Д-р Кралимаркова, какво представляват полените?
Поленовите зърна са фини праховидни клетки, носещи мъжкия генетичен материал на растението, които се отделят в големи количества по време на цъфтежния период. Те са сред най-кратко живеещите самостоятелно клетки в природата. Поленовите зърна се образуват в прашникови торбички (гнезда) на тичинките в цветовете и имат определена големина, форма, полярност, симетричност, отвори, състоящи се от пори и бразди, скулптура и структура. Тези морфологични белези са характерни за вида, рода или семейството, от което произлизат. Формата варира от тясно елиптична до кръгла, а големината е от 10 до 300 µ. Обвивката на поленовите зърна обхваща няколко слоя, като най-външният (екзинът) е снабден при някои видове с различни скулптурни (морфологични) образувания, които заедно с броя, формата и големината на апертурите (бел.ред. отвори) ни ориентират при определяне на поленовите зърна.
Различават ли се на конкретни видове?
В зависимост от начина им на разпространение се подразделят на две групи – анемофилни и ентомофилни. Ентомофилните полени се пренасят от насекоми, привличани от ярки и отделящи аромат цветя. Необходим е директен контакт, за да бъде сенсибилизиран изложеният на експозиция индивид, но те много рядко причиняват сенна хрема. От най-голямо значение за алергията като продуценти на големите количества поленови зърна са анемофилните растителни видове, представляващи 1/10 част от цветните растения на Земята. Сезонните различия по отношение на количеството и видовия състав на полена са съпроводени и от денонощни колебания, обясняващи се с различното време на цъфтежа. Влияние върху това оказват температурата и влажността на въздуха. По-голямата част от растенията цъфтят от 3 до 18,30 часа, с максимум в сутрешните часове.
А с какво се характеризират анемофилните полени?
Анемофилните полени се пренасят на големи разстояния от вятъра и могат да причинят оплаквания при пациенти, твърде отдалечени от поленовия източник. Те биват:
- Дървесни полени (горски и овощни), цъфтящи рано напролет.
- Треви и цветя, цъфтящи от май до юли.
- Плевели, бурени и храсти, цъфтящи от август до октомври.
Поленът се разпространява главно в приземния въздушен слой, като колкото се отива в по-високите въздушни пластове, количеството на зърната намалява. Известен факт е, че дъждът очиства въздуха от поленовите зърна, като ги отлага върху различни земни повърхности.
Най-кратко казано – какво представлява алергията като заболяване?
Алергията е отговор на анормална реакция на имунната система след контакт с чужди субстанции, наречени алергени. Алергените, в повечето случаи са безвредни за голяма част от хората.
Качеството на живот на алергичните пациенти е сериозно влошено:
- Те се изморяват лесно;
- Много често имат нарушения на съня;
- В училище или на работното място продуктивността им е намалена;
- Ограничават социалната си активност.
Какво знае днес медицината за погрешния имунен отговор на организма към алергените?
За някои хора е по-вероятно да се образуват IgE антитела срещу алергени (а те са антителата, отговорни за повечето алергични реакции), защото имат наследствена предразположеност да произвеждат повече IgE антитела от нормалното. Тази предразположеност се нарича атопия. При тези хора има по-голяма вероятност да се развият алергии.
Генетичните фактори са в основата на около 50% от бронхиалната астма. Алергизацията към поленовите алергени обяснява 15% от случаите, микрокърлежите в домашния прах предизвикват 10% от тях и въздушните (индустриалните) замърсители също са около 10% от причинителите на заболяването.
Факторите на околната среда играят роля при развитието на алергични заболявания. Точната роля на околната среда не е известна, но проучванията показват, че редица фактори имат отношение към развитието на алергични заболявания:
- Израстване в къща с пушачи;
- Ненужна употреба на антибиотици;
- Определено ниво на експозиция на домашен прах;
- Индустриализацията и урбанизацията;
- Определено ниво на експозиция на домашни любимци.
Кои са първоначалните симптоми, които трябва да породят в нас съмнение за поленова алергия?
- затруднено носно дишане;
- кихане – пристъпно, на серии, многократно;
- обилен воднист секрет от носа;
- сърбеж в носа;
- загуба на обоняние;
- оток на конюнктивата и клепачите, отоци под очите, по хлабавата съединителна тъкан;
- зачервяване на очите;
- сълзене от очите;
- светлобоязън;
- главоболие;
- възпалено гърло;
- кашлица;
- изтръпване и сърбеж в ушите и гърлото.
Общи прояви – лош апетит, нарушение на съня, чести промени в настроението, понякога повишение на температурата. Особено в по-тежко протичащите случаи заболяването е много неприятно и прави болните практически неработоспособни за определен период от време.
Симптомите могат да се проявят като комплекс или независимо един от друг. При наличието дори само на част от изброените прояви е нужно да се обърнете към алерголог. Заболяването най-често дебютира в детска и юношеска възраст (от 6 до 13 години), по-рядко в по-напреднала възраст.
По какво можем да различим една алергична хрема от такава с простуден или вирусен произход?
Много често се бъркат двете състояния дори и от специалисти – сенна хрема и вирусна хрема. При първата проява симтомите са често трудно разграничими, особено ако се съпътстват от общи прояви, неразположение и повишена температура. Когато възникнат за пореден път, важен е сезонът, през който се проявяват. Повтарящи се епизоди от риноконюнкивити през пролетта будят съмнение за сенна хрема.
А кои са най-тежките симптоми на този вид заболяване сред вашите пациенти?
Всичките симптоми са тежки за пациента, защото нарушават качеството му на живот, като се започне от кихането, воднистата секреция от носа, запушването и сърбежа на носа, сълзотечението, зачервените, подпухнали и сърбящи очи, обривите, които понякога възникват до пристъпния задух и свиркащото дишане, наблюдавано при сезонна бронхиална астма.
С какво могат да облекчат състоянието на зачервените си, сърбящи очи алергичните пациенти?
С прием на антихистамини от последните генерации и/или с противоалергични капки за очи.
Доказано ли е, че пролетната алергия може да прерасне в много по-сериозни заболявания? В какви?
Всеизвестен е фактът, че нелекуваните пациенти със сенна хрема до 50% имат риск да развият бронхиална астма – най-тежката проява на сенната хрема.
Какво може допълнително да влоши състоянието на пациенти с подобна алергия?
Състоянието на тези пациенти може да се влоши при пребиваване на открито по-продължително време през поленовия сезон, а също и при масивен контакт с алергена, например косене на трева при алергични към тревен полен пациенти.
Как лекувате пациентите си, страдащи от това заболяване през пролетния сезон?
Пациентите следва да прилагат предписаните им медикаменти (антихистаминови средства, за предпочитане без седативно действие) или за локално поставяне в носа и очите (антихистаминово средство или препарат, стабилизиращ мастоцитите, деконгестанти, локални кортикостероиди). При наличие на поленова астма, страдащите трябва да имат на разположение инхалаторни симпатикомиметик и противоалергичен препарат. Наложително е провеждането на лечение с алергенни препарати спрямо изразената свръхчувствителност на пациента към полени (имунотерапия), което да доведе до трайна промяна в чувствителността към тях и да попречи на задълбочаване на състоянието с развитието на бронхиална астма.
Има ли спасение такива пациенти, особено ако живеят в непосредствена близост до природата?
Страдащите от поленова алергия следва да изяснят кои са актуалните за тях полени и да избягват престой на открито, когато тяхното количество във въздуха е особено високо, има изработен поленов календар за България. В някои случаи смяната на обстановката и особено престой в близост до голям воден басейн (водата “обира” поленовите зрънца от атмосферата) води до подобряване на състоянието, а броят на поленовите зрънца след дъжд е по-малък.
