15.8 C
София

Бавният туризъм – чисто удоволствие за модерни романтици

Няма как да не ви се е случвало да отидете на пътешествие на ново място или в чужда страна и вместо да си починете, да прекарате времето си в тичане от една забележителност към друга, за всяка от които гайдът настоява, че за нищо на света не бива да я пропускате, да се чудите къде се продават билетите за метрото, да се блъскате с тълпите от хиляди други туристи, тръгнали да видят същото, да полуприпадате от умора вечер, жалейки туптящите си от болка глезени. Често след като се приберете у дома, ви се иска да си починете от почивката. Бавният туризъм е точната противоположност на всичко това. При това дава възможност да се потопите в културата и самобитността на съответното място по много по-автентичен начин.

Един от определящите елементи на бавното пътуване е възможността да станете част от живота на местните хора и да прекарате множество спокойни часове на наслада и опознаване на различията. Живеейки на мястото, а не просто преминавайки, можете да усетите културата му много по-дълбоко. Вие се намирате сред местните хора, които се движат кротко в суетнята на ежедневните си задължения, посещавате кварталните кафененца или кръчмички и опитвате от истинския вкус на мястото, вместо да ядете лоша „туристическа“ храна (винаги, когато отида при приятели, които живеят в чужбина, чувам от тях: „Ела, сега ще те заведа на място за хапване, което не е туристическо“). Така почивката има качествата на посвещаване в тайните на местния бит, вместо просто на повърхностно приплъзване по атракционите.

Бавните пътешественици остават на едно място най-малко седмица. Обикновено избират да отседнат в къщи, апартаменти и вили, които отговарят най-добре на определението „дом далеч от дома“, в които могат да си приготвят храна, сякаш са си вкъщи. Важен елемент от цялата „игра“ е, че за да похапнат, туристите трябва да отидат в малките магазинчета или локални пазари, за да купят храната, която местните жители са отгледали в градините или фермите си. Наетите „домове“ се наричат с различни имена в различните страни – във Великобритания и Австралия са self-catering, във Франция – gites, в Италия – agriturismos, в Швейцария и Германия – ferienwohnungen и в САЩ – vacation rentals. Те са напълно подготвени за живеене и бавните туристи просто се преместват и се потапят в уюта им. Много оператори за бавен туризъм предлагат настаняване в селскостопански райони в напълно функциониращи ферми.

Едно от удоволствията на бавното пътуване е бавното и задълбочено проучване на местния район – то е като процес на потапяне. Повечето туристи започват леко, като изследват всичко в рамките на няколкостотин метра от мястото, където живеят за няколко дни. Това може лесно да се осъществи пеша и е пространството, на което отдават най-много време и внимание. Следващата стъпка е да изледват няколко километра околовръст – което лесно може да стане на велосипед. Едва след това, ако имат време, бавните туристи изследват по-голямо пространство наоколо, с влак или с кола под наем.

Бавните туристи са свободни от понякога досадните изисквания на конвенционалния туризъм. Тяхното бавно проучване представлява тотален контраст на стандартното пътуване, което се стреми да покрие най-важните туристически атракции в радиус от 20 км, често има състезателен характер и носи някаква смътна неудовлетвореност. Бавните туристи вървят пеша или карат колело и така имат много възможности да заговарят минувачите, да научават кои са местните забележителности от тяхна гледна точка, а контактът с жителите на мястото да ги обогатява с множество истории и локални анекдоти. Бавният туризъм може да се приеме като наследникът на интереса, който писатели, художници и артисти са имали в миналото към малките и живописни местенца в провинцията, много от които са крадели сърцата им и са инжектирали творчеството им с повече вдъхновение, отколкото големия град. Известна е репликата на Раул Дъфи за провинциална Франция: „Тук няма нужда да имаш въображение – просто гледаш и пресъздаваш.“ А пътешествията често са като голямата любов – химията на човека с мястото се случва в първите няколко мига, но опознаването му може да продължи цял живот. В който процес задължителният елемент е само един – да имаш достатъчно време.

Това е и причината бавните туристи да имат желание да навлязат по-дълбоко в дейността на местните хора, като например да вземат курс по езика, да се включат като доброволци в местна организация или група, да преподават английски или друг език, който владеят, в локално училище, да помагат в местна ферма. Пътуването може да бъде посветено на подкрепа на хора в неравностойно положение – да бъде в помощ на хора в развиваща се страна като Индия или Виетнам. Идеята е човек да използва уменията си, за да помага на другите, а в процеса да опознава местната култура и нейните представители. За този тип туризъм дори е изкована нова дума – „voluntourism“ (от „доброволчество“ и „туризъм“).

Много градове обмислят също възможността да предлагат настаняване по домовете на местните хора, където пътешествениците да имат възможност да живеят със своите домакини и да обменят опит с тях. Един от тези градове се нарича Сухажук и се намира в турската провинция Сеферихисар. Според местните жители настаняването на туристи по домовете им ще подпомогне местната търговия и занаятчийство, защото туристите ще остават в китното градче по-дълго време, отколкото сега. Местните нямат търпение да направят красотата му по-широко достояние, тъй като за тях е впечатляващо, че имат слънце и красиви плажове, но същевременно са запазили самобитния си стил на живот. „С нашите гости ще берем зеленчуци от градината и така ще приготвяме храната. Ако искат да хапнат риба за вечеря, можем да отидем да я уловим заедно на сутринта“, казват те. Във Виетнам например туристите могат да бъдат настанени в семейна къща, ставайки част от живота на 4 поколения, участвайки не само в ежедневните дейности на семейството, но и вземайки участие в традиционни церемонии  на поклонение, лунната Нова година, национални празници. В градината могат да се разхождат, да си наберат зеленчуци, да почетат книга или да се насладят на традиционен масаж с ароматни треви и билки, растящи на място. Настаняването в дома на местните е нова тенденция в устойчивия, отговорен туризъм. Колко различно преживяване от целодневно тичане по магазини и монументи и хапване на крак в международна верига за бързо хранене!

Related Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

22,037FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
- Advertisement -

Latest Articles

Как да бъдем еко на път?

Възможно ли е да обикаляме света, без да оставяме негативен екологичен отпечатък? Какво да направим, така че да пътешестваме устойчиво и трудно ли се...

Младежи се учат да живеят устойчиво в еко общност край село Буново

Мотивирани поддръжници на екологичния начин на живот се срещнаха през септември в българско еко селище за обмяна на идеи, опит и ноу-хау техники. Младежкият...

Гората.бг подарява 15 000 дръвчета

Гората.бг ще раздаде безплатно 15 000 дръвчета на всички, които искат „да се събудят за доброто“. По този начин организацията ще отпразнува Деня на...

Как да предпазваме океаните с всяко пускане на пералнята

При всяко изпиране дрехите ни отделят микротъкани, които попадат във водния поток и така намират път към моретата и океаните. Това не би било...