Валентин Петков е микробиолог и експерт по биотехнологии, завършил е Института по хранителни технологии – Пловдив. Има добри познания по химия, агрономство, хранене на растенията и борба с вредителите. За него и съпругата му отглеждането на цветя е не само хоби, но и семеен бизнес.
Спомняте ли си началото и кое беше онова нещо, което ви накара да се занимавате с производство и отглеждане на цветя?
Това винаги ми е било хоби. Още от младини се занимавах с това, бях луд, дори сънувах растенията. Още като студент се заплеснах по кактусите, имах около 300-400 вида, сеех, присаждах. Занимавах се с това през свободното си време.
Винаги са ме вълнували растенията, падам си по-екзотичните. Като се увлека по някое растение, става чудо. Сънувах кактуси, други растения и не съжалявам. Сега си имам растения фаворити – например, пустинната роза. Преди време купих семена и започнах да го отглеждам. Сега имам друг фаворит – кампанулата. Страхотно растение е и най-важното е, че е зимоустойчиво. Има и едно друго – левизия, която има сортове, цъфтящи още от първата година.
Първи започнах да гледам коледни звезди и циклами. Имам си мои слабости. Увлякох се по декоративните треви, има невероятни, но изискват голяма площ, за да се гледат на открито при естествени условия, а моята оранжерия е два декара и половина. Започнах този бизнес много наивно, много глупаво, с много малко знания за нещата, в които се хвърлям. Познавах растенията, разбирах ги, усещах ги, а това не се учи. Но всъщност не знаех колко сложно е всичко това, което искам да правя. Нещата са по-сложни от едно хоби. Примерно, да си направиш планирането на културите, кога да отгледаш едно цвете като био цвете, колко време да го гледаш, кога да го продадеш, на какво след това да заложиш. Случва се да работя по 10-12 часа на ден и вече не ми се случва да почивам. Но не ми тежи. Работохолик съм и не се оплаквам. През миналата година съм почивал само 4 дни.
Казахте че баща ви е бил агроном. На какво ви научи той?
Научи ме на много труд и постоянство и съм му страшно благодарен за това. Беше строг и взискателен към мен, но той самият работеше много. И на мен, и на брат ми не ни е давал повече от седмица ваканция да се шляеме по улиците. Бях в прогимназията, спомням си, играех с момчетата, но един ден ме извика и ми каза: „Хайде, от утре си на работа“. И така всяко лято. Не е имало лято, в което аз да не работя. Но той не можа да ме научи да използвам парите. Не ме научи да харча пари, което е страшно важно – да умееш да ги управляваш. Икономическата култура на младите хора, на децата, не се формира правилно. Те трябва да се научат да работят и разумно да харчат парите за креативни неща.
Какви растения започнахте да отглеждате?
Започнах с тропически растения, с това, което правят холандците. После осъзнах, че това е грешка, защото не можем да ги стигнем като био технология. После смених посоката, непрекъснато съм склонен да променям нещата. И считам, че единственото сигурно нещо в този живот, е промяната. И това е неизбежно.
После продължих с разсади за балкони и градини, но с тях е трудно да се издържаш. За този пазар трябва да имаш голям асортимент. По света има оранжерии, които гледат по 1-2 култури, ние гледаме 22. Но трудно може да се постигне това качество, когато в едно помещение отглеждаш различни растения, които изискват различна естествена среда и условия, за да бъдат по-близо до природата.
Сега, през пролетта какво трябва да се направи и къде се крие уникалността на растенията?
Сега трябва да се поръчват неща, които се търсят през зимата, защото после хубавите сортове се изчерпват. Растенията са нещо уникално, но ние не се отнасяме достатъчно уважително към тях. Те са единствените производители на тази земя, всички други сме консуматори. Те, от мъртвата земя, водата и слънцето, създават продукт. Идва пролетта и ние можем да се обърнем към растенията, да създадем малко красота не само в дома си, а около жилищата, на улицата, в града, навсякъде. Градът ни е отвратителен, сив скучен. Мои приятели от Италия казват: „Нанасяме се в апартамент и след няколко дни се звъни на вратата. Оказва се, че е жена от общината. „Трябва да си поставите сандъчета с цветя на прозорците, ако не – ще бъдете глобени“. Обърна се и си замина“, разказват моите близки. Какво пречи на общината да накара всеки един от нас да сложи поне на един прозоцер сандъче със цветя през пролетта? На времето по бул. „Цариградско шосе“ (там вървяха делегациите) бяха задължили всички да имат цветя на балконите. Средно около 15 лева може да даде един човек, за да направи едно богато съндъче с много цветя всяко лято.
А пролетта е времето, когато се засаждат много мушката, сакъзи, петунии, в момента има невероятни сортове цветя – красиви и евтини. Едно сандъче събира пет разсада от един лев, общо пет лева, и сандъчето струва 3 лева, пръстта – 3 лева, стават общо 11 лева. През пролетта могат да се засадят много цветя и да се направят красиви градът, дома, градината. Има хора, които хвърлят страшно много пари за цветя.
А днес какви са цветята във вашата оранжерия?
Повечето са цъфтящи саксийни цветя – мушката, сакъзи, петнунии, циклами, кампанули (това е тайна, казвам го първо на вас). Гледаме бегонии, еделвайс. Мушкатата са много адаптивни растения и се приспособяват към различни условия.
Целта на цветето е да ти даде красота и радост. И когато човек говори на цветята, по някакъв начин се разтоварва. Произвеждаме широка гама от пролетни и летни цветя като пеларгониуми (мушкато и сакъзче), петунии (каскадни и бордюрни), бегонии, импатиенс, тагетес, виоли, лобелия, вербена, портулака (калдаръмче), газания, агератум, алисум, бакопа, калибрахоа и др. В последните години се утвърждаваме като производител на циклами, градински хризантеми, примули и коледни звезди с много високо качество.
Кое е специфичното при отглеждането на био цветя?
Използваме висококачествени почвени смески, естествен подбор на почвата, слънце, вода, висококачествени семена и разсади от елитни доставчици от Холандия, Германия, Белгия, САЩ и Израел. Освен това важно е торенето с био тор, което обогатява растежа и живота на растението. Спазват се определени технологии – специална хигиена на растенията, не се третират с допълнителни препарати, което ги прави по-дружелюбни и естествени. Оттук нататък, оставени в ръцете на клиентите, тези цветя трябва да бъдат отглеждани по същия начин, както ги отглеждам аз, предпазвайки ги от болести и вредители, и ако не се отглеждат така, те престават да бъдат био цветя.
Малко са растенията, които излъчват вредни и отровни вещества. Има такива сортове, които допълнително се обработват, за да не предизвикват алергии. Например, примула обконика, която преди време е дразнела човешката кожа, сега се произвежда и отглежда в нова серия, която е изключително красива. Световна тенденция е такива растения да се обработват допълнително, за да се избегнат вредни за хората реакции и въздействия.
Как оцелявате в този бизнес?
Боксуваме като икономика много сериозно. Бих казал, че хората, които се захванаха да правят нещо съществено в бизнеса, са вече отчаяни. Трябва да ви кажа, че трупаме много кредити, но слава богу, че банките проявяват разбиране. Много трудно оцеляваме, защото първо ние сме под натиска на външния пазар – и на цветя, и на био цветя. Нормално е да сме в неизгодна позиция, защото на второ място, сме изостанали технологично в производството много сериозно.
А светът през последните години дръпнаха технологично – невероятни иновации, страшно много пари се влагат в този бизнес, защото те печелят добре. Но ние не можем да се доберем тези нива, защото образно казано, с един скок трябва да се качим на покрива на блока. Това е разстоянието, горе-долу, от това, където се намираме ние, и това, което прави светът. В този смисъл, държавата е огромен длъжник на икономиката, на бизнеса, защото младият, прохождащият бизнес в България, е като едно малко дете. У нас всеки започва да прави бизнес – и икономически неграмотните, и технологично неграмотните. Да не говорим за това, че никой не проявява грижа към тези хора. Не може някой да започне бизнес в нашата страна, без определена подготовка. Има хора, които не знаят имената на цветята, с които работят, или ги научават от купувача, доставчика и т.н. Важна е икономиката, ценообразуването, стокознанието. Не може да не се познава физиологията на растенията. В момента се говорят отчайващи глупости в магазините. Когато искаш да правиш даден бизнес, докажи, че си професионалист. Когато се прави нещо без нужната подготовка, това ни пречи да се движим напред.
Къде е ролята на държавата по отношетние на вашия сектор – производството на цветя и био цветя?
Виждам я, но цялата работа, е че държавата няма приоритети, но ако тя има приоритети, то това би могъл да бъде един от тях, защото ние имаме всички дадености. Селското стопанство, особено производството на храни, също трябва да бъде приоритет.
Цветята също са нещо много важно, но държавата трябва да се замисли. Ето, например, в една Холандия цял свят се стича да продава цветя, всеки иска цветя оттам. Кое ни пречи България да бъде втори център на цветята? Всичко можем да произведем, но трябва да има държавна политика в това отношение. Един Израел е страна, превърната в градина, благодарение на определена политика, а и защото хората са работливи. Част от най-добрите фирми в производството на цветя и био цветя са израелски, наред с холандските и немските. В една Полша, където имаше частни земеделски стопанства още по времето на социализма, и сега има цветари, които напредват сериозно, но там храните не се облагат с ДДС или този данък е много нисък, а цветарството и всички декоративни растения са обложени само с 5% ДДС. Така в Полша държавата подкрепя сектора и поляците изнасят много цветя.
А успехът какво е?
Успехът е нещо временно. Несигурно. Аз правя това, което искам, трудно ми е, не съм богат, храня си семейството. Повече не ми трябва. За мен е важно, че върша това, което искам и обичам. В никакъв случай нямам амбицията да бъда богат. Има една интересна книга – „Съседът милионер“, излезе преди 10-тина години и в нея двама учени анализират живота на милионерите в Америка, средната класа, която има заделени до 10 милиона. Болшинството карат коли втора употреба, живеят в нормални квартали, не богати, но не и бедни, работят наравно със своите работници. Болшинството са първо поколение милионери, създали са собствен бизнес. Авторът описва какви са навиците на тези хора. Те работят, не защото искат да се показват, да носят маркови дрехи и да карат луксозни автомобили, те просто поддържат определен стандарт. А аз възприемам работата си като мисия и мисля, че наистина съм успял и щастлив човек. Аз искам на хората да им е хубаво и красиво. А цената на успеха е може би в това, че се самораздаваш.
