7.4 C
София

Българската читанка има история

Предназначението на читанките е било да бъдат гласно преподавани – т.е. текстовете в тях да се четат от учител и от ученици. Спорно е кое от възрожденските учебни пособия може да се приеме за първата българска читанка, още повече че наименованието й се появява чак през 1858 г. в преведената и издадена от Христо Марков книга „Читалище за децата”, отпечатана в Белград. В читанката на Марков четем: „Прилежавай да ся научиш скоро да прочиташ, да пишеш, да смяташ, зачтото, който знае да прочита, да пише и да смята, бива разумен и мъдр человек, придобива богатство и цял свят го почита”.

Сред петдесетината читанки, издадени до Освобождението, първата би трябвало да е или „Рибния буквар” (1824) на Петър Берон или „Славеноболгарское детоводство” (1835) на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович, според изследователката Елена Тачева. Освен „читанка” се среща и наименованието „четеница” и „четанка”. Сред съставителите и издателите на читанки са Тодор Икономов – „Нова българска читанка“ (1861), Никола Михайловски – „Малка българска читанка” (1866), Кузман Шапкарев – „Голяма българска читанка или втора част на българския буквар” (1868), Петко Рачов Славейков – „Първа читанка след букварът” (1868) и „Кратки прикаски за децата” (1870), Иван  Момчилов – „Начален прочет” (1869), Андрей Цанов – „Напредване чрез прочитане” (1873) и др.

Най-популярна като учебно пособие е читанката „Бащин язик за малки деца” (1873), преведена и съставена от прочутия издател Драган Манчов, която претърпява над 40 издания и десетилетия наред е в програмите на българските училища. Тя започва с разказчето „Деца в градина”:

 

Две деца, брат и сестра, тръгнали да идат на училище. Те минавали покрай една градина. На пътя било горещо и задушно, а в градината – хладно и хубаво.

– Да ти кажа ли? – казал братът на сестра си. – Не е още време за училището. Там сега е горещо и тежко, а в градината да видиш колко е хубаво. Я слушай какво сладко пеят птичките: да ти е мило и драго! Да идем ли и ние там, сестрице?

Сестра му се зарадвала за това нещо. И двете деца хвърлили букварите си в тревата, хванали се за ръка и отишли из зелените клончести дървя. В градината наистина било хубаво.

Птички непрестайно прехвръквали от дърво на дърво и пеели сладко, бубулечки лазели низ тревата.

Децата най-напред срещнали един лъскав бръмбар.

– Дойди, да си поиграем! – рекли децата на бръмбара.

– На драго сърце бих дошъл – казал бръмбарът, – но нямам време: трябва да търся храна.

– Поиграй с нас! – рекли децата на една рошава пчела.

– Нямам време да играя с вас – рекла пчелата, – отивам да бера мед.

– Ами ти не щеш ли да си поиграем? – попитали децата една мравка. Но мравката не щяла нито да ги чуе: тътри си сламчица два пъти по-голяма от нея и бърза да нареди искусното си живелище.

Децата се запрели при една катерица и поканили и нея да си поиграе с тях; но катерицата завъртяла рунтавата си опашка и отговорила, че трябва да си събира зимовище. Гълъбът рекъл, че вие гнездо за пиленцата си. Сивото зайче се спуснало към реката да си умие устицата. Така и цветът на овошките нямал да губи време с децата, защото се радвал на хубавото време, та бързал с време да си приготви сладките овощи.

На децата им станало мъчно, задето всякой си имал работа и никой не щял да си поиграе с тях. Те отишли на реката, която текла покрай градината.

– Ти поне трябва да нямаш работа – рекли й децата, – хайде да си поиграем!

– Аз ли нямам работа? – измъмрила реката сърдито. – Ах, вие, лениви деца! Не видите ли, че се мъча и дене и ноще, и не мога да си почина. Дали человеци и животни не напоявам? Кой друг пере дрехи като мене, кой кара воденици, кой носи варници? Ох, аз имам толкова много работа, щото ми се върти главата! – казала така речицата и си тръгнала пак по дребно камъне.

На децата от това станало още по-мъчно, та си рекли: „По-добре беше да идехме на училището по-напред, та че на връщане да наминехме в градината”. Но тутакси момичето съгледало на едно клонче едно мъничко и хубавко славейче, което пеело много хубаво.

– Ей, ти, весело славейче! – извикало момичето на славейчето. – Ти вече се види, нямаш никоя работа, поиграй с нас!

– Така, а! – изчуруликало разсърденото славейче. – Не ходя ли весден да ловя мушици, за да изхраня пиленцата си. Аз съм дотолкова уморено, щото не мога да шавна крилата си; та че и сега приспивам пиленцата си и им пея и песня. Ами вие какво сте направили днес? На училище не ходихте, нищо не научихте, беснеете по градината, па още и на другите бъркате да работят. Я си вървете там, дето са ви пратили; трябва да знаете, че почиване и игране са угодни само на оногова, който си е свършил работата.

Децата се засрамили, отишли на училището, ако и да било вече късно, но чели с все сърце.

 

Любопитно е да разгърнем пожълтелите страници и на читанката на Христо Г. Данов, озаглавена „Втора четеница за ученици в средни училища” (1868), отпечатана във Виена. Ето няколко реда от нея, толкова актуални и днес:

 

Който чете малко наеднъж, запомня толкова по-добре. Не чети много и бързо. Чети повече с разсъждение, често туряй книгата си на страна, вглъбявай си прочетеното и размишлявай връх него.  Прави си бележки от списанията, които прочиташ, но само от избрано нечто, не такова, което ти угождава и с което съгласяваш. Преглядвай бележките си от време на време. Не чети никога чужди бележки, записки и писма, ако имаш случай.

 

След Освобождението читанката започва да се променя и в нея влизат стихове, разкази, приказки, които пишат българските писатели. През ХХ век най-популярните читанки от първи до четвърти клас са били съставените от колектив в състав: Елин Пелин, Ран Босилек, Хр. Спасовски, Т. Близнаков и Геньо Дочев. Издава ги най-голямото българско издателство през 30-те години на ХХ век – „Хемус”.

Читанката за втори клас започва със стихотворението „Напред” от Елин Пелин:

 

Напред, другари малки,

във стройни редове,

училищният звън

на работа зове!

 

На родната земя

надеждата сме ний,

напред къмто наука,

звънецът вече бий!

 

И нека надалече

гласът ни да тръби:

„Ей, татковино мила,

ти вяра не губи!”

 

В тази, многократно преиздавана до 1944 г. читанка участват автори, които или днес са класици, или са напълно забравени, тъй като са в немилост по времето на соца. Сред тях са Асен Разцветников с гатанка, Димитър Бабев със стихотворението „Детска молитва”, Георги Райчев с разказа „Най-хубавото птиче”, Пенчо Славейков със стихотворението „Внуче”, Ран Босилек със стихотворението „Слънчоглед”, Дора Габе със стихотворението „Божа майка”, Ангел Каралийчев с разказите „Ябълка” и „Итко и бежанчето”, Елисавета Багряна със стихотворението „Молитва”, Александър Божинов със стихотворението „Мравка и Щурчо”, народната приказка „Дядо вади ряпа”, преразказана от Ран Босилек и т.н.  Нека припомним едно кратко разказче в стихотворна форма от поета Димитър Пантелеев:

 

От малкото прозорче на татковата къща аз виждам широката земя: реки, гори, балкани, полета разорани и кичести села.

От малкото прозорче обикнах аз земята, която ме роди, в която са живяли деди и прадеди.

 

Конкурент на Елин-Пелиновата читанка за четвърти клас от 1940 г. става съставената от д-р В. А. Манов, Д. П. Койчев, М. Фридманов и Б. Шейтанов, която отпечатва издателство „Казанлъшка долина”. Тя започва с класическото Вазово стихотворение „Аз съм българче”, продължава със „За своя род и език” – откъс от славянобългарската история на Отец Паисий, с началото на романа „Под игото”, със стихотворението „Синовна обич” на Пенчо Славейков, „Бащина отмяна” – стихотворение от Стоян Дринов и т.н. Читанката в началото си е посветена на есента, да припомним публикуваното в нея стихотворение на Емануил Попдимитров:

 

Тихичко окапват

жълтите листа,

вятър ги пилее

широм по света.

Надалеч полята

глъхнат като в сън,

само на стадата

чуй се сладкий звън.

И орач прилежен

угари бразди,

а глъсът му екне:

„Хайде, Сивчо, дий!”

 

Към това стихотворение съставителите са поставили задача за ученика: „Опиши настъпването на есента по вас!”, като са добавили и следната пословица: „Есен песен не ражда”.

Читанките през Третото българско царство си отиват заедно с него.  През 1945 г. са отпечатани новите. Така читанката за трети клас на корицата си вече няма четящи деца, а момче и момиче, които с букет посрещат съветската армия. Заглавното стихотворение също е различно – „Високи сини планини” от комунистическия поет Младен Исаев:

 

Високи сини планини,

реки и златни равнини,

небето като от коприна –

това е моята родина!

 

Обичам таз земя голяма,

тъй както си обичам мама,

тук мила ми е всяка птица

и всяка мъничка тревица.

 

Обичам българските думи,

що слушам по поля и друми,

обичам хубавите песни

и наште приказки чудесни.

 

Когато гледам планините

и слушам да шумят реките,

в шума на Рила и Пирина

аз чувам моята родина!

Между 11-те съставители на въпросната читанка ще споменем имената на поетите Асен Босев и Христо Радевски, на писателя Камен Калчев, чиито творби са задължителни за учебниците до 1989 г. А сред авторите – Стоян Ц. Даскалов, Емил Коралов, Илия Волен, изявили се по-късно като ярки представители на т.нар. социалистически реализъм.

Беглият поглед върху историята на българската читанка подсказва, че идеологизирането й е в тон с времето, в което тя се появява. Възрожденските читанки, сравнени с тези след Освобождението и особено след 1945 г., днес звучат като симпатичен пасторал, поразяващ с простотата на внушението си.

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...