17.4 C
София

Байлово – за слънцата в скалите

 

Да, за същото Байлово става въпрос – на двайсетина километра от София, родното място на Елин Пелин, с музея на хумора и цветистия фолклор. На пръв поглед – там няма нещо особено. Разбира се, наблизо има едно блато – Блатото на Андрешко. Има и куп малки тракийски могили край селото, но те са разкопани и разрушени още в началото на миналия век от местните шопи, които са намерили ново практично приложение на древните камъни – за строежа на къщите.  

Тази история обаче започва пет километра след селото, в местността Калугерица” и може да ни покаже Байлово в по-различна светлина от онази, в която сме свикнали да го възприемаме. До „Калугерица“ води широко асфалтово шосе, без никакъв трафик. Пътят до там е широк и пуст, мястото е потънало в забрава. Шосето е голямо,дори за стандартите на социализма – времето, когато е построено. На места има дори четири платна. И доста дупки.

Достатъчно е човек да спре в селото и да попита за параклиса Св. Никола– всеки от местните знае мястото. От едната страна е полянката с малкия параклис, с чешмата с няколко чучура и със закрития навес с пейки. От другата страна нищо не се вижда. След малко търсене, под един бор, откриваме каменна арка и бетонни стъпала, покрити с мъх. До тях тече пълноводна чешма и надолу май следва пътека.

Май е казано само за благозвучие. Пътека вече няма – мястото е обрасло, склонът е стръмен, така че тук е мястото за едно предупреждение – не водете малки деца. Защото, за да слезе човек долу до дерето на река Смолска, използва няколко способа – пързаляне върху падналата шума, ловене за клони и придържане за корени. Не е сложно, не е опасно, но е неприятноособено за хлапета.

Онези чешми от по-нагоре, тук се превръщат в поток, който тече сред попадалите дървета, сред мъхове и скали. На едно място дори образува малък водопад от два метра, после водата се губи сред шумата. Мястото е толкова диво, че прилича на джунгла, пътеките са обраснали от години, потънали в зеленина и разрушени от собствената си тежест. Но пък това място е специално, защото е като учебник по геология – дава ни възможност да наблюдаваме в реално време как се образуват скали и как се оформя релефът. И какво ще се случи, ако човек просто остави нещата да се движат според собствения си ход.

Водитена извора са много варовити и носят толкова много калциеви соли, че в реално време може да се види как се образуват тераси от пореста утаечна скала – бигор. Падналите дървета, листата, дори мъховете са покрити със слой калцитна кора и за нула време се превръщат във вкаменелости. Когато стъпваме върху попадалите листа, установяваме, че пръстта скърца като сняг под тежките ни обувки и без да искаме разрушаваме крехката калцитна кора. Встрани могат да се видят вторични пещерни образувания на открито – водата е текла по склона и е образувала нещо като драперии, сталактити и разни висулки, които на пръв поглед са твърди като камък, но са се отчупили под собствената си тежест. И когато ги хващаме в ръка установяваме, че се чупят и във вътрешността им се откриват калцирани клонки и треви.

Малко преди дъното на дерето имамалък масив от бигор със скална халка, четири пещери, изкуствено изкопана площадка, разширени входове на пещерите и десетки изсечени кръгове в скалата. Долу река Смолска тече бавно и оформя хубави вирове, покрити с червеникава есенна шума.

Е, това е – намираме се в района на древната лунна обсерватория от VІ – V хил. пр. Хр.Или в района на тракийското светилище както ви харесва повече. Мястото става известно на археолозите едва преди тридесет години и оттогава се правят предположения какво точно са правили древните тук. Всички обаче са категорични, че мястото е специално – красиво и диво, заредено с енергията на миналите години. Долу не достига никакъв шум – само тихото бълбукане на реката и шумът от някое паднало листо. Пълна нирвана на двайсетина километра от София.

В древността мястото е било наистина специално. Според една от версиите – онези правилно изсечени кръгове в скалата изобразяват фазите на луната и положението й в небето през определен период, като са служили за календар. Има вероятност кръговете да изобразяват слънцето и да са част от тракийския култ към него.

„Представете си това място като една праисторическа библиотека – това е най-дългият период от човешката история, от който няма никаква писменост. Въпреки това, хората са намерили начин да записват важните неща – отбелязвали са кога е настъпвало равноденствие и слънцестоене. Така излиза, че тук – в пещерите около Байлово, в продължение на около 300 години, са се правили непрекъснати наблюдения. А хората, които са използвали тези знания, със сигурност не са били случайни – това е била информация, която се е използвала от хора със специални функции – жреци, владетели”, казва археологът Тодор Стойчев от Национален археологически институт с музей при БАН, който е един от изследователите на обекта.

Цялото пространство в една от пещерните ниши е запълнено със изсечени слънца – различни по големина, някои изпъкнали, други вдлъбнати, а според учените –във вътрешността им могат да се открият различни фази на луната – пълни кръгове, полумесеци, на първа или трета четвърт. Открихме повече от тридесет изсечени кръга в скалата. На следващата скала – още толкова. Някои обрасли в мъх, други – пълни с дъждовна вода, трети – покрити с калцитна кора върху тях. Четвърти – по-малки, издълбани почти на пода и запълнени наполовина с пръст.

„ В тази V-образна долина трудно може да се наблюдава слънцестоенето, но пък позволява да се правят наблюдения на изгрева и залеза на луната. Обектът е претърпял земетресения, набези на иманяри, част от изсечените кръгове са засипани с пръст. Формирала се е площадка, върху която са се извършвали астрономически наблюдения и резултатите са записвани в продължение на векове. Всичко сме документирали, описали сме го, но какво от това? Резултатът е кръгла нула!“, споделя още Тодор Стойчев.

Но има и още нещо. Интригата допълнително се заплита от пещерните рисунки на слънца, открити в една от пещерите, които учените сравняват с тези в пещерата Магурата.

„Представете си, че седите в хола – така изглежда една от пещерите, която е с правоъгълно сечение, а от тавана до пода всичко е запълнено с издълбани кръгове. А сега си представете, че по средата на стаята минава фриз с пещерни рисунки на слънца“, разказва Тодор Стойчев. Според него тези рисунки са правени по едно и също време: късния енеолит – началото на ранно-бронзовата епоха, около 3000 г. пр. Хр. Изрисувани са с прилепско гуано, върху тях имало калцитна кора и ние се побъркахме да ги търсим. Разглеждахме най-подробно всяко ъгълче по пещерите, обаче нямаше нищо. 

Причината стана ясно малко по-късно – оказа се, че сме закъснели точно половин година. Малко преди нас иманярите са ги разрушили. Решили, че това са поставени знаци, специално за тях и упорито копали, за да стигнат до съкровището, което ги чака. При това дори са изрязвали с флекс част от рисунките. Не е нужно да казваме, че навсякъде в района на пещерите е пълно с дълбоки трапове – иманярите са работили на доста широк фронт.

Какво друго? Мястото изглежда като декор на вълшебна приказка – с червеникавите букови листа, изпопадали навсякъде. Със сините вирове на реката. С огромните скали, които наскоро са се откъснали и са се спрели на речната тераса.

В най-големия скален блок, който се е откъснал преди няколко години, откриваме ниша, в която се виждат каменни фосили – листа, коренчета, стръкове трева, кухите тръбички на стеблата. Изглеждат крехки, около тях дребни паячета са си оплели съвсем тъничка сребърна паяжина и имаме усещането, че ще се разрушат, ако ги докоснем. Въпреки това,протягаме ръка към тях и установяваме, че това са вкаменелости. По-стари от онези пещерни рисунки от късния енеолит,преди около 3000 г. пр. Хр. По-стари от самото светилищеот VІ – V хил. пр. Хр. И толкова крехки, че след месецдва вече може да ги няма.

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...