Кога влажната кашлица е сериозен повод за притеснение?
Когато общото състояние е сериозно увредено, пациентът (особено ако е дете) отказва да се храни, има продължителна температура, няма сили да отхрачи, а се чувства задръстен от секрети, има промяна в цвета на лицето и устните и т.н.
С какво се отличава бронхитът?
Бронхитите са възпаления на бронхиалното дърво. При него възпалението, което е било на по-горните етажи на дихателната система, се задълбочава и преминава към бронхиалното дърво. Могат да бъдат засегнати бронхи с различна големина – колкото по-навътре в белодробните разклонения навлиза инфекцията, толкова по-голяма опасност има от развитие на пневмония. Когато възпалението обхване крайните разклонения на бронхиалното дърво и алвеолите, говорим за бронхиолит и пневмония.
При преслушване лекарят може да установи хрипове с различна характеристика – едри, средни или дребни, свиркащи или влажни. Тази находка, заедно с лабораторни изследвания и евентуална рентгенова снимка, позволяват на лекаря да постави диагноза бронхит, бронхопневмония или пневмония. В хомеопатията, след поставяне на диагнозата, се интересуваме още от конкретните усещания на пациента от гръдния кош, вид, цвят и мирис на потта, общо състояние на пациента, характеристиките на кашлицата, симптоми от други органи и системи, наличието или липсата на жажда и предпочитаните напитки (топли или студени), отношение на пациента към състоянието му – страх, апатия и т.н.
По какво можем да заподозрем развитието на бронхопневмония?
Бронхопневммонията е сериозно инфекциозно заболяване, което може да се развие остро, подостро или да рецидивира. Клиничната картина включва висока температура, втрисане, хрипове, кашлица, болки в гърдите и др., но понякога може да протече и атипично, затова трябва добър контакт с лекаря за поставяне на точна диагноза. Пациентът не може сам да си постави подобна диагноза – всеки по-сериозен проблем с дихателните пътища, независимо дали е придружен от висока температура или само общо влошаване на състоянието, трябва да се проследи от лекар. С особено голямо внимание трябва да се отнасяме към рисковите групи – малки деца и много възрастни пациенти.
Какво лечение прилагате вие на бронхитите?
Подходът при лечението на остри и хронични бронхити е строго индивидуален. Лекуваме всеки пациент според характеристиките на неговия организъм, историята на заболяването, времето, за което се развива, наследствени фактори и редица други параметри. Няма универсално лекарство за бронхит или за бронхопневмония. Това е в основата на хомеопатията – индивидуалният подход към пациентите. Освен това трябва да подкрепим организва с достатъчно течности, отхрачващи лекарства, шуслерови соли, дихателни упражнения, компреси или лапи. В нас идват и деца с родителите си, и възрастни. В курса на лечение наблюдавам, че пациентите стават все по осъзнати за това, което се случва с тях, не само когато са болни, но и като цяло. Обикновено в началото им е много трудно да представят точна информация за състоянието си, въз основа на която да се назначи хомеопатично лекарство. Но след време вече са достатъчно подготвени за това какви въпроси им задава лекарят, за да се снеме анамнезата качествено.
А най-често при бронхопневмония?
За да се лекува бронхопневмония с хомеоптични лекарствени средства е важно лекарят да познава добре позологията – науката за хомеопатичната доза и да има задълбочени познания по хомеопатия. Понякога се налага да предписваме по-високи потенции и по-чести приеми. Освен строго индивидуалното хомеопатично лечение препоръчвам и правилен режим на хранене, общоукрепващи средства и всичко изброено по-горе при бронхита. При някой пациенти се провежда паралелно лечение с антибиотик и хомеопатични лекарства.
Какво бихте препоръчали на нашите читатели, за да избегнат евентуални белодробни усложнения през зимния сезон?
Най-важното, което мога да дам като препоръка, е да не разчитат на мерките, които ще вземат в последния момент, когато вече са болни. При хора, склонни към заболявания на дихателната система, е добре да се направи консултация с лекар хомеопат. Целта е да се подобри общото състояние на организма и имунния отговор. В класическата хомеопатия определяме т.нар. конституционален тип на пациента, като отчитаме неговите предразположености към заболявания, средата, в която пребивава и редица други фактори. Предписваме индивидуално подбрано лекарство и провеждаме профилактика и лечение на унаследените слабости.
Пример от практиката
Дете на 3,5 години с шест бронхиолита и астма. Бащата и бабата на детето имат сенна хрема. Прадядото по бащина линия е починал от туберкулоза. В семейството на майката също има множество алергични прояви. Детето е хоспитализирно многократно, провеждана е терапия, предписани са средства за профилактика, но всичко това не е достатъчно.
Детето е от нормална бременност, раждането е без особености. Родено е с много коса и има окосмяване по гръбчето. Към момента на прегледа наблюдаваме сини склери и дълги мигли, малки черни бенки по лицето и тялото. Детето е живо и енергично, страхува се от тъмното и да остане само в стаята. Много чувствително към миризми и реагира болезнено на забележки. Лесно се натъжава, ако някой от родителтие е в лошо настроение. Проявява необичайна за възрастта си състараделност и е много впечатлително. Обича шоколад. Има отвращение към риба.
На фона на всичко това има моменти на афект, когато проявява инат, тръшка се по земята и даже си удря нарочно главата. Детето е капризно по отношение на храната и се поти обилно по време на сън, най-вече в областта на гръбчето и главата.
За да се синтезира и отсее информацията, е необходимо време и затова хомеопатичното интервю продължава дълго. Всяка една от изброените по-горе характеристики „говори” много на лекаря хомеопат, който ще ги използва за анализ и предписание. От голямо значение е назначаването на правилното лекарство, точната доза и подходящата схема, за да се възстанови реактивността и да се стимулират естествените оздравителни сили на организма.
При такъв пациент хомеопатът назначава индивидуална конституционална терапия, заедно със специални хомеопатични лекарства (миазматични), които помагат на организма да преодолее този модел на боледуване, при който всяка настинка директно поразява белодробната тъкан. След лечението в практиката наблюдаваме, че при повечето пациенти намалява честотата и тежестта на прояви, а впоследствие e възможно проблемът напълно да отшуми. Острите епизоди също могат да се лекуват с хомеопатични лекарства.
Хомеопатията разполага с арсенал от 5000 лекарствени средства, с много добри справочници и компютърни програми, които ни помагат да анализираме правилно и да предписваме най-подходящото лекарство за нашия пациент.
