Д-р Заркова, как се насочихте от вътрешни болести към аюрведа?
От много години се занимавам с йога. Аюрведа се оказа свързващото звено между йога и медицина. На практика е един много хармоничен мост между тези две науки. Тя допълни картината и ги обогати и двете. Моята практика е съставена от елементи от тези три знания – съвременна медицина, аюрведа и йога. А те се съвместяват изключително лесно и успешно. Мога да кажа, че коригират слабите места на останалите, допълват слабостите една на друга. Получава се нещо много по-мощно, по-пълноценно и трайно като ефект. Поставено е на научни основи, а черпи от древната мъдрост. Но това не е нещо, което аз съм измислила, в индийските университети, където се обучават лекари по аюрведа, се прави същото. Те обикновено са на едно и също място с йога центрове, а пък програмата за обучение на студентите по аюрведа съдържа около 50% съвременна медицина. Така че те са постигнали тази сплав от медицина, аюрведа и йога, а при мен се получи много естествено. От това съчетание се получава се една много жизнена форма на медицина, която отговаря на идеята за холистична медицина.
Какво е всъщност аюрведа?
Аюрведа е древна философия и лечебна система, не е медицина, а цяло знание за дълголетието. „Аю“ означава на санскрит дълголетие, „веда“ – знание, т.е. това знание за дълголетието. Една от най-древните лечебни системи в света, може би по-древна е само сидха, но те са много близки. Букварите, по които се изучава аюрведа, са създадени преди много векове. Писмени източници за това се намират във ведите – най-древните писмени източници на човечеството. Един от трите големи учебника на аюрведа, казва се Чарака Самхита, датира между IV и VIIIв.пр.Хр. Това знание не се нуждае от някакво осъвременяване. Принципите, открити и описани в тези древни учебници, работят днес със същата сила, с която и тогава и нямат нужда да бъдат осъвременявани. Затова се твърди, че аюрведичното знание е вечно, валидно във всяка една епоха.
Има един период по време на английското владичество, когато аюрведа в Индия е западала, но в момента се възражда и има стотици университети за аюрведа. Тя се изучава пет години и половина и е висше медицинско образование, след което се преминава 1 г. стаж и чак тогава се става лекар. Вече повечето млади хора имат научни степени. Техният стремеж е да поставят аюрведичната медицина на научни основи, за да могат да докажат на нас, хората от Запад, че наистина е доказана, работеща медицина. Там също се правят лабораторни изследвания, рентген, ядрено-магнитен резонанс, но в същото време използват древните принципи – билкови продукти, метали и минерали – тежката артилерия на аюрведа.
Как се използват металите и минералите в аюрведа за лечение?
Те са приготвени под формата на капсули или прахове и се приемат през устата. Докторът ги назначава, като се използват дори много субстанции, които се считат за много силни отрови от съвременната медицина. На съвременния лекар може да му се изправи косата, като ги чуе – арсен, олово, живак. Те обаче са обработени по много стриктни протоколи, така че крайният продукт да не е токсичен. В тези древни учебници пише, че в необработен вариант това са много силни отрови и какво точно се уврежда от приема им.
А как ги обработват?
Обработват ги по невероятен начин! Примерно 24 часа киснат металната руда в отвара от билки. Изваждат я. Киснат я в масла няколко дни. Кисне се в 5-6 субстанции с денонощия. Изваждат я и я слагат в керамични кори, запечатват ги с глина и го пекат с дни. Чупи се керамиката, вади се продуктът и отново се кисне в тези 5-6 течни субстанции с дни. Отново се пече. Така процесът продължава за някои субстанции по 100 пъти, а за други – по 1000 пъти. Накрая металът изцяло променя своята природа, престава да блести и да потъва във вода. Плува на повърхността, защото изцяло е променен, превърнал се е в някакви органични соли. Именно тези соли се стриват по специална система. Когато се изследва крайният продукт, за да се види какви размери имат частиците му, например на обработения метал, се вижда, че те са големи 10-50 нанометра. Това всъщност са едни древни нанотехнологии. И такъв продукт, въпреки че желязото е водонеразтворимо, когато се приеме в такива нанотюрни размери, не дразни стомашно-чревния тракт и се усвоява добре от организма. Така че това е едно знание, съхранено от древността, за което се твърди, че произхожда от древната лемурска цивилизация, обитавала потънали в момента земи – на юг от южна Индия. Тези мъдрости са съхранени от тази цивилизация. Нейни наследници са древните хора, практикуващи медицината сидха, а аюрведа е много близо до нея. Освен това аюрведа използва и много билки, които също приготвя по гениален начин.
Как аюрведа приготвя билките?
Рядко се използва само една билка в аюрведа, а примерно 50-60 билки в един продукт. Много мъдро и балансирано се избират билките – една силна билка за състоянието, което се лекува, още една силна, за да засили ефекта й, още една, която да лекува някакви съпътстващи състояния, слагат се и билки с противоположни свойства – за баланс. В аюрведа това е принципът на саманя вишеша, както са китайските ин-ян, подобното и противоположното винаги вървят заедно. И за да бъде формулата балансирана, а не много крайна, те слагат и обратното нещо вътре. Освен това слагат билки, които да подпомогнат смилането и усвояването им. Слагат още билки, улесняващи елиминационните процеси, за да се отделят от организма по добър начин. В целия този комплексен продукт има още една съставка, която служи като транспортьор-носител и да занесе тези субстанции до тъканта, която лекуваме.
Какви са другите методи, с които аюрведа лекува?
Предимно с хранителни промени, но не диети. Аюрведа прави трайни промени в храненето, а не някакви кампании, които след като приключат, се получава йо-йо ефект. Тя въвежда трайни промени в начина на живот, в дневния режим, в степента на физическа активност и каква точно да бъде тя за конкретния човек. Изключително много разчита на изчистването на тялото от токсини, на отпушването на всички циркулационни трасета – съдови, нервни и други, които за традиционната медицина не съществуват. Очистването на тези канали и на организма от токсини е в основата на аюрведичния подход. Освен това се идентифицират 5 първични енергии в цялата вселена, които съществуват във всичко в природата – в хората, в храните, в субстанциите, в обектите. Това са пространство, въздух, вода, огън и земя. Това са символи, не е задължително да означава например вода, а субстанция, която има свойства, подобни на тези на водата – течно, хладно, леко подвижно, топлоемко. Докато примерно въздухът се характеризира с лекота, сухота, празнота. За всички субстанции с подобни свойства, се казва, че се доминират от тази енергия. Когато се съчетаят тези 5 основни елемента, дават основата на трите доши.
Какво са всъщност трите доши?
Това е терминология, специфична само за аюрведа, няма точен превод. В съвременните разбирания няма нищо, което дори минимално да може да се доближи до философията за дошите. Това са нещо като психо-физиологични конституции. По принцип доша означава нещо, което излиза от баланс и което разваля. Идеята е, че като човек си знае дошата, ще знае кои субстанции и кои начини на поведение и хранене ще изведат тялото му от баланс. Например хората, които лесно трупат килограми и принципът на лепкавост е силно заложен, са склонни именно към слузообразуване, наднормено тегло (кафа доша). Тази лепкавост се разпознава при тях на всякакво ниво, дори в тяхната психика. Те се привързват повече, трупат, придържат се към установени режими и не са склонни към промени. Тези хора са склонни да развият диабет в по-късна възраст. Аюрведа ще ги идентифицира още преди да са развили преддиабетно състояние, ще ги посъветва да консумират храни, с които болестите, към които са склонни, да не се развият. Ето това е геният на аюрведа – именно превенцията и профилактиката. Тя разграничава психо-физическия тип и към какви болести има склонности и дава хранене и дневен режим, които да превентират този дисбаланс.
А вторият тип?
Това са хората с доминиращ огън (доша питта). Те са склонни към горещи болести – на черния дроб, язви на стомаха, кожни болести, свързани със зачервяване. Те имат избухлив нрав, състезателни са, амбициозни, ревниви, настъпателни, нагрубяват другите хора. На тях ще им дадем охлаждащи храни, съвет да не се занимават със състезателни спортове. Ще ги предупредим, че амбицията е огнена емоция и че може да им разруши черния дроб, да предизвика хипертония, язва, кожно заболяване, конюнктивит – това са питта заболявания. Аюрведа може да ги идентифицира и предварително да им даде охлаждащи практики, занимания, професии, храни.
Третият тип хора с какво се характеризира?
Третият е въздушно-пространственият тип (вата). Той е много лек, въздушен, пространствен, трудно пълнее и лесно отслабва, в постоянно движение е, неспокоен, тревожен, страхлив. Много бързо схваща нещата, но и бързо ги забравя. Тези хора са склонни към сухи и студени болести, например ставни. За тях са подходящи млечните произведения, хлябът, пшеницата, каквито на кафите не даваме.
Двете студени доши са въздухът и пространството (вата), и земята и водата (кафа). И двете се нуждаят от загряващи храни – загряващи подправки, топла, сготвена храна, лютиво, кисело, солено.
Какво е отношението на аюрведа към суровата храна?
Аюрведа не уважава суровата храна, счита се за храна, която изисква изключително добър храносмилателен капацитет и много енергия, за да бъде сготвена. А сготвената храна е наполовина смляна и след това човек си я досмила. Както за детоксикация, така и за отслабване, не се препоръчват суровите храни. Разбира се, включват се салати, но те са част от цялото хранене.
Набляга се примерно на онова, което традиционно в България се е ядяло през зимата – нашите баби и дядовци не са яли зелена салата, а туршия, която е лютива, кисела, солена, ферментирала. Всичките тези неща носят огън в системата, за да може да се издържи през студената зима. А пък лятото са ядяли вече повече зеленчуци, салати и плодове, охлаждащи храни. Но днес хората ядат много меса, а те са екстремно загряваща храна. Затова месата се комбинират със зелена салата – екстремно охлаждаща храна, за да компенсира пържолата. Но в аюрведа се казва, че екстремните противоположности трудно се компенсират в дългосрочен план. Получава се 1-2 пъти, но ако трябва да е системно, не се получава. Трябва по-мека храна, която да не е толкова загряваща и толкова охлаждаща. Обикновено това, което е червено на вид, носи енергията на огъня, защото това са неговите цветове – червени меса, червени чушки.
Това означава ли, че аюрведа дели храните по цветове?
Да и то не само храните. Например човек с много огън в себе си, не бива да се облича в червено, този цвят трябва да бъде използван изключително пестеливо от питтите. Трябва да се подбират меки пастелни цветове. Не само цветовете, но и вкусовете също са свързани с тези 5 велики елемента – сладкото е охлаждащо и хидратиращо, лютото е загряващо, горчивото и стипчивото са охлаждащи. Така че аюрведа разпознава субстанциите по техния вкус. Можете да разпознаете един аюрведичен лекар по това, че винаги опитва това, което види – гледа го на цвят, усеща го на вкус и разглежда формата му. Примерно какво е растението, на което расте този продукт – на някакво хилаво храстче ли расте или на мощен ствол, защото то ще внесе в нашия организъм същите тези свойства. Ако искаме да внесем стабилност в нашата система, ще вземем нещо, растящо на мощен ствол, или в земята, за да привнесе в нас тези земни елементи на стабилност. Но ако искаме да отслабваме, ще вземем нещо, което расте на фино растение, някъде във въздуха – някое плодче, цветче, което да внесе лекота в нашата система.
Това потвърждава ли, че каквото ни се прияде, от това има нужда организмът ни в момента?
Ако вашият дисбаланс не е твърде голям, тялото би трябвало да е запазило своята мъдрост. И това, което ви се яде, да балансира вашия начеващ дисбаланс. Но когато той е силно изразен, дошата, която е застъпена най-силно, налага своите вкусове върху вас. И вие започвате да имате вкус към онова, което още повече я увеличава.
Как да разберем, че такъв дисбаланс е настъпил, само чрез заболявания ли се констатира?
Дошите са нещо много динамично и се променят. Зависят от момента през денонощието, след хранене, от сезона, какво точно сте яли. За да може човек да разграничи кога системата му излиза от баланс, смятам, че трябва да почете малко за аюрведа. Защото сам е трудно. Нека ползваме това, което предците ни са постигнали. В това се коренят и постиженията на човешкото знание във всяка една област. Стъпваш на базата на това, което до този момент е постигнато и надграждаш. Няма нужда всеки сам да открива колелото. Човек трябва да чете, за да може да идентифицира в себе си ранните прояви на този дисбаланс. Тук аюрведа е много силна, защото казва, че всяка болест може да се избегне, ако хванеш дисбаланса много рано. Но вече развила се болест, с 10-годишна еволюция, е трудно да я повлияеш, защото тя е станала част от природата на този човек и е необходимо да мине много време, да се следва стриктно режима, да се правят пречиствания, да се взимат хранителни добавки. Болестите произхождат от съзнанието и всички физически мерки са целене на проблема в неговите късни фази. А зародишът е в нашето съзнание. В изборите, които правим. В това каква наследственост имаме, или кармичната ни заложеност. Това определя заболяванията. Аз лекувам с билки, хранителни режими, всякакви аюрведични процедури.
А какво е отношението ви към пробиотиците?
