Миналата година проучване открива, че безпокойството е задминало депресията в съревнованието им за първото място за най-често диагностициран проблем с психиката при студентите. Според това проучване повече от половината студенти, посещаващи центровете за здраве на територията на университетите, споменават безпокойството като здравен проблем. Същото проучване открива и че около 22% от студентите съобщават, че безпокойството е повлияло върху академичното им представяне, в сравнение с 18% през 2008 г.
Но безпокойствието е решим проблем – с терапия, с промяна в начина на живот или чрез лекарства, а понякога с трите в комбинация. Затова е важно да знаем някои неща.
Какво е нормално и кога да потърсим помощ?
Всеки студент усеща стреса в един или друг момент, особено по време на сесия. Нормално е да усещат резки промени в настроението – но кога това трябва да ни притесни? Когато настроението и притеснението пречат на хората да вършат задълженията си, когато е трудна концентрацията по време на лекции, заради притеснения, или пък се появява силно нежелание за почивка заради притеснението. Тогава трябва да се потърси помощ.
Друг индикатор са продължителните състояния на тъга или отчаяние, прекомерното притеснение или паниката, изолацията, отлагането на рутинни ежедневни дейности и занимания, мислите за самонараняване или самоубийство, раздаването на собствени вещи, промените в личната хигиена. Прекомерното използване на алкохол или наркотични вещества обикновено са продиктувани от желанието на студентите да лекуват сами притесненията си.
Когато някаква емоция или преживяване предизвика голяма промяна в нормалното ни функциониране, е важно да спрем и да се замислим защо се случва това. Тогава трябва да се потърси помощ – от преподавател или от специалист. Това, естествено, не важи само за студентите, а и за хората във всяка възраст.
