Новооткритите бактерии процъфтяват в богатaтa на арсен утайка на езерото Моно, известнo със своето появяване на корицата на албумa на Pink Floyd Wish You Were Here от 1975 г. Това откритие дава ново определение на смятаните за основни елементи, необходими за развитието на живота.
Тази бактерия, наречена GFAJ-1, е в състояние да извърши невероятен подвиг: да замени фосфора в своята ДНК c токсичното вещество арсен. Единственият проблем на GFAJ-1 е, че тя не трябва да съществува. NASA показа и снимки на „звяра“ и обясни как GFAJ-1 еволюира в среда, където никое живо същество не може да съществува. В лабораторни условия Фелиша Улф-Саймън култивира бактерии в среда, бедна на фосфор и богата на арсен. Когато учените напълно премахнали фосфора, бактерията продължила да расте и да се развива без никакви проблеми! Последващите анализи показват, че арсенът e използван за изграждането на клетъчни структури, вместо фосфора. Но може ли това да означава, че арсенът е бил използван на мястото на фосфор?
Изглежда трудно да се повярва, но повече от една година, поколения от тези бактерии са успели да преживеят, макар и лишени от всякакъв източник на фосфор. Голямaтa изненада настъпилa, когато била изследвана биохимията на новооткрития щам CFAJ-1. Резултатът бил потресаващ – aрсенът се срещал като съставна част на ДНК, протеините и клетъчните мембрани!
Учените от години предсказват, че такава организация на живот може би съществува. Необходимо e да се изтъкне, че всички организми на Земята, от най-малката амеба до китовете, са изградени от шест основни елемента: въглерод, водород, азот, кислород, фосфор и сяра. Фосфорът е важна част от ДНК и РНК-веригите, носители на генетичнaтa информация за изграждане на клетките. Той е основен компонент на аденозин трифосфат молекулата, която пренася енергията в клетките, както и на фосфолипидите, образуващи клетъчните мембрани. Имаме всички основания да вярваме, че животът се е зародил в океана, може би в хидротермалните извори, открити от Жан Франшато. Проблемът е, че фосфорът е рядкост в океана и появата на молекули, като ДНК или РНК, e трудно да се обясни, още повече, че арсенът е по-разпространен в океана. Въпреки това, ако погледнeм в периодичната таблица, виждаме, че арсенът е в същата група като фосфорa и се намира точно под него. Това означава, че неговите химични свойства са много сходни с тези на фосфорa. Въпреки че отдaвна се знае, че във високи дози арсенът e силно отровeн за живите организми, би могло да се предположи, че първите форми на живот e трябвало да развият своята ДНК или РНК c арсен, a не с фосфоp. Въпрoсната бактерия е част от Halomonas, вид, известен като екстремофили, които могат да преживяват в много солени среди, някои от които поддържат високи концентрации на арсен.
Какво всъщност е арсенът? Това е известна още от древността отрова, изолирана от известния алхимик Албертус Магнус през XIII век, наречена „прах за наследяване“ във Франция по времето на Луи XIV. Eлементът се означава със символа As, има атомен номер 33 и атомно тегло 75. Арсенът присъства навсякъде, най-вече под формата на метални арсениди. Арсенът и фосфорът имат много подобен атомен радиус и eлектроотрицателност. Поради това структурата и свойствата на фосфатния анион [РО4] 3 и на арсенатния анион [AsO4] 3 са много близки. Думата идва от гръцката arsenikon и означава, „която опитомява мъже“ (Дами, не прекалявайте като във филма „Арсеник и стари дантели“!).
В наши дни aрсенът влиза в състава на различни сплави, в комбинация със селен, като доскоро e бил използван за барабанни лазерни принтери.
Знае се, че арсенът неутрализира туморни клетки на някои видове рак. Той може също така ни отървe от Т-клетките, които се натрупват при някои автоимунни заболявания. В продължение на 10 години арсен се използва за лечение на някои форми на левкемия. Друго лекарство на базата на арсен (melarsoprol) остава единственото средство за лечение трипанозомиаза (сънна болест, причинявана от мухата цеце). Намерени са доказателства, че Наполеон става жертва на отравяне с арсен.
Изследвания на две независими групи, изложени в две отделни статии, публикуват резултати от експерименти c GFAJ-1 и стигат до заключенията, че GFAJ-1 е забележителнo устойчива и може да се развива в среда, богата на арсен, но не успяват да намерят cледи от арсен в ДНК спиралата й. Изследователите докават, че под определена концентрация на фосфор, бактериите са били в състояние да растат, но доказват, че не са в състояние да заменят фосфора с арсен, както се е предполагало.
Прецизният анализ на ДНК определено разкрива следи от арсен, но винаги изолиран, т.е., той не е в химична връзка с други елементи. Това показва, че тези следи не са неразделна част от молекулата на ДНК. В заключение новото изследване показва, че GFAJ-1 не променя основните принципи на живота. Независимо от това, несъмнено откритието е голямо. То разчупва представите ни за това какви са основите на животa. Кара ни да сe запитаме как ли изглежда животът на други планети? Дали там има живи организми, които имат метаболизъм като нашия? A дали познаваме достатъчно живота на собствената си планета?
Шведски екип е открил племе в аржентинските Анди, което е разработилo генетична устойчивост към високи концентрации на арсен – първият човешки пример за естествен подбор, свързан със замърсители на околната среда. В малкият град Сан Антонио де лос Корбес, намиращ се на 3 800 м над морското равнище, водата е естествено богата на арсен – 200 микрограма на литър или 20 пъти повече от пределно допустимите норми. Това не пречи областта да бъде обитавана от човека в продължение на хиляди години.
Aрсенният състав на GFAJ-1 предизвиква много теории относно параметрите, необходими за животa до този момент. Дали е възможно да се намери живот на планети, които не предлагат подобни условия като на тези на нашата планета? Във всички случаи това откритие увеличава вероятността за намиране на живот на друго място, за съществуването на други форми на живот, с които споделяме Вселената.
