Кои са съвременните предизвикателства пред развитието на био земеделието в България?
Предизвикателството, което стои пред нас, е насърчаването на повече земеделски производители да преминават към биологично производство. Защото това производство допринася едновременно за опазването на околната среда – укрепва агроекосистемите, опазва био разнообразието и предоставя възможност на бъдещите поколения да се възползват от съхранената природа; за производството на здравословни храни – тази форма на земеделие отговаря на нуждите на нарастващия брой потребители, тъй като използва безопасни и прозрачни методи на производство. Също така има и социален ефект – създава заетост в селските райони и повече работни места, в сравнение с конвенционалното земеделие. Биологичното производство в България в последните години е един от секторите, които дори в условията на криза, бележи ръст. Ежегодното увеличение на площите и броя на операторите в системата на контрол, са свързани с усилията на МЗХ, в партньорство със социално-икономическите партньори, за популяризиране на ползите за производителите и потребителите, както и с предоставянето на гаранции за този вид производство. Все повече земеделски производители се насочват към биологично производство, както и все повече потребители търсят здравословна и незамърсена с изкуствени торове и други химически съставки продукция.
Кои са основните култури, които се отглеждат у нас по биологичен начин?
Основните култури които се отглеждат в България по биологичен начин са:
- Трайни насаждения, като най-висок е делът на плодовете и орехоплодните (лешник, орех и бадем).
- Зърнено-житни култури – основно пшеница, ечемик, овес, кaто има увеличение на площите със спелта и лимец.
- Технически култури – основно слънчоглед, маслодайна роза, лавандула, медицински растения, подправки и билки.
- От групата на зеленчуците, отглеждани по биологичен начин у нас, са предпочитани основно домати и краставици, които се характеризират с традиционни вкусови качества, също така и лук, моркови, марули, карфиол, броколи, грах, култивирани гъби.
- През последните години се забелязва увеличение на площите с нетрадиционни за нас видове, като артишок, което е показател за желанието на българските производители да отговорят на нуждите на пазара и да обогатят гамата от отглеждани продукти.
Лозарството и винопроизводстнвото са друг важен сектор на биологичното производство в нашата страна, как се развиват те?
Да, безспорно друг основен сектор на биологичното производство у нас е лозарството и винопроизводството. Заслуги за чудесния вкус на българските вина имат специфичните почвено-климатични характеристики и древната ни традиция в областта на лозарството и винопроизводството. През последните няколко години се наблюдава увеличаване на площите с винени сортове лозя, отглеждани по биологичен начин. Биологично вино в България се преработва от старите местни български сортове Мелник, Мавруд и други, както и интродуцираните сортове – Мерло, Каберне Совиньон, Сира, Мускат Отонел и други.
За последната година значително са се увеличили и площите с постоянни ливади и пасища, както и тези с фуражни култури от обработваеми земи (култури за зелено). Това се дължи на засиления интерес от страна на операторите към биологичното животновъдство. През последната година най-голямо увеличение се наблюдава при козите, отглеждани по биологичен начин. Броят на пчелните семейства в система на контрол също бележи ръст в сравнение с предходната година. Предпоставка за това увеличение е добрият прием на биологично произведения пчелен мед на международните пазари.
Какво се очаква в това отношение до края на 2015 година?
До края на 2015 г. се очаква запазване на тенденциите за увеличаване на броя на биологичните оператори и размера на площите в система на контрол, както и нарастване на видовото разнообразие на отглежданите по биологичен начин култури и селскостопански животни. Министерство на земеделието и храните ще продължи да работи в посока гарантиране на изпълнението на държавната политика в областта на надзора и контрола на биологичното производство и спазването на изискванията на европейското и националното законодателство в областта, възможностите за подпомагане на биологичните производители през периода 2014-2020 г., както и популяризиране на ползите от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве и биологичния метод на производство, като щадящ околната среда и запазващ природните ресурси.
По какви европейски проекти и програми се работи и кое е приоритет за нашата страна?
Пазарът на биологични продукти в ЕС и в световен мащаб се развива динамично, като независимо от условията на криза, бележи постоянен ръст. Реформите в Общата селскостопанска политика за програмния период 2014-2020 г. определят 30% от директните плащания да бъдат отделени за т. нар. „зелени директни плащания”. Биологичните производители ще получават безусловно „зелени директни плащания” за площите в система на контрол. Бъдещото развитие на земеделието в Европейския съюз след 2014 г. и финансирането му е все по-тясно свързано с темата екология и устойчиво използване на природните ресурси. Съгласно разпоредбите на Регламент на европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., България е разработила отделна мярка: 11 „Биологично земеделие” в рамките на новия програмен период на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. В рамките на тази мярка ще се изпълняват две подмерки: едната е подмярка 11.1 Плащания за преминаване към биологично земеделие за хектар ИЗП, а втората – подмярка 11.2 Плащания за поддържане на биологичното земеделие за хектар ИЗП. Очаква се мярката да има положителен ефект и принос към устойчивото развитие на селските райони, като допринесе за околната среда и смекчаването на последиците от изменението на климата, подкрепи малки и средни ферми, повечето от които са семейни. Това е едно голямо признание за нарастването на значението на биологичното земеделие в Европейския съюз.
Какви са перспективите за развитие на био пазарите у нас как се осъществява контрола върху тях?
Пазарът на био продукти в България е сравнително нов и все още твърде малък, но в същото време бързоразвиващ се. През последните няколко години се наблюдава бум на пазара на био продукти у нас. Увеличава се броят на специализираните магазини, както и броят на големите търговски вериги, които се включват в дистрибуцията на био храните, но засега търсенето на такива продукти у нас продължава да изпреварва производство.
Българските био продукти, продавани в нашите магазини са мед, чайове и подправки, сладка и конфитюри, консерви пресни плодове и зеленчуци (домати, краставици, корнишони, грозде, малини, ягоди), кисело мляко, хляб, био сирене – овче и краве. Вносните биологични продукти са представени от цяла гама детски храни, кафе, шоколад, сладолед, мюсли, ориз, захар, чай, зехтин.
Около 95% от произвежданите в България био храни и продукти се изнасят в чужбина – предимно в САЩ, Канада и ЕС, които са сред най-големите потребители на зелени продукти. Така едва 5% от продукцията на родните ферми намира реализация на вътрешния пазар.
На какви условия трябва да отговаря един производител на био продукция, за да вземе сертификат, каква е процедурата?
Биологичното производство е доброволна система на контрол и съгласно европейското и национално законодателство всеки оператор, който произвежда, приготвя, складира или внася биологични продукти от трета страна или който пуска на пазара такива продукти, подлежи на система на контрол, като това условие е изпълнено когато: производителят има сключен договор за контрол и сертификация с одобрено от министъра на земеделието и храните контролиращо лице. Контролиращото лице следи за спазването на разпоредбите в областта на биологичното производство. Списък на тези одобрени лица може да се намери на следния електронен адрес: www.mzh.governement.bg в рубрика „Биологично производство“, подрубрика „Информационни регистри“. И второ, когато производителят е уведомил министъра на земеделието и храните в срок един месец от датата на сключване на договора за контрол и сертификация за преминаване към биологично производство.
Уведомлението се извършва, като се изпрати по официален път в Министерство на земеделието и храните копие от сключения договор за контрол и сертификация за включване в базата данни на на лицата, които с цел търговия произвеждат по биологичен начин или внасят в страната растения и/или животни, растителни и/или животински продукти и храни от растителен и/или животински произход.
От миналата година е създадена и възможност за лицата, които с цел търговия произвеждат по биологичен начин или внасят в страната растения и/или животни, растителни и/или животински продукти и храни от растителен и/или животински произход в реално време да обявяват по електронен път дейността си, което е в изключителна полза на всички заинтересовани страни за получаване на своевременна информация за състоянието на биологичното земеделие у нас. Обновеният регистър предоставя актуален списък с информация за био операторите в България по области и с обявените от тях дейности.
Потребителите могат да правят справка за актуалност на дейността на даден производител, преработвател, търговец или вносител, търсейки по име, област или продукт. Много скоро, освен информацията за дейностите на операторите, ще се добавят и актуалните сертификати за произведените от тях продукти. Електронният регистър, както и формулярът за обяваване по електронен път, могат да се намерят на следния електронен адрес: www.mzh.governement.bg в рубрика „Биологично производство“.
По какво можем да различим един биологичен продукт?
Когато един продукт е произведен в система на контрол и са спазени всички изисквания на законодателството, операторът получава освен сертификат за биологично произведена продукция и правото да поставя знаци върху етикетите.
Знакът „Европейски лист“ изобразява звездите, символизиращи ЕС, във формата на лист на зелен фон. Това е пряко въздействащ символ, съдържащ две ясни послания: Природата и Европа. Непосредствено под знака се изписват задължителни обозначения, които носят следната информация:
АБ-ВГД-999 (кодов номер на издаващия сертификата)
„АБ“ – е кодът по ISO на държавата, в която се осъществяват проверките, както е посочено в член 58, параграф 1, буква а)
„ВГД“ – термин от три букви, който показва метода за биологично производство, както е посочено в член 58, параграф 1, буква б), например: „оko“, „org“, „eko“, „bio“ и т.н.
„999“ – е референтният номер, състоящ се максимум от три цифри, който се прилага съгласно член 58, параграф 1, буква в)
Само когато на етикета има изобразен този знак и информация можем да сме сигурни, че продуктът е наистина произведен по биологичен начин.
Каква е био българската продукция, предназначена за износ?
Българската био продукция, предназначена за износ, основно се свежда до зърнено-житни култури (най-вече пшеница, билки, чайове), свежи, замразени или консервирани плодове и зеленчуци (краставици и домати, предимно оранжерийно производство), както и ядки. България е традиционен производител на различни видове биологично сертифициран пчелен мед с отлични качествени показатели. Българските компоти, сладка, лютеници, сирена, сушени плодове и ядки имат превъзходни вкусови качества.
В каква посока ще продължат усилията на Министерство на земеделието и храните, така че българските био продукти да бъдат легитимни в Европейския съюз?
Усилията на Министерство на земеделието и храните се изразяват освен в създаването на правна рамка за функциониране на системата на контрол и сертификация, която прави българските био продукти легитимни в Европейския съюз, така и в информационни и разяснителни дейности за ползите и предимствата на биологичното земеделие. Тези усилия са насочени и в посока на това българските производители да работят за българския пазар, защото продуктите ни са с изключително високо качество и българските потребители ги заслужават. Задача на Министерство на земеделието и храните е да информира обществото за ползите, които биологичното земеделие и биологично произведените храни могат да донесат за здравето на човека, околната среда и хуманното отношение към животните.
Биологичното производство в България може да бъде много печеливш бизнес, защото имаме всички предпоставки да бъдем една от уважаваните страни, снабдяващи Европа с био продукти, поради сигурното и трайно ориентиране на потребителите към тези храни.
