Няма как да не ви се е случвало да отидете на пътешествие на ново място или в чужда страна и вместо да си починете, да прекарате времето си в тичане от една забележителност към друга, за всяка от които гайдът настоява, че за нищо на света не бива да я пропускате, да се чудите къде се продават билетите за метрото, да се блъскате с тълпите от хиляди други туристи, тръгнали да видят същото, да полуприпадате от умора вечер, жалейки туптящите си от болка глезени. Често след като се приберете у дома, ви се иска да си починете от почивката. Бавният туризъм е точната противоположност на всичко това. При това дава възможност да се потопите в културата и самобитността на съответното място по много по-автентичен начин.
Един от определящите елементи на бавното пътуване е възможността да станете част от живота на местните хора и да прекарате множество спокойни часове на наслада и опознаване на различията. Живеейки на мястото, а не просто преминавайки, можете да усетите културата му много по-дълбоко. Вие се намирате сред местните хора, които се движат кротко в суетнята на ежедневните си задължения, посещавате кварталните кафененца или кръчмички и опитвате от истинския вкус на мястото, вместо да ядете лоша „туристическа“ храна (винаги, когато отида при приятели, които живеят в чужбина, чувам от тях: „Ела, сега ще те заведа на място за хапване, което не е туристическо“). Така почивката има качествата на посвещаване в тайните на местния бит, вместо просто на повърхностно приплъзване по атракционите.
Бавните пътешественици остават на едно място най-малко седмица. Обикновено избират да отседнат в къщи, апартаменти и вили, които отговарят най-добре на определението „дом далеч от дома“, в които могат да си приготвят храна, сякаш са си вкъщи. Важен елемент от цялата „игра“ е, че за да похапнат, туристите трябва да отидат в малките магазинчета или локални пазари, за да купят храната, която местните жители са отгледали в градините или фермите си. Наетите „домове“ се наричат с различни имена в различните страни – във Великобритания и Австралия са self-catering, във Франция – gites, в Италия – agriturismos, в Швейцария и Германия – ferienwohnungen и в САЩ – vacation rentals. Те са напълно подготвени за живеене и бавните туристи просто се преместват и се потапят в уюта им. Много оператори за бавен туризъм предлагат настаняване в селскостопански райони в напълно функциониращи ферми.
Едно от удоволствията на бавното пътуване е бавното и задълбочено проучване на местния район – то е като процес на потапяне. Повечето туристи започват леко, като изследват всичко в рамките на няколкостотин метра от мястото, където живеят за няколко дни. Това може лесно да се осъществи пеша и е пространството, на което отдават най-много време и внимание. Следващата стъпка е да изледват няколко километра околовръст – което лесно може да стане на велосипед. Едва след това, ако имат време, бавните туристи изследват по-голямо пространство наоколо, с влак или с кола под наем.
Бавните туристи са свободни от понякога досадните изисквания на конвенционалния туризъм. Тяхното бавно проучване представлява тотален контраст на стандартното пътуване, което се стреми да покрие най-важните туристически атракции в радиус от 20 км, често има състезателен характер и носи някаква смътна неудовлетвореност. Бавните туристи вървят пеша или карат колело и така имат много възможности да заговарят минувачите, да научават кои са местните забележителности от тяхна гледна точка, а контактът с жителите на мястото да ги обогатява с множество истории и локални анекдоти. Бавният туризъм може да се приеме като наследникът на интереса, който писатели, художници и артисти са имали в миналото към малките и живописни местенца в провинцията, много от които са крадели сърцата им и са инжектирали творчеството им с повече вдъхновение, отколкото големия град. Известна е репликата на Раул Дъфи за провинциална Франция: „Тук няма нужда да имаш въображение – просто гледаш и пресъздаваш.“ А пътешествията често са като голямата любов – химията на човека с мястото се случва в първите няколко мига, но опознаването му може да продължи цял живот. В който процес задължителният елемент е само един – да имаш достатъчно време.
Това е и причината бавните туристи да имат желание да навлязат по-дълбоко в дейността на местните хора, като например да вземат курс по езика, да се включат като доброволци в местна организация или група, да преподават английски или друг език, който владеят, в локално училище, да помагат в местна ферма. Пътуването може да бъде посветено на подкрепа на хора в неравностойно положение – да бъде в помощ на хора в развиваща се страна като Индия или Виетнам. Идеята е човек да използва уменията си, за да помага на другите, а в процеса да опознава местната култура и нейните представители. За този тип туризъм дори е изкована нова дума – „voluntourism“ (от „доброволчество“ и „туризъм“).
Много градове обмислят също възможността да предлагат настаняване по домовете на местните хора, където пътешествениците да имат възможност да живеят със своите домакини и да обменят опит с тях. Един от тези градове се нарича Сухажук и се намира в турската провинция Сеферихисар. Според местните жители настаняването на туристи по домовете им ще подпомогне местната търговия и занаятчийство, защото туристите ще остават в китното градче по-дълго време, отколкото сега. Местните нямат търпение да направят красотата му по-широко достояние, тъй като за тях е впечатляващо, че имат слънце и красиви плажове, но същевременно са запазили самобитния си стил на живот. „С нашите гости ще берем зеленчуци от градината и така ще приготвяме храната. Ако искат да хапнат риба за вечеря, можем да отидем да я уловим заедно на сутринта“, казват те. Във Виетнам например туристите могат да бъдат настанени в семейна къща, ставайки част от живота на 4 поколения, участвайки не само в ежедневните дейности на семейството, но и вземайки участие в традиционни церемонии на поклонение, лунната Нова година, национални празници. В градината могат да се разхождат, да си наберат зеленчуци, да почетат книга или да се насладят на традиционен масаж с ароматни треви и билки, растящи на място. Настаняването в дома на местните е нова тенденция в устойчивия, отговорен туризъм. Колко различно преживяване от целодневно тичане по магазини и монументи и хапване на крак в международна верига за бързо хранене!