6.8 C
София

Благотворителност – сложна дума с много неизвестни

Изведнъж всички налични добрини в сърцата на хората се събуждат, събличат дебелите си кожуси и остават по-бели и от белия сняг. Сякаш една ванилия е основателна причина да разбереш, че можеш да си спестиш килограми душевна тежест само с една добра дума или мил жест. Няма начин да не сте попадали съвсем случайно на гръмки телевизионни отразявания, показващи как еди- кой си телефонен оператор e дарил еди-каква си сума за онкоболно дете. Същият този оператор кара възрастни хора да се обвързват с безумни планове, от които няма измъкване. Това може и да се случи дори и на човек, който е далеч от пенсията. Просто ставаш един крепостен селянин и години не можеш да се отскубнеш от тарифа, която е като за междугалактически разговори.

Доброто няма нужда от телевизионни появи, репортажи и интервюта. Истинската добрина не се изчерпва с набутване на балон и портокал в ръцете, за да ти покаже, че монополистът еднократно може и да не е чак такъв хищник. Смятам големите търговски центрове за едно от най-вредните човешки „изобретения“. Но по време на нечовешки студ това е единственото спасение за изнервени майки и пълни с енергия деца. Докато стигнем заветната цел с детския кът, обезателно ще се намерят поне няколко мили промоутърки, които със заучени фрази и идеално отработен жест ви напъхват поне 2-3 бонбона и я балон, я ключодържател. Бихте ли взели нещо от един гигант, според когото в дома ви има поне 2-3 басейна с минерална вода олимпийски размер? Не, ама за детето, нали… И как звучи – „платете си сметката и участвайте в томбола за 5 чадъра с логото ни“. Колко мило, почти пуснах една сълза. Изплатила съм поне тон чадъри и въпреки това ми става драго, когато ме ласкаят така. Това си е чиста манипулация, изучава се в елитни учебни заведения и борави с най-незабележимото – човешките емоции в духа на празника.

Във времето, когато въпросът за бежанците не стоеше на дневен ред, входът ни се превръщаше в нещо средно между дюнерджийница и арабски ресторант. Новодошлото многолюдно семейство раздаваше на съседите хомос (всички го наричат хумус, ама не е), а ние им връщахме баница и шопска салата. Докато като същински гид ги развеждах из забележителностите на столицата, в която хората бяха попаднали, се спрях пред един просяк и понечих да му оставя нещо в ръката. Бащата на фамилията ме спря с думите: „Не се бъркай в Божията воля!“. Той искаше да ми каже, че да си на ръба на оцеляването е съдба, а не случайност.
Тези хора отдавна не са ни съседи, все още обаче в съзнанието ми стои това предупреждение да не се бъркаш там, където друг е решил да изпрати изпитания.
Само пред дядо Добри не спрях импулса си. Бръкнах в портмонето и подадох една банкнота на сина си. Човекът я пое тихо и само леко допря устни до ръката на детето. Мен дори и не ме удостои с поглед. Същият този старец живее от подаянията на съселяните си, носи груба вълнена наметка и зиме, и лете. И докато празнуваше стогодишния си юбилей, крадци нахлуха в стаята му, за да проверят къде е скрил парите от даренията. Страх нямат ли тези хора?
Точно страхът е една от причините някой богаташ да развърже кесията си. Страх от Бога, от невидимия пръст, който те нарочва и сякаш всичките ти усилия да успееш са обречени на провал. Защото може и да се скриеш от очите на хората, но от очите на справедливостта – няма как. А най-страшни са тези на собствената ти съвест.
Благотворителността, както и добрината, нямат специален ден. Те не се нуждаят от фанфари, гръмки фрази и реклама. Те са си там – малки, дребни, скромни и почти невидими. Носят дивиденти само на слабите, силните ги правят, без да разтръбяват на всички, че са оставили 2 лева в касичка за болно дете.
В детската градина цялата група единодушно реши, че обезателно трябва да се включим в кампания по събиране на пластмасови капачки. Колкото повече, толкова по-бързо един инвалид щеше да получи инвалидната си количка. Разказах на всичките си познати за инициативата и торбите бързо започнаха да се пълнят. Една от бабите, прибираща внучетата си, каза, че няма възможност да носи капачки, защото не купува никакви скъпи безалкохолни напитки. Но даде 3 лева, защото искала да помогне.
Няма как да не са ви се насълзявали очите, когато докато вечеряте, а по телевизията  дават физиономията на някое изплашено дете или самотен старец. И ако сте честни, някак си от нищото в главата ви за секунда няма как да не е преминала мисълта, че това е част от живота на другите, не и от вашия. Съвсем нормална човешка реакция – няма причина за притеснение. А всъщност има. Защото докато сипвате от топлата храна на обичаните си хора, някъде далеч някой си мечтае за семейство, топъл дом или просто една добра дума. И този някой не е актьор от телевизионен клип, а съвсем истински човек от плът и кръв.
Вече ще внимавам повече, когато ме предупреждават да не се бъркам в нечия нещастна съдба. Може моята намеса да стопли сърцето му.

Актът на даване е най-искрен, когато зад него дори и за секунда не се прокрадва чисто човешкото „а дали ще ми се върне?“. Не е нужно да сте последовател на духовно учение, за да сте наясно, че ако тръгнете с добро, с добро ще ви отвърнат. Въпросът е дали това може да е причина или цел да направиш жест на благотворителност, защото се надяваш, че и на теб ще ти протегнат ръка. Нямам отговор на този въпрос. Но знам, че дори и да не се върне, едно добро никога няма да се загуби.

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...