зависи от мен, не бих излязла от вкъщи – ето, това сигурно не знаят хората за мен.
Но, аз съм убедена, че и стоенето вкъщи ще ви омръзне?
Е, сигурно е така (смее се).
Предполагам, че обичате да пътувате?
Много, но за съжаление, ми остава все по-малко време за това извън работата ми. А покрай работата ми, естествено, пътувам много. Но графикът ми е такъв, че рядко мога да планирам лични пътувания с дъщеря ми и с Пламен.
Всъщност вие работите заедно с Пламен, нали?
Да, заедно направихме този арменски ресторант. За това казвам, че Господ си знае работата, тъй като откакто го направихме, имам усещане за бизнес и мисля, че тази връзка, освен за самите нас, е много ползотворна и за работата ми.
Хилда, а някога представяла ли сте си нещата именно по този начин?
О, никога не съм си представяла, че ще направя такъв ресторант и че човекът, който ще срещна, ще бъде толкова интелигентен и че всичко ще бъде толкова вълнуващо. Аз съм против това двама души, които се обичат и живеят заедно, да работят на едно и също място. Това убива една връзка според мен. Но в нашия случай е страхотно, защото заедно творим, измисляме, гледаме, наслаждаваме се на плодовете му. Пък когато гледате в една цел с човека до теб, това прави връзката много плътна и още по-стабилна.
А как поддържате фигурата си?
Трудно, обикновено с диети. За съжаление се поддържам с чувството за вина, което е неприятно, но факт. Има хора с такъв ген. И в много редки случаи мога да си позволя да се отпусна.
И не спорутвате?
Тръгнах много сериозно на йога, но тъй като получих една травма на крака, бях спряла за мъничко. Но мисля, че когато намериш добър инструктор, йогата е нещо много добро и за духа, и за тялото.
Имате ли предпочитания за цветове, козметика, определени марки дрехи?
Не, никакви. Имам предпочитания към черното. Може да ми хареса която и да е дреха, да не е фирмена и да е евтина. За съжаление, може да ми хареса и най-скъпата дреха. Въпросът е да я усетя върху себе си. Единственото, на което не изневерявам никога, е парфюмът ми – от години един и същ – „Мадмоазел“ на Channel.
Какви са творческите ви планове?
Искам да завърша, това, което правя. Тази пролет направих едно голямо геройство, поех голям риск. Реших да пея в големи театрални зали в цялата страна. Искам да направя едно джазово турне с последния ми албум. Това се оказа изключително успешно. В днешно време да са пълни залите е страхотно и показва, че има глад, има хора, с които мислим по един и същи начин в живота. И всъщност желанието ми е през тази пролет да направя това в още 9 града.
Освен това и журирането е още едно страхотно предизвикателство за вас?
Да, изключително добре се чувствам с този екип и в тази компания. Това е най-важния въпрос за мен, това носи удовлетворение и спокойствие. В екипа, с който работя, няма и едно нагласено нещо. Понякога спорим, но с Маги и Любо имаме много еднакво усещане за хубаво, ценностно и талантливо. Големи спорове не сме имали никога.
Спомням си, че бяхте и посланик на операцията „Жълти стотинки“ за построяването на първата къща за временно отглеждане на изоставени деца в кв. „Княжево“. У нас обикновено благотворителност се прави само по Коледа, Нова година или Великден. Бихте ли продължила да се занимавате с благотворителни акции?
В тази кампания намерих смисъл в момента, в който ми се обадиха. Намерих страхотни съмишленици, хора с невероятни сърца. И бих правила това пак и пак, без да се замисля. Видях резултата от това, практически докоснах и втората къщичка, която отворихме, гушнах тези деца, за които беше кампанията. Важно е човек да вижда нещата, които се случват, да докосне уюта в дома, децата. Това е невероятно нещо! Бих го направила отново с огромно удоволствие!
Какво бихте казала на най-близките си хора от страниците на нашето списание?
Че ги обичам! Но смятам, че това трябва да се прави непрекъснато. Думите са изключително важни и колкото повече си казваме: „Обичам те!“, толкова повече се заражда чувство на топлина и създаваш добро около себе си. Аз им го казвам всеки ден!
