Виждали сме те в парка да бягаш. Редовно ли го правиш?
От петнадесетгодишен до преди пет години бягах три-четири пъти седмично по 5 км на тренировка. Напоследък станах по-сериозен и ако нямам проблеми, стандартната ми тренировка е шест пъти седмично по 10 км.
Има ли в София има достатъчно места, където може да се практикува бягане?
В парковете на София има отлични условия за бягане, но в повечето квартали липсват зелени площи и условията по-скоро не са добри. В същото време бягането е много гъвкав спорт, може да се практикува навсякъде и ако човек има желание, намира и начин. Особено в началото е хубаво мястото за бягане да е близо до дома, за да не се изкушава човек да намери оправдание за времето, което трябва да отдели за придвижване до мястото, където си е избрал да бяга. Така и аз открих, че един по-голям училищен двор е своеобразен квартален стадион и бягам често по 10 км в училищния двор на 118 СОУ. Пести се ценно време, а в същото време можете да наглеждате багажа, докато се въртят обиколки.
Когато тичаш, засичаш ли време, поставяш ли си цел?
Когато човек измерва резултата от каквато и да е дейност, винаги постига по-добри резултати. Затова засичането на времето е задължително. Статистиката е ценна и за проследяване на ефекта от промяна в тренировката или режима. Аз съветвам всеки да поддържа статистика, в която да посочва дата, избягано разстояние, време и обувки, с които е бягал. Това е и мотивиращо, защото колкото и малко разстояние да се бяга на ден, се акумулират километри – така човек ще бъде горд от себе си, като ги види в края на месеца.
А обувките за бягане се подменят на определен пробег, който зависи от много фактори, но е добре да знаем колко сме пробягали с един чифт. Най-важната цел за мен е да се наслаждавам на движението и да съм редовен. Ако се чувствам комфортно и във форма, си поставям за цел да бягам повече километри и по-бързо, но това не добавя значителна стойност към една редовна тренировка.
Изглеждаш страхотно, каква козметика ползваш?
Любимата ми козметика трябва да се грижи както за мен, така и за природата. Да бъде проста като състав, но ефективна като действие. Био козметиката, освен че е свободна от жестокости към животните, е произведена от натурални растителни съставки, в които не са ползвани пестициди, а последните са вредни не само при вътрешен прием, но и при контакт с кожата. Био козметиката има балансиран и естествен аромат, който много харесвам, защото не предизвиква неприязън при продължителна употреба за разлика от повечето изкуствени аромати. Тази козметика удовлетворява тези изисквания напълно, а като марка Sante и Logona спечелиха доверието ми. Открих и Go&Home, която е в малки опаковки, удобни за спорт и пътуване. Когато човек живее в унисон с природата той лесно разпознава доброто за него и природата от масата евтини и некачествени заместители.
Доколкото знам ти си веган, откъде черпиш енергия за тренировките?
Поради образователни манипулации в обществото се фаворизира месото и се представя като храна, която задължително трябва да се яде, за да бъде човек здрав и силен. Несъстоятелността на тази теза е оборена научно отдавна, но и днес много отказващи се от месото и млечните продукти хора, които нямат достатъчно убеденост в избора си, изпитват съмнение дали няма да се лишат от „незаменимите” съставки на млякото и месото. Затова личният пример е най-доброто практическо доказателство, че човек може да е здрав и силен, без да се храни с животински продукти. Важно е храната да е балансирана, т.е. да включва трите основни компонента, а именно въглехидрати (60-70%), белтъци (15-20%) и мазнини (15-20%) в посочените пропорции, препоръчани от Световната Здравна Организация.
Темата е дълга, но на кратко – енергията за тренировки си доставям от високо въглехидратна храна (банани, пресни фурми, всякакви плодове, ориз, елда, просо), умерени количества мазнини (слънчогледови ядки, сусамов тахан и рядко бадеми, кашу и орехи, зехтин екстра върджин, ленено олио), белтъчно-въглехидратни (бланширана леща, боб и нахут). Разбира се, зеленчукови салати. Приемът ми на белтъци е средно по 0,8 г/кг телесно тегло или около 60 г на ден, което се постига лесно. По-големи дози протеините не могат да се усвоят нормално, освен ако човек не приема анаболни стероиди, което за мен е недопустимо и само затормозява бъбреците.
Участвал ли си в маратони?
Участвал съм само на един маратон през октомври 2013 г. в София с време 2 часа и 50 минути.
Какво ти дава спортът, който практикуваш?
Понеже хората днес са много обездвижени и са се отдалечили от природата, единственият начин да се върнат към естественото си състояние, е като спортуват нещо. За мен движението е толкова нужно, колкото са храната и сънят. Мотото ми е: „Движа се, следователно съществувам“. Спортът ми дава здраве, вдъхновение, „измиване” от негативните емоции и успокояване на нервите. Монотонните движения при бягането действат като балсам за психиката и са своеобразна медитация. Отделно тялото ни окуражава с отделяне на хормони на щастието и всеки, който иска да се откаже от никотинова, алкохолна или друга зависимост, може да включи бягане поне 30 мин. шест пъти седмично. Съществува мит, че редовните кардио упражнения като бягането водят до зависимост, но това по дефиниция не е вярно, защото хормоните на щастието ги произвежда тялото ни в безопасни и перфектно контролирани от природата дози, а не ги внасяме външно с чаша алкохол или цигара например.
Колко е най-дългото време, което си издържал без бягане?
Близо половин година, но не по мое желание, а заради тежко и дълго продължило възпаление на сухожилие на крака.
Какво ще посъветваш хората, които тепърва искат да започнат да бягат?
Всички начинаещи трябва да работят много за мотивацията си, защото изкушението да се откажеш ще бъде много силно. Трябва да разбират, че това е нормално, защото тялото се стресира и се нуждае от адаптация. Да си напомнят как ще се промени стандартът им на живот, като станат по-здрави, по-издържливи и с по-силна воля. Да не си поставят нереалистични цели като това да отслабнат с 5 кг примерно за 10 дни, а просто да мислят как да бъдат редовни. Успех в живота може да има, само ако човек мисли дългосрочно. Трябва да си купят хубави обувки за бягане от доказали името си производители. Това е важно и се подценява, но спасява от травми, особено при бягане по асфалт и бетон. За начало препоръчвам да се започне с две тренировки на седмица по 15 мин. бягане всяка с темпо, с което да издържат през цялата тренировка. Ако е трудно, да спрат хронометъра, да походят малко и да продължат, като си починат. Така един или два месеца. След това добавят трета тренировка в седмицата. Трябва да слушат тялото си, което ще им подскаже кога да увеличат времетраенето на тренировката от 15 до 30-40 мин и/или седмичните тренировки от три на шест. Ако не се чувстват комфортно да си продължат да бягат 3 х 15 мин. на седмица една година или повече, без да увеличават пробега и скоростта, но просто да бъдат редовни.
